Водещ: В Деня на българския лекар, в Деня на св. Иван Рилски, да посрещнем министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева, която вече е в студиото на БНТ. Г-жо министър, честит празник, първо, разбира се – така ви посрещам, на вас и на многобройните ваши колеги.

Д-р Галя Кондева: Благодаря. Честит празник на всички колеги! Светъл празник и много здраве за всички.

Водещ: Откакто сте на поста министър на здравеопазването, успяхте ли да се борите и да се преборите с тази голяма идея, която преди малко чухме – липса на справедливост? Може ли здравеопазването да бъде справедливо? Приемате ли, че може да има честност в това да се лекуваш?

Д-р Галя Кондева: Аз лично смятам, че здравеопазването е справедливо и има честност. И точно в този ден, в Деня на българския лекар, и след събитие, на което Българският лекарски съюз снощи връчи наградите и отличи достойни лекари, голяма част от които бяха млади – това ни дава надежда, че тази професия ще я бъде, че за тези хора тази професия е призвание. И бих казала, че по отношение на екипите, които работят, справедливост има. Че има проблеми в системата – всички знаем, но справедливостта е налична, защото лекарите, които работят, медицинските специалисти, специалистите по здравни грижи, всички са приели тази професия като призвание и поради тази причина тя е честна професия.

Водещ: И нека да продължим тази логика, не само заради празничността на днешния ден, на 19 октомври, да продължим с логиката на добрите новини. Ето, на днешния празник нека да има добри новини. Една мечта на България, на много ваши колеги преди това, на цяло съсловие – мечтата, наречена Детска болница, Национална педиатрична болница, вече върви към реализация. Имате конкретни новини, свързани с днешния ден.

Д-р Галя Кондева: Да, така е. Знаем, че това е проект също от много години. Напредък наистина има. С много усилия наваксахме изоставането и дори изпреварихме сроковете по подготовката на терена. Изцяло премахнати са двете сгради на територията, където ще бъде новото лечебно заведение.

Водещ: В Горна баня.

Д-р Галя Кондева: В Горна баня, точно така. И в този момент остава да се довършат работите по премахване на подземни нива. Но още по-голям напредък, който постигнахме с много усилия също, след продължителни дискусии, поредица от срещи и консенсусни и конструктивни предложения, най-после имаме вече готов, одобрен проект за структура на Националната детска болница. Обединихме се с обща визия. И след гостуването при вас ще отида на терена, където ще представим тази визия.

Водещ: Ако искате, само с няколко изречения, в аванс за нашите зрители – каква е тази структура на Детската болница?

Д-р Галя Кондева: Да. В аванс само ще кажа, че новата Детска болница ще има 440 легла, 26 клиники и отделения, като фокусът ще бъде върху комплексна грижа за малките пациенти, естествено, отговаряща на най-добрите практики. Така ще дадем предимство на еднодневната грижа, за да може децата и малките пациенти да бъдат по-близко до семейството си, по-близко до ежедневните си занимания.

Водещ: И след като днес ще посетите терена, който е разчистен, какви са времевите параметри все пак за Детската болница? Кога може да се говори за ефективен строеж?

Д-р Галя Кондева: Ние представихме един план-график по изпълнение на целия този проект, който следваме. След като сме приключили със структурата, следват още два етапа чисто документално – по функционалност и след това оборудване. А паралелно с него вървят и процесите по изготвяне на виза, проектиране. Като финално изпълнение в графика сме предложили месец май 2028 г. Сроковете, с които вървим, и усилията, които се полагат – надявам се те да продължат от следващите екипи, тази дата е реална.

Водещ: Да, реална? Аз помисля, че ще кажете дори и по-рано.

Д-р Галя Кондева: Да, точно това казвам.

Водещ: Възможност преди 2028 г.?

Д-р Галя Кондева: Да, да. Това е, което сме заложили, но ако се положат необходимите усилия, защото освен усилия, иска и време, е възможно да се случи и в началото на 2028 г.

Водещ: Ако смятате, че визията е такава, че това е пропиляно време и много години проектът „Детска болница“ беше пропилян като време, може би трябва да се ускори строежът й. Но това е сложна и дълга тема. По-скоро нещо, което много по-скоро ще дойде на дневен ред. Знаете, г-жо министър, че един от упреците е свързан с това кой ще работи, кой ще лекува тези деца. Има ли персонал, има ли сестри, има ли специалисти, педиатри?

