Водеща: Отваряме тема здравеопазване. Ще говорим за парите за здравеопазване, парите за заплати в здравеопазването и за някои политики, които за съжаление през годините и замитаха част от проблемите докато тлееше недоволство и на работещите в системата, и на пациенти. Какви са решенията? Гостува ни сега здравният министър д-р Силви Кирилов. Здравейте, добро утро.

Доц. Кирилов: Здравейте, добро утро на вас и на зрителите.

Водещ: Здравейте.

Водеща: Господин министър, казахте, че здравната система се крепи на тези, които са били специализанти преди петнадесет години, а не на младите лекари – ваши думи от онзи ден. А на кого ще се крепи здравната ни система след 15 години?

Доц. Кирилов: Аз бих казал, че в ежедневната работа на хората, които се занимават със здравеопазване, няма маловажни дейности. Друг е въпросът, че някои са много отговорни, с изключителна сложност на задачите, които имат да решават. Но и най-сложните задачи, дори да бъдат изпълнени перфектно, без да навлизам в подробности, може да се получи негативен резултат от някакъв пропуск на различно ниво. Тоест всички в тази система са важни. Аз го казах– от академика до последния санитар. Но…

Водеща: Но трябва да задържим младите специалисти, нали така?

Доц. Кирилов: Различни задачи се решават. Аз съм имал честта да премина от най-така, то не е ниско, но още от студент, ако мога да кажа най-ниското ниво, до това, което в момента се занимавам. И периодът на трупане на знания, периодът на заякване на крилете на този, който иска да полети и да достигне висините, изисква време. И тук няма маловажни, защото не знаете утре при леглото на болния кога тези знания ще ви бъдат необходими. Затова в здравеопазването всичко е важно, абсолютно всичко. Нещо, което днес ви се струва, че неговата относителна тежест във вашите знания е ниско, след три години може да се окаже изключително важно.

Водеща: Спор няма. Нека бъдем правилно разбрани, много са важни хората, които обучават младите специалисти. Тогава иначе ще си задам въпроса, проблемът не е ли това, че те точно, които обучават, не получават достатъчно високи заплати, за да искат и специализантите увеличаване на заплатите?

Доц. Кирилов: Това е така. И тези диспропорции са натрупани значително във времето назад, повече от десетилетие. Но трудът на специализантите и отношенията с техните научни ръководители, с персонала, също са важни и те се възпитават. Моето предимство е, че съм работил в университетска клиника, където е имало много специализанти. Там се провеждат основните и методичните, различни видове курсове. Нашият университет има такива, 150 страници по различните специалности. Трудността за специализантите идва от това, че те трябва да бъдат освободени от тяхната месторабота, за да отидат на този курс за пет или десет дни. Но мисля, че тук малко и ръководството на тези специализанти има какво да се говори с тях и да се постигне договореност. Защото, да, едни хора за пет-десет дена ще се натоварват, но пък тези колеги като се върнат, те ще си поемат и част от тази натовареност, защото в друг период от време, други колеги ще отидат на тези курсове. Защото тези, които имат специалност, тези, които решават по-сложните задачи, те също имат нужда от продължаваща квалификация. И това е един от проблемите и методите, по които работим с БЛС, където това е тяхна основна задача, която трябва да решат. Ние сме там повече съпорт и подпомагаме този процес.

Водещ: Господин министър, кое подкрепяте, кой от начините за повишаване на възнагражденията на специализантите – дали чрез КТД, или чрез процент от средната брутна работна заплата? Може би това е автоматизъм, поредният автоматизъм.

Доц. Кирилов: Вижте и единият метод има предимства и недостатъци, и другият метод има предимства и недостатъци. Брутната работна заплата, тук се изнесоха различни данни – едните са от месец март, другите са от месец април. Те са различни, но по начина, по който се изнасят, е малко объркващ бих казал, защото едно е понятието основна заплата, друго е брутна заплата, а върху основната заплата се начисляват всички други. При младите хора няма процент на прослужено време, но пък има други неща, които са върху основната…

Водеща: Кои са противниците, извинявайте, работодателите ли?

Доц. Кирилов: Те не са противници. Аз съм провел много срещи и с работодателите и с университетите, всеки има своето становище, своите аргументи за и против, своите ангажименти, които аз в някои обстоятелства съм настоявал. Да кажем, имаше методични ръководители, това са хабилитирани лица по отделните специалности, които наистина оказваха сериозна помощ навремето на болниците, особено на областните болници. Но тези хора също трябва да получат нещо. С университетите се разбрахме, там за учебна натовареност, но това е процес на договаряне, ние сме го записали, остава в детайли да се реши този процес. Това, което ги притеснява работодателите е, че няма постоянност, стабилност на потоците и устойчивост, прогнозируемост. В това отношение те имат основание.

