- Проф. Гетов, настоящият екип на МЗ си постави за цел да намали доплащането от джоба на пациентите за лекарства. От кои медикаменти ще започнете и по какъв начин ще стане това?
- Да, доплащането за лекарства е сериозен проблем в България, защото българските пациенти са едни от доплащащите най-много в Европейския съюз. Идеята ни е със следващия бюджет на Здравната каса за 2024 г. да бъдат увеличени нивата на реимбурсиране на определени групи лекарства за социално значими заболявания. На този етап не бих могъл да дам конкретика, тъй като още не се работи по бюджета за 2024 г. Но така или иначе доплащането за лекарства е един от приоритетите на министър Христо Хинков и целия ни екип. Това може да стане чрез различни политики: намаляване процента на реимбурсиране, редуциране на ДДС за лекарствата, въвеждането на някакви прогенерични мерки. Нека не влизаме на този етап в детайли, ще информираме когато сме готови със съответния проект. Но идеята е от 2024 г. да има такъв пакет с мерки по подобие на пакета за разширяване на профилактиката и скрининга на социално значими заболявания, т.е. това ще са едни от основните политики, които ще се следват с бюджета за следващата година.
- Кога планирате отпускането на антибиотици да стане задължително само с електронни рецепти и предвижда ли се това и за други лекарства, които сега се предписват и отпускат с хартиени бели рецепти?
Това е залегнало в управленската програма на правителството. На първо място: въвеждане на задължително електронно предписание за всички антимикробни средства, не само антибиотиците. Това е мярка и по стратегията за намаляване на антимикробната резистентност. Това, което обмисляме в момента е въвеждане на електронно предписание и за някои възрастови групи, като например деца. Но все още не е решено за деца до колко годишна възраст. Това вероятно ще се случи също от следващата година, тъй като налага някои промени в поднормативни актове. В средата на септември ще сформираме една широка работна група с всички участници в лекарствения сектор и там ще се вземат окончателните решения и въз основа на тях ще бъде променена нормативната база. Сега в летния период подобна работна група няма да бъде ефективна. Вече сме провели срещи с всички заинтересовани страни.
Така че, ще се стараем да разширим обхвата на електронното предписание, защото така имаме поглед върху пазара, имаме поглед върху липсващите лекарства, върху терапевтичната практика и могат съответно да се взимат някакви решения и да се провеждат политики. Това е едно от изискванията за отчитане на дейностите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), т.е. създаването на функционираща здравно-информационна система и разширяване на нейните функционалности.
- Споменахте, че електронните рецепти дават поглед върху пазара и в частност за липсващите лекарства, които също са сериозен проблем за българските пациенти. Какво правите за ограничаването на тези липси?
Направени са вече няколко неща. Първо, искам да кажа, че липсите не са специфичен български феномен. Липси има навсякъде в Европа, ще продължи да има навсякъде и дори ще се задълбочават по ред причини. Сред причините за това е, че България е част от ЕС, който се снабдява с активни и помощни вещества от трети държави, а пораженията от Covid-19 върху веригите на доставки са очевидни. Другата причина е ,че българският пазар е сравнително малък на фона на други пазари в ЕС. Третата причина е, че у нас при образуването на цените на лекарствата се ползва т.нар. външно референтно ценообразуване на най-ниската възможна цена, което също потиска пазара. ДДС ставката у нас е висока. Това са все фактори, които съвкупно влияят върху това един производител да няма интерес да продава лекарствата си в страната. Съгласете се, че ако един производител трябва да достави лекарство за двама пациенти в България и ние го реферираме по най-ниската цена и трябва да премине през цялата регулаторна практика, това е твърде неатрактивно за него като пазар.
За преодоляването на липсите и на недостига на лекарства се работи на европейско и на национално ниво. Това, което се прави на европейско ниво е по линия създадената европейска агенция за реакция при кризи HERA. От друга страна е новият фармацевтичен пакет, който има специален фокус върху преодоляването на кризите. Например чрез създаването на европейско и национално ниво на списък с т.нар. критични лекарства, които ще са обект на стриктно наблюдение и ще се търсят резервни източници на снабдяване. Освен това - повишаване изискванията за съхранение на по-големи обеми за по-дълъг период от време, които ще покриват потребностите с цел преодоляването на луфтове и др.
Това, което се прави в България: вече е минал обществено обсъждане и е изпратен за нотификация в ЕК проектозакон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Промените са свързани с функицоинирането на системата за проследяване недостига на медикаменти СЕСПА. Промените са обсъждани дълго време, стиковани са, обработени са постъпилите становища от заинтересованите страни и ние сме изпратили промените за нотификация. Опитът показва, че тя може да продължи и 9 месеца, но от наша страна е направено всичко. След това сме готови веднага да ги внесем в Министерския съвет, т.е. разглеждаме ги с приоритет.
