Водещ: Започва разговор, в който най-важният въпрос е „Защо?“. Аз съм Жени Марчева, а мой гост сега е министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов. Здравейте.

Силви Кирилов: Здравейте.

Водещ: Г-н министър, огромна е трагедията, която сполетя съседите ни от Северна Македония. 59 деца и млади хора загинаха, над 150 други бяха тежко ранени. Българските лекари реагираха още в първите часове на тази трагедия. Кажете ми сега какво е състоянието на всички македонски граждани, които са настанени тук, в болниците в София, във Варна и в Пловдив.

Силви Кирилов: Те са 15, в различен възраст, като само двама са над 30 години, всички останали са под 30, а пет са под 18 години. От тях има на командно дишане, има и възрастни на командно дишане. Всички са обработени по всички правила. Раните са спокойни, но най-утежняващото обстоятелство е вдишването на газове в белия дроб. От там са и част от проблемите. Имаме двама екстубирани, т.е. вече не са на асистирано дишане, на апаратна вентилация. Може да кажем, че са в добро общо състояние, а тези, които са на апаратна вентилация, в тежко стабилно състояние.

Водещ: Има ли надежда за част от тях за скорошно изписване?

Силви Кирилов: Мисля, че още е много рано да се говори за това, по две причини. Първо, имаме открити рани, които са обработени и най-вероятно ще се наложат и пластични операции. И второ, имаме увреди на белия дроб и още е твърде рано да се каже какво ще се случи, кога и как. Така че имаме още дълъг път, който да извървим. Но аз съм удовлетворен от българското здравеопазване, от организацията. Реагирахме адекватно и показахме, че сме подготвени и за такива ситуации.

Водещ: Цялата тази трагедия в Северна Македония ни напомни колко е важно в такива критични моменти първо, да имаме страхотни лекари. Второ, да имаме добра техника. България вече има два медицински хеликоптера. Извършва ли вторият медицински хеликоптер вече спасителни операции? Оборудван ли е изцяло? Има ли черна кутия?

Силви Кирилов: Той все още е в процес на регистрация. В края на месеца ще пристигне и третият хеликоптер. 

Водещ: Т.е. кога ще могат и вторият, и третият хеликоптер да летят и да спасяват хора по въздуха?

Силви Кирилов: Вторият смятам, че след няколко седмици ще изпълнява мисии. За всички има подготвен летателен състав и медицински състав. А третият – предполагам, че след първия май.

Водещ: Добре, да сменим темата и да преминем към една изключително важна тема. Защо парите за здраве тази година са повече, но проблемите остават същите?

Силви Кирилов: Те са значително повече – това са над милиард.

Водещ: 1,3 милиарда.

Силви Кирилов: 1,3 милиарда.

Водещ: Общия бюджет на Касата е над 9 милиарда.

Силви Кирилов: Да, и 400…

Водещ: Половината от тези 9 милиарда, или над 4 милиарда, отиват за една пораздута и невинаги ефективна болнична система, без Касата да има механизъм да контролира неефективното разходване на парите. Защо, г-н министър?

Силви Кирилов: Не смятам, че е раздута болничната система. Това, което се случи преди една седмица и реакцията в тази ситуация показа колко адекватна е българската болнична помощ и колко добре подготвени специалисти има. Специалист не се изгражда за година, две, три. Тук са необходими средно 15 години, за да може един специалист да бъде оформен, да натрупа опит след време.

Водещ: Все пак имаме 340 болници в България с население 6 милиона и половина. Не са ли ни много тези болници, г-н министър?

Силви Кирилов: При всички обстоятелства са в повече, но ние във времето сме подходили по този начин. Като болнични легла сме в средата на класацията, да кажем, но като болнични структури превишаваме, ако мога така да кажа, необходимостта.

Водещ: Това не води ли автоматично до излишен финансов ресурс?

Силви Кирилов: Не мисля, че финансовият ресурс е излишен, защото все пак качеството на оказваната медицинска помощ трябва да бъде водещият критерий за това дали да съществува дадена структура или да не съществува. Но тук се поставят и други въпроси. Защото някои болнични структури са в основата на националната сигурност. Видяхте, имаше и COVID пандемия, сега виждате една ситуация, която не ни засяга пряко, но ние помагаме, благодарение на тези структури, които поддържаме. Възможно понякога те да бъдат неефективни, но когато се наложи да са изключително ефективни. Един специалист по изгаряне или пластичен хирург е скъпоструващо удоволствие първо да го създадеш, второ неговото естество на работа.