Водеща: Да припомня, че имаше опит за въвеждане на минимална работна заплата и тъкмо директори на болници, особено общински, за които вие казвате и те ви казват на вас, че нямат сигурност в бюджетирането си, тогава се възпротивиха и беше спряно. Сега тази идея отново се вдига – същият отговор получавате. Колко пъти една и съща грешка?

Доц. Кирилов: Аз казах, че аргументите са основателни, но според мен има решение, защото основната заплата е едно, брутната заплата е друго. Ние на нашия сайт взехме брутните заплати на специализантите от 181 болници за месец август – има наистина болници със сериозни брутни заплати, но над 60 процента, даже мисля, че повече в момента да не объркам цифрата, са над три хиляди и шестотин лева.

Водеща: Тоест какво е вашето предложение, господин министър? Нека да го обобщим. Зад кое ще застанете?

Доц. Кирилов: Ние искаме специализантите да получават достойно заплащане в рамките на този финансов ресурс, с който разполагаме. Това, което мен лично ме притеснява е диспропорцията вътре в групите. Моята задача е не да противопоставям, а напротив, да обединявам всички, които са в здравната система – не само лекари. Аз лекарите не ги деля на млади – стари, а на много можещи и други, които са бъдещето и те след няколко години ще бъдат новите много можещи.

Водещ: Така звучи по друг начин. Господин министър, тези искания, тези предложения и цялата сметка за това колко и как да се повишат заплатите им, обсъждано ли е между вас и финансовия министър – представихте ли тези идеи, дадохте ли готовност на финансовото министерство да отпуска средства?

Доц. Кирилов: Откакто съм заел тази длъжност, ние непрекъснато обсъждаме, аз имам и депозирани, бих ги казал програми, защото ние към нас имаме структури, които ги финансираме по един или друг начин. Финансовите потоци при търговските дружества са едни, при държавните болници са други, при някои дейности, които се финансират, като психиатрия, като туберкулозно лечение, диагностика и така нататък, са трети. Тоест няма единен поток на финансиране, той е много смесен. И затова и начините са различни. Когато се бъркат тези начини, така се дават надежди, които са нереалистични. Аз имам уверението и сега с бюджета сме предприели действия, но…

Водеща: Уверението от кого е и какво уверение имате?

Доц. Кирилов: Уверение, че ще се търси финансов ресурс в позитивна посока премахване на тези дисбаланси.

Водеща: Защото от ПП са изчислили, за увеличение на заплатите са нужни 20 милиона лева месечно, а средната могат да осигурят от бюджета на НЗОК, който е близо 9.9 милиарда лева. Как ви звучат тези сметки?

Доц. Кирилов: Сега, неслучайно казах, че основна заплата е едно, брутна е друго. Аз имам съмнения в тези цифри, още повече имайки предвид горчивия опит с кардиологичните лекарства, за хипертония, където бяха изчислени 27 милиона лева, а станаха значително над 100 милиона. В момента финансовия отдел на министерството се занимава с тези изчисления и се надявам в най-скоро време да ги имаме.

Водещ: Господин Министър, преди да продължим и по други важни теми за здравеопазването, последен принципен въпрос свързан с младите лекари – защо точно с младите лекари се скарахте? Защо не например с някой вреден за системата, източващ системата на здравеопазването, така наречената здравна мафия? В политически смисъл това как влияе?

Доц. Кирилов: Първо искам официално да заявя, че аз с младите лекари не съм се карал. Аз съм човекът, който петдесет години, пет десетилетия е в здравеопазването и през всичките тези петдесет години се е занимавал с млади хора, било то студенти, било то стажанти, било то специализанти, явяващи се на държавен изпит за специалност. При нас и в момента има сигурно над 14 млади хора, които специализират. От колегите, които в момента решават сложни задачи, те преди петнадесет години започваха специализациите, четирима от тях вече са хабилитирани. Този път се върви и едва ли, ако в индивидуален разговор и започнем да говорим за проблемите на тези хора, за техните мечти, за техните възгледи, за техните желания, едва ли има човек, който да може да говори повече. За мен този проблем, не знам по какви причини, не искам да се замислям, не ми е в момента това задачата…

Водещ: И един ваш съпартиец го подклади.

Водеща: То всъщност се възприе като продължение, вашето предложение, на тези на Тошко Йорданов за петстотинте долара, с които ще си внесем лекари.

Доц. Кирилов: Изцяло не споделям това мнение, защото аз имам дотук професионален и личен път, и хората, с които съм работил или са се допрели по един или друг начин до мен и ме познават, те могат да оценят. Не може цял живот да си работил с една философия и след това защото си взел някаква административна позиция, да станеш друг и да си промениш своята житейска и професионална философия.