Д-р Галя Кондева: Да, това е също така въпрос, който много пъти сме дискутирали. Сега, в тази структура…

Водещ: Да не стане така, че да оберете от всички други болници специалистите?

Д-р Галя Кондева: В структурата, която ще представим, има ясна визия за броя специалисти. Ние полагаме, защото имаме 4-годишен период – едно време, в което ще изградим този брой специалисти. Естествено, че ще разчитаме на специалистите, които са в момента. Вървят проекти по насърчаване на специализацията в редки специалности, в специалности, в които има недостиг. Естествено, една от тези специалности е педиатрията. До момента вече имаме 100 кандидати, записани в този проект. Този проект за насърчаване на специализацията е за финансово подпомагане не само на лекари по медицина, но и дентална медицина, и специалисти по здравни грижи, които специализират в момента. Това е една от мерките, на които залагаме, защото това финансово стимулиране е сериозно. Имаме предвидени около 15 милиона с възможности за още предоставяне на средства при голям интерес. Така че наистина интересът се качва и е една от възможностите да осигурим такъв тип кадри, специализирани.

Водещ: Ориентировъчно колко ще са ви необходими? Може ли да се каже какъв е медицинският персонал след 4 години?

Д-р Галя Кондева: Да, да. Ориентировъчно ще са ни необходими над 350 лекари за Детската болница, над 500 сестри. Така че имаме точни данни в структурата, които ще представим по-късно.

Водещ: 500 сестри?!

Д-р Галя Кондева: Да.

Водещ: Внушително, на фона на огромната криза със сестри в България.

Д-р Галя Кондева: Да, така е. Така е, но точно затова в момента то ни беше възложено и от Народното събрание да изготвим една Стратегия за насърчаване на заетостта в тази професия. Ние сме разработили тази стратегия.

Водещ: Освен заплатата – извинявайте, че така ви питам…

Д-р Галя Кондева: Да, точно. Не, не, така е.

Водещ: Така ли е?

Д-р Галя Кондева: Така е.

Водещ: Освен заплатата, какво трябва да включва тази стратегия?

Д-р Галя Кондева: Точно това сочат и нашите анализи – че финансовото стимулиране, да, много е важно, но привлекателността на тази професия вече не съществува. Имаме анализи, които сочат, че тази трябва обществото и медиите да работим, за да покажем привлекателността на тази професия, да създадем система, чрез която да облекчим сестрата. Защото в момента сестрата изпълнява дейности, които не са присъщи за нейната професионална квалификация. Смяната на болничното лего дори, тоалет – това са дейности, които могат да се извършат от други специалисти по здравни грижи. Точно такъв тип предложения сме направили в тази Стратегия, която в момента сме изпратили на всички професионални организации. Предстои едно сериозно обсъждане и ако се възприеме тази Стратегия, това ще даде възможност от една страна да направим професията по-привлекателна, а от друга страна, да подпомогнем сестрите в ежедневните им грижи.

Водещ: То добре търсите медицински сестри и правите стратегия в тяхното търсене, обаче пред колапс ли е самата професия към настоящия момент?

Д-р Галя Кондева: Ако трябва да бъда честна, да.

Водещ: С и без Детска болница, професията е пред голяма трудност.

Д-р Галя Кондева: Да, да.

Водещ: Каква е липсата?

Д-р Галя Кондева: Трудността е много сериозна, защото през последните години броят на тези специалисти значително намалява. Това, което сме направили, от друга страна като положителна тенденция, е, че се преборихме за по-голям брой сестри, приемани в учебните заведения, и вече за 2025 г. сме осигурили 1000 места.

Водещ: И на този фон, г-жо министър, получава ли се през последните години през вашите очи, на вашите колеги, разбира се, на вашия анализ едно напрежение между частната здравна грижа и държавната здравна грижа? Получава ли се напрежение? Всички виждаме хубави, модерни, красиви болници, скъпи, разбира се – платени са. Ако искате да получите качествена грижа, си плащате за нея. И държавното и общинско здравеопазване, за което скоро обявихте – 840 милиона минус, на дълг е към този момент. Получава ли се, обаче, напрежение в двете системи?

Д-р Галя Кондева: В системата на държавното здравеопазване определено има напрежение и там то е основно финансово, както и с битовите условия, което пак е свързано с финансите, естествено. Ние имаме, Министерство на здравеопазване като принципал, има 61 бр. лечебни заведения, за които е пряко отговорно. И точно нашата грижа в момента е да укрепим една част от тези лечебни заведения, които в крайна сметка са стратегически. Вижте, винаги ще има и държавно, и частно здравеопазване. Ние не можем да спрем тези процеси, но лично за мен ролята на държавата е да укрепи болниците, държавните болници, които няма как да бъдат доведени до фалит. Не трябва да бъде позволено, защото много добре знаем, че те предоставят услуги…

Водещ: Ама това означава, че те вечно ще бъдат спасявани.

