Линк към интервюто на проф. Николай Петров „120 минути“ БТВ
Водещ: Във „Време за отговори” в студиото е министърът на здравеопазването проф. Николай Петров, доскоро директор на една от най-големите болници у нас Военномедицинска академия /ВМА/, бивш служебен министър. Професоре, добре сте дошъл.
Проф. Николай Петров: Добре заварил.
Водещ: Успешна работа в тази отговорна задача, защото да си министър на здравеопазването е изключително неблагодарна работа. Доста очаквания и в същото време критиките валят непрекъснато.
Проф. Николай Петров: Тя работата така е било и сигурно така ще бъде, предполагам, че на другите министри няма да им е по-лесно.
Водещ: Имахте ли колебание дали да се съгласите, как стана? Спомням си, когато Борисов обяви министрите си пред Румен Радев той каза: „Благодаря ви, господин президент, за генерал Петров...”. Та, кой Ви убеди, Борисов или Румен Радев?
Проф. Николай Петров: Предложението дойде от премиера Борисов. Предполагам, че премиерът е благодарил на президента за това, че в спешен порядък трябваше да ме уволнят като военен, да бъда освободен като военен. И президентът положи усилия, аз съм му благодарен за това.
Водещ: А имахте ли колебание дали да се съгласите?
Проф. Николай Петров: Не, нямах колебание и ще Ви кажа защо. Защото в периода от три години като началник на ВМА успях да подредя, тя е една доста голяма система и доста пространна като щат, като финанси. Резултатите, които постигнахме там бяха много добри и аз самият за себе си мислех и мисля, че тези резултати могат да се пренесат на по-високо ниво.
Водещ: Един много важен въпрос, малко метафорично ще Ви попитам – коя е най-сериозната болест, от която страда българското здравеопазване, според Вас?
Проф. Николай Петров: Той не е лесен въпрос, мисля, че липсата на достатъчно категорични регламенти.
Водещ: Да има правила?
Проф. Николай Петров: Правила, точно така. Правила, които важат за всички, за мен включително.
Водещ: Като говорим за правила да Ви покажем един драстичен пример за това, как понякога правилата и здравето на пациентите наистина се разминават. Вижте репортажа на Елена Цветкова:
Репортаж: В понеделник, след Великден двама служители на „Автомагистрали” се притичват на помощ на катастрофирала кола. Автомобилът се е обърнал на 20-ия километър на АМ „Хемус”, но пътниците са живи. Двамата служители слагат конуси, за да отделят мястото на произшествието, но след секунди са пометени от друг водач, карал с несъобразена скорост.
Николай Шишков, пострадал: С периферното си зрение виждам, че идва кола и само му казах „Ванка, бягай!”
Колегата му Иван загива, както и Йото – шофьорът на обърнатата кола. Николай оцелява като по чудо със счупен таз и множество травми. Настанен в Окръжна болница „Св. Анна”, претърпява и операция.
Николай Шишков, пострадал: Майка ми беше попитала персонала, доктор ли, сестра, колко време ще се лекувам и те бяха казали, че не по-малко от месец, но явно се оказах медицинско чудо и се оправих по-бързо, за 15 дни. Грижили са се докато съм бил там, казвам го пак, перфектно отношение но самото време е много малко.
Д-р Николай Добрев, медицински директор УМБАЛ „Св. Анна”: По алгоритми на касата, така наречените клинични пътеки, трябва да продължи шест дни. Пациентът е лежал при нас 15 дена.
Напуска болницата с помощта на приятел, защото не може да се движи сам.
Николай Шишков, пострадал: Първоначално дадоха един стол, такъв за изписване, където ги ползват и майка потърси съдействие от един от лекарите. Човекът вика – „Глупости, как на този стол, той само на носилка. Принудихме се да ползваме услугите на линейка, явно всяко удоволствие в България се заплаща, срещу 100 лева си ме докараха в къщи.
Д-р Николай Добрев, медицински директор УМБАЛ „Св. Анна”: Нито едно от лечебните заведения в България не предлага и няма начин да предложи този вид услуга, защото не разполага със собствен транспорт.
А към здравния министър Николай има няколко въпроса:
Николай Шишков, пострадал: Първо бих искал да попитам здравния министър нормално ли е да ме изпишат в това състояние? И една молба към него – нека се преразгледат тези пътеки, да се видят тези закони и да се помага на хората.
Водещ: Това е много показателен казус, генерале, наистина за нуждата от правилата. Да отговорим първо на Николай, блъснатия от кола, който помагаше на друг пострадал човек, редно ли е да бъде изписван на носилка който и да е пациент?
Проф. Николай Петров: Това е решение на лекуващия екип лекари. Обикновено, той го каза и доктор Добрев, има императивен срок на минимален престой по клинична пътека, но максималният престой не е закован императивно. Такъв пациент, като този Николай, който гледахме, може да бъде изписан на 15-я, на 30-я, на стотния ден. Аз в момента в моята бивша клиника имам една пациентка, която ми стана приятелка, баба Янка, която лежи четири месеца. Тя също е по клинична пътека, но няма пътека четири месеца. Тоест, преценката е на лекуващия екип.