Водещ: Преди дни Народното събрание отхвърли предложението на част от опозицията – ПП-ДБ, частните болници да провеждат обществени поръчки за покупката на лекарства, когато над 50% от финансирането на тези болници идва от Здравната каса. Защо?

Силви Кирилов: Аз, като ръководител на две частни болници, в частност съм провеждал такива процедури. Обществените поръчки се ръководят от Закона за обществените поръчки и ако има някакви промени, трябва да се правят там. От моето кратко пребиваване в парламентарната зала – не съм юрист, но можах да разбера, че не е добра практика чрез преходни и заключителни разпоредби да се решават проблеми от други закони. 

Водещ: Т.е. поред вас трябват промени в Закона за обществените поръчки?

Силви Кирилов: Да, там му е мястото на този дебат.

Водещ: Губи ли се финансов ресурс от тези много милиарди за здравеопазване, ако частните болници не провеждат търгове за лекарства? Да или не?

Силви Кирилов: Сега, не съм специалист. Аз в тези болници, в които съм бил, смятам, че не се е губило. В момента ние сме предприели някои действия да направим сравнение. Като имаме резултат, ще ви го съобщя.

Водещ: Да поговорим още за лекарствата. 10 милиона лева има в бюджета за тази година за лечение на остри вирусни инфекции и антибиотиците за децата до 7-годишна възраст. Това добра новина ли е или е популизъм, както се чуха и такива гласове?

Силви Кирилов: Смятам, че е добра новина, една прекрасна първа стъпка, която след това трябва да се доразвие.

Водещ: Един много добър въпрос от общопрактикуващия лекар Гергана Николова, задочно, през телевизионния екран: „Защо държавата не намери пари за противогрипни назални ваксини за децата, но сега дава пари за антибиотици?“. Т.е. защо държавата пренебрегва превенцията на дадено заболяване, но сега е щедра към лекуването на последиците от това заболяване?

Силви Кирилов: Мисля, че тук малко подходът е по-специален, говоря за д-р Николова. Пари ще се намерят и за назални ваксини. Има и…

Водещ: Обещавате ли?

Силви Кирилов: Ние сме по закона на махалото. Истината е по средата. Има нужда от всичко, но всяко нещо си има показания.

Водещ: Държавата ще плати антибиотиците. Всички придружаващи лекарства, като капки за нос, сиропи и всичко друго, ще трябва да си ги плащат родителите, така ли?

Силви Кирилов:  На този етап да. Аз с това започнах и изложението – че това е една прекрасна първа стъпка.

Водещ: Вчера фармацевтите настояха за отлагане на изцяло електронните рецепти, които трябва да влязат в сила сега от 1 април, като техните аргументи са, че това е прибързано и може да предизвика хаос и връщане на пациенти. Какъв е вашия отговор? Какво ще направите?

Силви Кирилов: Преди една година водихме същия разговор с електронните рецепти, които бяха въведени за антибиотиците и за препаратите за лечение на диабет. Тогава имаше същите опасения. До момента има изписани над 7 млн. и 250 хил. електронни рецепти. Самият аз изписвам електронни рецепти и не виждам някаква опасност, която да притеснява лекарите или фармацевтите дали рецептата е електронна или на хартия. Може би за определен период от време трябва да действат и двете.

Водещ: Да поговорим по още една изключително важна тема. Защо ТЕЛК системата продължава да работи бавно, а понякога и несправедливо? Защо, г-н министър?

Силви Кирилов: Винаги ще има квалификации „несправедливо“. Аз смятам, че последната година – няма година, последните месеци, системата работи добре. Разбира се, има какво да се желае както в технологичен аспект, така и в човешкия ресурс, защото от тези 149 ТЕЛК-а, които работят в момента...

Водещ: Говорите за комисиите?

Силви Кирилов: За комисиите, да.

Водещ: Имате ли забележка към тяхната работа, препоръки?

Силви Кирилов: В началото, когато стартира една дейност, която е абсолютно по нов начин организирана, електронен, когато още здравото досие на пациента не е отворено – то тепърва ще се отвори, да могат да се ползват данните, когато в ТЕЛК комисиите...

Водещ: ТЕЛК комисиите ще имат достъп до тези досиета.

Силви Кирилов: Да, ще имат достъп.

Водещ: От кога?