Д-р Галя Кондева: Не е така. Инвестирали сме много. От тези 61 болници, всъщност само 6 имат просрочия, с които имаме проблем. Останалите се справят добре. И вие дори направихте – тези дни, мисля – репортаж за болницата в Благоевград, например, където дадохте пример за една добра практика и за промени в показателите при едно добро управление.

Водещ: Защо се наложи да дадете извънредно онзи ден 25 милиона лева на болница „Лозенец“? Защо? Защо има загуби в „Лозенец“?

Д-р Галя Кондева: Да, болница „Лозенец“, например, е водеща в просрочията като стойност.

Водещ: Е защо работи на загуба тази болница?

Д-р Галя Кондева: За съжаление, тази тенденция е от 4 години. Ние изпратихме „Медицински одит“, направихме много сериозна проверка, за да анализираме причините. Те са основно просрочията за медицински изделия, лекарствени продукти – това, което е при по-голяма част от лечебните заведения с просрочия. Но тази болница години наред е имала малко по-различен статут. Изведнъж тя става болница като всички многопрофилни болници и е оставена да се справя в пазарните условия. Тя е имала финансова подкрепа по други линии. В момента тази подкрепа…

Водещ: Като болница на властта на времето.

Д-р Галя Кондева: Точно така. В момента обаче тези финансови подкрепи и стимули, които се дават, ги няма. Тя има договори, които обаче са недостатъчни. В същото време има високи изисквания…

Водещ: Е, то по тази логика тя винаги е… След като някога е била болница на властта и е получавала дотации заради това, а вече не е и пак няма пари, това означава, че тя винаги се е управлявала така.

Д-р Галя Кондева: Не. Въпреки това, тя се справя добре, защото тя продължава да отговаря на едни високи изисквания, защото има договори с правителството, за да може да ги обслужва. Но тези договори финансово не са актуализирани, първо. Второ, те изискват голям брой персонал. Ние в момента работим и по тази стратегия – да оптимизираме. Ако ще искат да бъдат обслужвани, съответно ще трябва да се актуализират показателите и съответно ще трябва да се намалят изисквания.

Водещ: От интерес за зрителите само – кои са другите болници, които са в недобро финансово състояние, в просрочия?

Д-р Галя Кондева: След такъв обем просрочие, какъвто има „Лозенец“, с много по-малък е например „Александровска болница“, където също знаете, че преди няколко години е направено оздравяване, финансово.

Водещ: Да, просто да ги изредите.

Д-р Галя Кондева: Значи „Александровска болница“, Националната кардиологична болница – в момента също работим там по оздравяване. Болницата във Враца, болницата в Ловеч – все лечебни заведения, които са известни на обществото.

Водещ: Да. Ще има скоро край София, в Казичене, нова болница и тя пак е голяма, многопрофилна болница. И тя ще бъде с договор с Касата, нали? Т.е. още една болница ще има в София.

Д-р Галя Кондева: Дали ще има, дали няма да има, аз не мога да кажа, защото трябва да се измине целият ред, който е регламентиран законодателно. Има заявена такава дейност. Случаят в Казичене е известен, отказано е. Връщане отново, разглеждане – минава се цялата процедура в момента. И ние точно затова работим върху предложение за промяна в Закона за лечебните заведения. Вижте, ние не можем да спрем частния сектор, нали? Но тук големият проблем е публичното финансиране. Защото Касата има n-брой пари, но ако трябва да ги даде на 100 лечебни заведения е едно, ако са 150, е друго. И затова работим върху някои предложения, които ще предложим на Министерски съвет, на Народното събрание, за промени в Закона за лечебните заведения, които да обвързват дейността с наличието на финанси в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Водещ: Когато говорим, нека да отделим, струва ми се, две минути от този разговор за нещо много любопитно и интересно, д-р Кондева. „Информационно обслужване“ изнесе данни тази седмица, че всеки ден в медицинската ни система се регистрират 220 000 медицински прегледа. Това ми се струва страшно много. Това извод ли е, че българинът боледува много? Това извод ли е, че много хора се хоспитализират? Всеки ден в болница влизат 9000 души, българи. Това какво означава – много натоварена система, много болен народ? И да продължава въпроса - много източване? Това отвежда ли ви на мисълта, че след като НЗОК плаща, това е най-богатият орган в държавата, НЗОК, след като плаща за всички тези прегледи, изследвания, хоспитализации, клинични пътеки, каквото и да било? Правите ли си такъв ? Това е много сериозен въпрос.