Водещ: Тоест, те могат да си кажат – касата плаща до еди-кой си ден, от тук нататък този пациент ни е разход, я да си го пратим в къщи, за да не се набутваме и да не трупаме дългове.
Проф. Николай Петров: Те трябва да направят баланса между интереса на пациента и здравната полза за него и разходите, които реализират. Защото понякога и самите пациенти искат да напуснат по-рано, отколкото е минималния срок по клиничната пътека.
Водещ: В случая явно нямаме такова нещо, но защитен ли е интереса на пациента в този случай, според Вас, изписан на носилка?
Проф. Николай Петров: Мнението на пациента е, че не е защитен, а мнението на директора е, че е защитен. Тоест, той няма клинични показания да продължи да лежи. Според мен, гледайки този репортаж, и на база на моя опит, този човек е имал нужда от един престой в рехабилитационна клиника, където да почне да се раздвижва.
Водещ: Молбата на Николай, чухте я предполагам, лечението на болните наистина когато започне да се стигне до неговия край, а не докато свърши клиничната пътека. Това възможно ли е?
Проф. Николай Петров: Това лекарите го правят. Аз Ви дадох пример с моята клиника, с баба Янка, която вече е почти четири месеца, и тя ще бъде там, докато преценим, че може да бъде у дома.
Водещ: Да, но и ние ви даваме пример с Николай в друга болница. Нека поговорим и за другите болници. Това възможно ли е да се случи и в други болници, извън ВМА?
Проф. Николай Петров: Разбира се, и тук влизаме в това противоречие, което Вие така леко маркирахте, че клиничната пътека покрива едно стандартно лечение, но лечението при различните пациенти продължава различно. То може да няма истинския смисъл на лечение, да се правят операции, да се приемат медикаменти, да бъде просто хранене, грижи, рехабилитация.
Водещ: Добра дума.
Проф. Николай Петров: Добра дума, тя вербалната рехабилитация също е много важна. Това нещо обаче, ако се проточи във времето, сумата не се проточва, тя е една и съща. Ето, това е нещо, върху което си струва да се помисли.
Водещ: Има дискусия дали клиничните пътеки да останат в този вид, в който съществуват. Вие като министър, какво мислите?
Проф. Николай Петров: Не само като министър, на всеки лекар му се ще да има свободата да лекува пациента по правилния начин толкова, колкото е необходимо. Клиничната пътека е начин за вкарване на рамка, на шаблон с мотива, че така ще се осигури еднакъв стандарт, еднакво качество на услугата в Силистра, в Бургас, в София. Това от една страна е добре като начало е добре, но от тук нататък трябва да се развива тази система, години знаете се говори за диагностично свързаните групи. Там вече принципът е съвсем друг, защото сега клиничната пътека не покрива придружаващите заболявания. Ако пациентът е с диабет, с някакви други придружаващи заболявания той ще изисква лекарства и за това, но пътеката е за фрактура на таза и ще бъде платено само за фрактура на таза. Другото остава за сметка на болницата.
Водещ: Тоест, дали съм Ви разбрал правилно. Ако пациентът е с диабет, в резултат на който е пострадал някой вътрешен негов орган и той постъпи в болница точно заради този орган, клиничната пътека ще лекува само органа, а не причината?
Проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Това е много несправедливо.
Проф. Николай Петров: Според мен обаче тази система си изигра времето и ролята и е време да се помисли в другата посока, за която говорихме. Друг е въпросът обаче, че това, което говорим за диагностично свързаните групи е далеч по-справедливо като методика за заплащане на лечението, то обаче отсега е ясно, че ще струва с минимум 30 процента повече, като разход.
Водещ: Повече?
Проф. Николай Петров: Повече.
Водещ: Колко като реална цифра?
Проф. Николай Петров: От сегашните три милиарда и половина, още един милиард. Ето, че се връщаме пак на правилата и на регламента.
Водещ: Казвайки това, една от спорните теми, надуха ни се главите в последните две-три години – пръстовия идентификатор. Хората даваха отпечатъци, след това се оказа, че това е отменено... Какво се случва с пръстовия идентификатор, Вие харесвате ли го като метод за спиране на източване парите за здравеопазване, ще остане ли?
Проф. Николай Петров: Адмирирах го, като опит за повишаване на контрола. Защото знаете, контролът е майка на дисциплината а тя е 50 процента от успеха.
Водещ: Да, ще има ли по Ваше време пръстов идентификатор, или не?
Проф. Николай Петров: Мисля, че няма да вървим по този начин.
Водещ: А с какво, какви са Вашите идеи?
Проф. Николай Петров: Правим анализи още, ще излезем с предложения. И пак Ви казвам, ние ще вървим към рамка от правила, която да не зависи, няма да има и авторско право там кой я е наложил, тя трябва да е на ниво държава.
Водещ: Тази седмица изпратихме Вашия предшественик професор Стоян Тонев. В какви отношения бяхте с него, кога се чухте с него за последно?