Водеща: Тоест не сте съгласни с думите на Тошко Йорданов, правилно ли ви разбрах? Че ако не им харесва на младите, да ходят в Сицилия, пък ние ще си внесем лекари за 500 долара.

Доц. Кирилов: Едно е изказът като изказ, друго е съдържанието на думите, това, което влагаме в тях.

Водеща: Добре. На какво ниво, господин министър, е общинското здравеопазване и докога ще има болници, които са на загуби, едва поддържащи системата в дадени райони, а в същите тези райони пък да има процъфтяващи частни болници?

Доц. Кирилов: Това е един много сложен процес. Общинските болници са общинска собственост. Основният проблем за мен са кадрите. Защото болницата е важна, апаратурата е важна, но апаратура може да се закупи по един или друг начин – със заем, без заем и прочие. Но един специалист, това е един много сложен и дълъг процес. Не може да го създадеш от днес за утре. Видяхте, че бяха необходими…

Водеща: Ама то не можеш и да го задържиш, защото когато имаш общинска болница с едно заплащане, а частната с двойно и тройно, къде ще отидеш да работиш?

Доц. Кирилов: Тук пак не искам да спекулирам, но ние създаваме хранителна среда за избуяване на определени клинични пътеки с едно финансиране, а същевременно забравяме, че има, т.е не забравяме, а нямаме финансов ресурс, а те са изключително ресурсоемки и тези болни, които са спешно болни. Спешен болен значи, че имаме състояние непосредствено заплашващо живота на болния – и тези болни трябва да получат на момента помощ и то висококвалифицирана помощ, която е изключително ресурсоемка.

Водеща: Защо не е дофинансирана спешната помощ?

Доц. Кирилов: На този етап има баланс и се работи. Но след две-три години трябва да вземем мерки да подобрим финансирането в спешната помощ. Като процес, разбирате ли? Един човек му става на улицата нещо, спешната помощ го кара в болницата. Това, ресурсът, който трябва да се отдели за този пациент е много по, как да кажа, обемен, отколкото за един планов пациент по клинична пътека, която е добре финансирана. Още повече клиничната пътека не е финансов инструмент.

Водеща: А какво е, защо е…

Доц. Кирилов: Стандарт за качество, ако питате мен.

Водеща: Стандарт за качество обаче от там фиктивни хоспитализации, за да се поддържат едни болници, едни отделения, но това е една друга, много голяма тема. Просто нашето здравеопазване се крепи и на клиничните пътеки, някои са им основния финансов ресурс, нали така?

Доц. Кирилов: Да. В момента работим върху методология за оценка на качеството на медицинската дейност с определени индикатори, които може и автоматично да бъдат заложени в информационните системи. Това е едно. Второ, работим по някои промени в Закона за лекарствените продукти. Тяхната цел не е да ограничават, те не са да се борим с някой, защото всички са ни партньори – и фармацевтичната индустрия са ни партньори, и търговците на едро, на дребно. Те са наши партньори и ние трябва да бъдем в добри взаимоотношения с тях, но ние трябва да въведем ясни правила, които всички да ги съблюдават.

Водещ: Господин министър, малко странично, но понеже по-рано в разговора говорихте за диспропорции и дисбаланси, не е ли диспропорция директор на болница да получава 20, 30, 40 хиляди лева заплата на фона на другите заплати? Сега това изкривяване откъде се получава?

Доц. Кирилов: Аз смятам, че там има три, той има право на три средни заплати на структурата, брутни работни заплати на структурата, която работи. Но някои от тези директори имат и практики лекарски. И според мен основния дисбаланс идва от тази медицинска дейност, която те вършат едновременно с ръководството. Навремето когато….

Водеща: Къде получават такива заплати, в кои болници, д-р Кирилов?

Доц. Кирилов: …навремето, когато аз бях директор, в договора имах записано, че нямам право на медицинска дейност, сега в момента на длъжността, която изпълнявам, също нямам право – не че телефонът не ми звъни, включително събота и неделя. Но обяснявам човешки, без да казвам каква е длъжността…

Водеща: Разбирам. Но като каза Симеон 30-40 хиляди лева месечно. Верни ли са тези данни и за кои болници говорим, за какви градове, ако щете дори?

Доц. Кирилов: Аз не съм правил статистика кои са тези болници. След като се казва, аз съм човек, който вярва на всичко, докато не се убедя, че не е така.

Водещ: Е вие имате достъп до информацията да разберете.

Доц. Кирилов: Да, ако поставя задачата и вие ме наведохте на тази мисъл да направим топ 10 на най-високите заплати.

Водеща: Хайде, чакаме ги. За да обвържа тази тема, която поставихме сега – колко обективно според вас е раздаването на ДМС-та и споменатите пътеки надолу по веригата в едно отделение, защото това също е допълнителен ресурс към заплатата на специалистите?