Силви Кирилов: Ще имат достъп от 1 юни, мисля, ще ви излъжа в момента. Това, което исках да кажа е, че в ТЕЛК-овете имаше колеги, които не бяха готови да посрещнат новостите, които бяха организирани, но искам да ви кажа, че не повече от 10-15 ТЕЛК-а имат по-сериозно забавяне в решенията. Примерно, ще ви кажа, че когато започваше системата в средата на миналата година, имаше 35 000 решения, които са забавени.

Водещ: А сега колко са?

Силви Кирилов: Сега са под 19 000. 

Водещ: А тези 19 хиляди кога ще бъдат решени?

Силви Кирилов: Аз смятам, че до средата на тази година, най-късно до края на 9-месечието, ще бъдат решени.

Водещ: Вие не харесахте определението „бавно и несправедливо“, но всъщност това не е мое определение. Това е определението на пациентите, които са се докоснали до тази система и които сигнализират за това, че тези комисии произволно определят проценти намалена трудоспособност, неглижират се документи, правят се грешки с кодове на заболяванията. Какво ще кажете на хората, чието търпение вече се изчерпа?

Силви Кирилов: Ние нямаме друго решение. Това е коренна реорганизация на тази дейност и без търпение няма да мине. Грешки ще се получават, особено първата година, докато се изчистят.

Водещ: Един частен случай. В петък колегите от „бТВ Новините“ съобщиха за Елка Чобанова, която преди две години дари част от черния си дроб на своята дъщеря, която отново е без ТЕЛК решение. Защо, г-н министър?

Силви Кирилов: А защо е необходимо ТЕЛК решението?

Водещ: А според вас не е необходимо ТЕЛК решение?

Силви Кирилов: Не, само питам какъв е казусът, защото вие ми казвате един факт и аз трябва да го коментирам. Ние, примерно, в Клиниката по урология на година махаме по болестотворни процеси може би над 250-300 бъбрека. Хората, които са с нефректомия, те се освидетелстват, имат това право. Много от тях не го желаят, но те на практика са здрави хора, с определени условности – да кажем, да се пазят от травматизъм, от професии, които са травматични. Аз не знам в частност случаят какъв е, но с ваше позволение бих се запознал, да видим какво се е случило. Тя като човек може да бъде спокойна за своето здраве и бъдеще. Този, който ме е учил на урология, на 54 години му е премахнат единия бъбрек. Той почина на 102 години и 6 месеца. Т.е. това, че част от орган или чифтен орган го няма, не е присъда за бъдещето. Не знам как да ви обясня. Тези хора са равностойни на всички нас.

Водещ: Аз ви разбрах, а пък аз ви моля, не от мое име, а от името на колегите от бТВ – проверете този случай и проверете дали тази дама има право на ТЕЛК или няма право на ТЕЛК.

Силви Кирилов: Разбира се, ще го проверя.

Водещ: Добре, добре. Да завършим с една изключително важна тема. На 18 февруари имаше КСНС при президента, който беше посветен на тютюнопушенето, на наркотиците сред младите хора. И имаше един невероятен революционен подем в Народното събрание от законопроекти. Вашето мнение, кратко и ясно – трябва ли изцяло да бъдат забранени вейповете в България? Да или не?

Силви Кирилов: Аз, като родител, като дядо, като лекар, съм „за“ забраната. Но да не забравяме, че все пак това е някакъв вид дейност, дори бизнес да го кажем. Но усилията трябва да са всеобщи, както на институциите, семейството е незаменимо, социалната среда е незаменима, обществената нетърпимост е незаменима. Всичко това става в определени условия и ако всички имат нетърпимост, няма да стигнем до този резултат.

Водещ: Съгласих се с вас. Последен въпрос. Какви глоби са наложили районните здравни комисии за миналата година по всички забрани за тютюнопушене, които съществуват у нас?

Силви Кирилов: Миналата година точно едва ли ще ви кажа – 21 600, към 22 000 проверки са направени. От тези проверки 460 и няколко, 470 са актове за нарушение. Това са дейностите. Тези проверки са и дневни, и през нощта. Но мисля, че с административни мерки едва ли ще имаме максимално удовлетворяващ резултат. Те са необходими, но ефективността няма да бъде такава, ако ние всички като общество, като родители, на улицата, в училище, в театъра и прочие проявяваме търпимост. Аз съм за обществена нетърпимост към всичко това.

Водещ: Добре, благодаря виза този разговор.