Проф. Николай Петров: Мисля, че бяхме в добри отношения. За последно се чухме отдавна, може би към края на миналата година. С времето контактът се поразреди, аз съм с чувството, че имахме добри отношения. Миналата година, ако не се лъжа, на „прошки” ние се видяхме, пихме кафе, простихме си, като всяка предна година. Нямаше причина да нямаме добри отношения, защото той в качеството си на началник на ВМА, направи изключително много за много хора, включително и за моето израстване. По това време ние сме си говорили много пъти с колегите, се развиха една група от много силни имена, лекари, които станаха по това време големи доктори – проф. Кацаров, проф. Салтиров, Владов, Мутафчийски, аз в това число и доста други. Тогава израснахме.
Водещ: Как приехте обвиненията срещу него?
Проф. Николай Петров: Заболя ме, стремя се да не ги коментирам, защото не ми е работа.
Водещ: Човешки Ви питам, как приехте обвиненията?
Проф. Николай Петров: Заболя ме, защото някак си на края на кариерата си не е приятно това нещо, защото това го виждат хората, това бие много по себелюбието, по самочувствието на човек.
Водещ: Поехте ВМА след освобождаването на Стоян Тонев и намалихте дълговете със 100 милиона, нали не греша?
Проф. Николай Петров: Те бяха 114 с главници и 113 лихви, към края на миналата година бяха 14 и 32 – 46.
Водещ: Възниква у мен следният въпрос – спестовността, орязването на разходите, панацея ли е в българската здравна система?
Проф. Николай Петров: Не е панацея, но върши работа. Искам да подчертая, че ние оптимизирахме разходите, ние не намалихме разходите така, че да пострада качеството.
Водещ: Например какво отрязахте, като перо?
Проф. Николай Петров: Вкарахме в нормални стойности охрана, храна, поддръжки, лекарства, дето се казва силово ограничих употребата на един антибиотик и разходът падна с 200 хиляди лева на месец.
Водещ: Само за един антибиотик?
Проф. Николай Петров: Само за един антибиотик.
Водещ: Знаете ли защо Ви питам за тези детайли, защото ми е интересно като министър дали ще настоявате за повече пари в българското здравеопазване или ще докажете, че може и с по-малко, защото това са два различни типа политика?
Проф. Николай Петров: Прав сте, за да настоявам, а ще настоявам за повече пари, но за да настоявам за повече пари аз първо трябва да докажа, че може да се направят и по-малко разходи, това, което направих и във ВМА. Мисля, решен съм да направя точно това.
Водещ: Един проблем, много сериозен, видяхме отново през седмицата психично болен млад мъж почти уби една възрастна жена в Бургас и за пореден път стигаме до проблема, че освидетелстваните хора се разхождат сред нас, няма никой, който да ги задължи да си пият хапчетата, психиатрите ги прибират за по няколко дни и ги пускат навън. Кога това нещо ще намери решение?
Проф. Николай Петров: Това е част от доста многобройните проблеми в системата на здравеопазване. Трябва да имаме регистър на психично болните и то работещ, коректен, ясен и категоричен. Защото, нещо повече, аз имам информация, че такива хора дори имат и разрешително за оръжие.
Водещ: Да, това също е много голям проблем.
Проф. Николай Петров: Защо, защото системата явно не е затворена. Тя трябва да се затвори тази система. Всички институции, които имат отношение към това трябва да имат информация, защото пациентът може да се е подобрил, ако си пие лекарствата, но в следващия момент той може да изпадне в тази ситуация и да направи беля.
Водещ: Какво наложи промяната, към края вече, няколко актуални въпроси. Какво наложи отмяната на ваксината за БЦЖ, реимунизацията?
Проф. Николай Петров: Аргументите, доколкото знам, защото в тази част не съм тесен специалист, на липса на научни доказателства от ползата на тази трета реимунизация, свързано с евентуалните вероятни недобри последствия за организма, тоест от една страна загуба на резон, от друга страна рискове...
Водещ: Имате ли сигнали от Европейската здравна организация за други ваксини, не само за БЦЖ?
Проф. Николай Петров: На този етап – не.
Водещ: На този етап – не. Накрая, професоре, имате възможност да се обърнете към лекарите и пациентите с две изречения, за да им кажете... кажете им каквото искате, какъв министър ще сте.
Проф. Николай Петров: Бих се обърнал към пациентите с молба да вярват на своите лекари, не ги съдете толкова тежко, защото и те са като вас, ние самите лекари сме пациенти. На лекарите бих пожелал да са здрави, да са смирени, да са внимателни към пациентите и да са позитивни в това, което ще тръгнем и заедно ще направим, а не по силите на един човек, пък който и да е той министър. Специално искам да се обърна и към специалистите по здравни грижи, защото за мен и според мен това са най-онеправданата прослойка в системата на здравеопазването, хората, които най-много работят, най-малко са платени и най-малка перспектива имат. Ще мислим и за тях.
Водещ: Ще мислите и за тях.
Още интервюта на здравния министър проф. Николай Петров и неговия екип ще откриете тук.