Доц. Кирилов: В болниците, в които работим, още преди няколко месеца финансовият отдел събра всички правила за формиране на работната заплата на болниците държавните, психиатрични и другите, където имаме отношение по дейности, защото има една Наредба 34, по която ние финансираме определени дейности. И нашата идея беше да създадем и те в момента работят, такива правила за формиране на работната заплата и на допълнителните, които да ги наложим на нашите структури. Търговските дружества, те си водят самостоятелна политика и Съвета на директорите и изпълнителните директори, това им е едно от основните задължения. Те и пред закона, и пред нас носят тази отговорност. Аз откакто имахме един случай, когато наложихме по дейност, говорим за психиатриите, които са извън държавните психиатрични болници, където са 100 процента бюджетирани от нас и центровете за психично здраве – за тези центрове ние ги финансираме на дейност леглоден, и на клиниките и отделенията към многопрофилните и университетските болници. Там наложихме едно увеличение, което благодаря на Министерството на финансите, че осигури този финансов ресурс, където записахме, че е за увеличение на заплатите. И в болниците, които проверих, това се е случило. Тоест, когато намерите юридическия модус, за да го получите, се получава. Е, последния път в една областна болница, аз на всички областни болници, които посещавам, се срещам с шефовете на структурите и със специализантите. Този, който ръководеше, но той е пенсионер и понеже започна дискусия и викам, какво увеличение получихте? И той ме погледна малко, викам „трябва да сте получили“. И той каза, „хайде след това ще говорим“ – т.е там не се е получило.

Водеща: В кой областен град?

Доц. Кирилов: Във Видин.

Водеща: Във Видин. Тъй като ни изтича времето, много ви моля блиц въпроси, защото са ни важни, наши зрители ни ги задават. Засегнахме преди малко спешните центрове. Ще се увеличи ли ваучерът за храна за работещите в спешните центрове?

Д-р Силви Кирилов: Това сме го заложили още и го поискахме още май месец, даже преди май, защото от 1 май се увеличиха, там дадоха едни пари за фонд „Работна заплата“ на държавните психиатрични болници, още тогава сме го заложили. И сега в новия бюджет прогнозата, ние сме го заложили, става въпрос за 7 милиона лева и имаме уверението, че ще се получи.

Водещ: Колко е в момента ваучера и колко предлагате да бъде?

Доц. Кирилов: В София е мисля, че е 8 лева. В по-малките градове е 2 лева.

Водеща: Дали е възможно да бъде променена категорията на труд? Припомням, че това беше старо предложение от 2023-та, от 3-та да стане 1-ва категория за центровете по спешна помощ.

Доц. Кирилов: Аз лично бях създал работна група с експерти от НОИ, социалното министерство и нашите. И се оказа, че има европейски разпоредби, както един експерт каза, трябва да сте във въздуха, под водата или под земята, за да сте първа категория труд. Това е заварено положение. По този повод отново имам създадена работна група за спешната помощ – по логиката, че спешната помощ е част от сигурността, тя е структуроопределяща. И затова работим по един специален Закон за Спешната помощ, където ще формулираме спешна и неотложна и абсолютно всичко, включително и възможността да се реши този проблем. Но той е извън компетенциите на нашата структура.

Водеща: Притеснява ме като казвате работна група, защото ако искаш да прехвърлиш нещо и нищо да не решиш, създаваш работна група, се казва по нашите географски ширини.

Доц. Кирилов: Напротив, създаването на един закон е сложна дейност и са необходими и юристи, и икономисти, и лекари. Тоест процесът е многопластов, многофакторен. И не може един човек да свърши цялата тази дейност.

Водеща: Така е. И медицинските сестри искат увеличение на заплатите? Да – не? Трябва да приключваме. Там какво?

Доц. Кирилов: Медицинските сестри, аз се гордея, че предложих две неща, едното се реализира – това е защитената професия. И както аз официално се извиних на министър Вълчев, че бях против приема под условие, защото там се оказа, че този прием върви и то с добри темпове. Така той ми се извини, че е бил против защитената професия. В момента ние увеличихме приема с 300 бройки и навсякъде имаше кандидати.

Водеща: Дано да има и достойно заплащане.

Водещ: Ще стигнат ли грипните ваксини и назалните за деца за всички желаещи тази година? Моля ви за бърз отговор.

Доц. Кирилов: Имаме информация за 15 хиляди дози, което е повече от миналата година. Увеличение имаме и при безплатните ваксини за хората над 65 г. по програма.

Водещ: Благодарим ви, че гостувахте в нашето предаване.

Д-р Силви Кирилов: Благодаря ви. За мен беше удоволствие.