Д-р Галя Кондева: По отношение на хоспитализациите НЗОК следи тези ръстове и отчита.

Водещ: Ама всички ли сме болни, всички ли сме толкова болни?

Д-р Галя Кондева: Не бих казала, защото когато човек отиде на профилактичен преглед, също се отразява в електронното досие. Когато отиде за имунизация, също се отразява. Това са записи. Когато отиде, за да му бъдат предписани необходимите лекарства след преглед, пак се отразява, разбирате ли? Така че тази бройка е реална и тя е свързана с всяко едно посещение, не само на болни хора, но и на здрави.

Водещ: По над 200 000 души всеки ден се регистрират по медицински причини?

Д-р Галя Кондева: Да, да. Българинът обича да посещава лекар, обича. Да, и го посещава, консултира се с него, прави си изследвания. Но това не е свързано с това, че има много хоспитализации.

Водещ: А свързано ли е с това, че непременно е измама?

Д-р Галя Кондева: Не, не. Точно това е и предимството на тази електронизация. Ние много разчитаме на нея. Затова и направихме една много сериозна информационна кампания за свързването с електронното досие – еЗдраве. Вие знаете, от септември над 40 000 души са заявили свързване със системата, за да могат да си проверяват всъщност това, което е отчетено към Касата, дали реално им е извършено на тях. Те имат тази информация в своето здравно досие и за това с един клик – това е и мотото – ти контролираш системата.

Водещ: Да, много хора казват, че е полезно и им харесва, само че е и малко сложно. Направете го всеки да може електронно вкъщи да си го направи, а не да ходи до РЗОК.

Д-р Галя Кондева: Да, това е проблем, който многократно сме обсъждали. Търсим варианти, но на този етап посещението е на място.

Водещ: Добре. Ето сега, знаете, че сме в кампания, разбира се, и както винаги, политиците имат идеи за здравеопазването. Какво ни не се чува – закриване на Здравната каса, вдигане на здравните вноски, частни фондове, които да бъдат като застрахователи, вместо Здравната каса, смяна на статута на болници и т.н., и т.н., и т.н. Кое е реално според вас и кое е само политическа пропаганда и популизъм?

Д-р Галя Кондева: Всички тези въпроси на всеки едни избори се повдигат. Предложенията от поне 10 години са за монопола на Здравната каса, за частните, за всички тези неща. За мен лично наистина трябва да има едно преструктуриране в сектора по отношение на лечебни заведения, които определено не могат да изпълнят изискванията, от една страна. От друга страна, това вече се прави в някои населени места, създават се медицински центрове с легла, където могат да поемат първоначалната грижа. Тази система е много чувствителна и резките промени не са желателни.

Водещ: Д-р Кондева, една от новините, свързана с вашето Министерство на Здравеопазването, е тази за медицинския хеликоптер. Слава богу, той се върна от планов ремонт – щях да кажа първият, ама той е единствен. Единственият ни хеликоптер беше ремонтиран и вече работи.

Д-р Галя Кондева: Да.

Водещ: Но пък вторият се забави. Каква е причината? За догодина, 2025 г. ще кацне вторият хеликоптер.

Д-р Галя Кондева: Да.

Водещ: Къде ще кацне, знаете ли?

Д-р Галя Кондева: Наистина, за огромно съжаление, преди месец може би вече, изпълнителят „Леонардо“ ни уведоми и устно, и писмено, че има забавяне в плана по предоставянето на втори и трети хеликоптер, които по план трябваше да пристигнат сега, ноември и декември. Вместо това, те ще пристигнат януари и февруари, според тяхната информация. Основната причина е забавяне в производствения процес поради проблеми в доставка на части и оборудване за самия хеликоптер. Естествено, по договор те си търпят необходимите санкции, ние ги начисляваме, но това е неприятно, защото това ни затруднява. Знаем, че в момента сме с един хеликоптер – той има възможности определени места да обслужва, а идеята ни беше следващият хеликоптер да бъде разположен в Сливен, така, че да може да покриваме по-голяма територия.

Водещ: Югоизточна, Южна, Югоизточна България.

Д-р Галя Кондева: Да, точно така.

Водещ: Да. Значи това е актуалната информация. Не един, два хеликоптера до февруари месец би трябвало да дойдат.

Д-р Галя Кондева: Януари, да, ще дойде хеликоптер 2 по тяхното писмо, февруари – хеликоптер №3.

Водещ: Да. Защо продължава кризата с недостига на лекарства, така че, мине не мине време, вие удължавате мораториума за забрана на износ, особено за инсулини?

Д-р Галя Кондева: Проблемът с недостига на лекарства е на европейско ниво. Този дебат се води постоянно, има изготвен фармацевтичен пакет. Недостигът е свързан основно с производство, най-вече производствени проблеми, логистични проблеми. С инсулините, например, наистина проблемът е в производствените процеси.

Водещ: Ама вижте, това го прави, г-жо министър, още по-странно. Защото каква е бизнес логиката? Ако едно нещо го няма в световен мащаб, компаниите, фармаиндустрията не може ли да навакса, защо не го произведе, като го няма?

Д-р Галя Кондева: Ами, те ни уверяват, дори и писмено, че това са едни дълги процеси. От една страна, те имат производствени проблеми, най-вече, защото броят на пациентите, които имат нужда от инсулин в световен мащаб нараства, за съжаление. И то нараства с темпове, които те не могат да преодолеят. И в момента изграждането на заводи ще им коства време, преструктурират се. Ние много внимателно наблюдаваме този процес и издаваме тази заповед, като напоследък, след много обстойни анализи, постепенно, постепенно редуцираме там, където имаме информация, че сме ОК, няма да имаме проблеми.

Водещ: А през зимата ще имаме ли достатъчно антибиотици, достатъчно противовирусни препарати? Продължава да няма антигрипни ваксини в момента по аптеките.

Д-р Галя Кондева: Антибиотиците също са в процес на наблюдение, по данните, с които разполагаме, ще имаме необходимите количества.

Водещ: А защо няма ваксини сега против грип?

Д-р Галя Кондева: Всяка година имаме този проблем. Той пак се обосновава с производствени процеси, защото производството на ваксина за целия свят е на квотен принцип. Естествено, правим усилия, за да можем да качим тези количества, но това е проблем на компаниите, на притежателите на разрешения, на производителите основно.

Водещ: Понеже депутатите почиват сега заради изборите, не са толкова активни и сякаш тази тема остана малко на заден план – става дума за вендинг машините, т.е. машините, които пускат лекарства. Голям спор има там – да има ли такива машини, или да няма. Вашето мнение какво е?

Д-р Галя Кондева: Да, наистина, ние бяхме включени, макар и за кратко, в тези спорове. Министерството на здравеопазването смята, че това е действие, което трябва да бъде много добре преценено, премислено. И на този етап нямаме готовност да подкрепим изцяло първоначалната визия. Имаме готовност да подкрепим идеята, но не в този вид, в който първоначално се дебатираше през последните дни.

Водещ: Да. Добре, на финала – като хематолог, съвсем професионално да ви попитам. Една много любопитна новина излезе през седмицата – откриха нова кръвна група. Каква е тази нова кръвна група? Въпросът е много по-сложен от това, че просто е открита една кръвна група. Тя е със съвместимост, нещо с антитела, с не знам какво, антигени ли е? Какво е, обяснете ни.

Д-р Галя Кондева: Вижте, въпросът с кръвните групи занимава обществото от години, свързано и с храненето, с болестите. Постоянно открити има хиляди антигени, които са свързани, които са по самите еритроцити отгоре, така че хематологията е наука, в която иновациите се развиват с такива темпове, че на ден излизат огромен брой...

Водещ: А с какво ще помогне откритието на нова кръвна група?

Д-р Галя Кондева: На този етап, първо откритието трябва да може да се приложи в практиката, защото това, че е открито нещо, трябва да се види каква ще бъде неговата приложимост. Така че директно с какво ще помогне…

Водещ: Много на ранен етап сме, казвате. Просто едно научно откритие.

Д-р Галя Кондева: Да, точно. Абсолютно точно – поредното научно откритие в хематологията.

Водещ: Добре. Аз ви благодаря, че ни бяхте на гости. Успяхме наистина да обсъдим доста важни теми, различни сектори в работата на Министерството на здравеопазването, разбира се, и най-богатия орган в държавата – Националната здравноосигурителна каса, която е свързана несъмнено с това. Благодаря ви, че бяхте при нас.

Д-р Галя Кондева: И аз благодаря.

Водещ: Д-р Галя Кондева.