На национално ниво ежедневно реагираме на сигнали за проблеми с медикаменти, веднага търсим ИАЛ и резервни източници. Откакто работи нашият екип сме решили поне 5-6 такива значими проблема с извънредни доставки, с доставки от съседни държави, с пускане на пазара по изключение на лекарства с чуждестранни опаковки и листовки. Включително променихме изискванията за предписване на инсулини. Но има регулаторни процедури, които са част от общото европейско законодателство и в някои отношения действията ни са ограничени.
- Вие казахте за това, че ценовият натиск прави българският пазар непривлекателен за производителите на лекарства. Това обаче кара фирмите да търсят вратички и една от тях е списъка с неразрешени лекарства, в който изтеглени или нерегистрирани у нас медикаменти се осигуряват на българските пациенти по специален ред, но на доста завишени цени. Какво е решението на този порочен кръг?
- Решението е да се направят промени в Закона за лекарствените продукти и въвеждането на някакъв тип ценообразуване, рефериране или прагова стойност на терапията със съответния неразрешен лекарствен продукт. Работи се в тази посока. Този въпрос е обсъждан с асоциациите на фармацевтичните компании и ще бъде разписан такъв механизъм в промените в закона, за които ви казах, че ще има работна група през септември. Идентифициран е проблемът и вече знаем в каква посока да работим.
- Като цяло, изтича ли обществен ресурс за лекарства по неефективен начин и през други канали и къде може да се търси подобрение в тази посока?
- В много посоки може да се търси подобрение, включително с непрекъснато осъвременяване и адаптиране към новите практики на фармакотерапевтичните ръководствата; включително указанията на НЗОК за лечение; ускоряване навлизането на нови, по-ефективни лекарства. Дори, ако щете - промяна в навиците на предписване чрез ориентация към по-евтини комбинирани продукти за сметка на няколко самостоятелни. Но това всичко е един твърде дълъг процес и той започва още от обучението на медицински кадри, специализацията, изискванията на НЗОК.
- Докъде е стигнало МЗ в изпълнение на проектите си по Плана за възстановяване и устойчивост и приемането на съпътстващите стратегически документи?
Има напредък, има и забавяне, но не сме най-зле от министерствата. Поне това е моето заключение в тези 40 дни, в които отговарям за този ресор. Като цяло всички стратегически документи са разработени, някои са приети, други са в процес на съгласуване, други трябва да минат през НС, някои – не. Имаме една единствена стратегия, която ни е върната с много забележки: Стратегията за дългосрочни грижи или гериатричната стратегия, която трябва да започне да се пише отначало. Основният проблем, според мен, е как ще бъдат отчетени резултатите по нея. Защото само увеличаване продължителността на живота не е достатъчен критерий, за да кажем, че сме осигурили дългосрочна грижа. Тук вече говорим за качество на живот, за достъп до здравеопазване, до палиативни грижи и др.
Като проекти много неща вървят паралелно. Финансирането върви на траншове, като първият и вторият транш сме ги защитили и ще получим средствата от ЕК. Но това са средствата, които ще получим по подготвителния етап на проектите. Оттук нататък навлизаме в сложната част по закупуването на апаратура, строително-монтажни работи и др. неща, с някои от които сме много напреднали, за други сме относително напреднали и за трети изоставаме. Надявам се това забавяне поради обстановката в страната през последните години да бъде наваксано.
По ПВУ най-голям напредък има по проекта за медицинска спешна помощ по въздух (HEMS). Там имаме вече 2 терена за управление на две от държавните летища в София и Пловдив. Доставката на първия хеликоптер е фиксирана до края на годината, средствата за заплащането му са осигурени. На финалната права сме със спецификацията за изграждането на оперативните бази за хеликоптерите. Имаме списък с лечебни заведения, които са изявили желание да имат хеликоптерни площадки. Днес в Държавен вестник е публикувана промяна в Наредбата за летищата на Министерството на транспорта, с която е облекчен режимът за тези болнични вертолетни летища и той е само регистрационен. Обучен е персонала, селектирани са пилотите и наземния персонал за обслужване, които ще отидат в Италия за преминаване през началното обучение. Т.е. има много сериозен прогрес.
До края на септември трябва да сме идентифицирали лечебните заведения, които ще получат подкрепа и финансиране за строително-монтажин работи по проекта за психиатричната помощ. Там срокът ни е те да са избрани до края на годината, да се обяви обществена поръчка и догодина да започнат дейностите.
Днес съм подписал заповед за сформиране на работна група за изграждането на протонния център, който е уникален за Балканския полуостров с фокус върху лечението на онкологични заболявания при деца.
- А той в новата детска болница ли ще бъде?
Все още не е ясно. Нашата идея е да бъде в новата детска болница. Но зависи много от решението на тази работна група, тъй като изграждането на протонния център има много специфични изисквания от гледна точка на земетръсност, стабилност, подпочвени води, надземна, подземна част. И в работната група са включени много специалисти по радиология, радиационна защита, изпратили сме покана за водещи специалисти от Минно-геоложкия университет. Т.е. това е една много сериозна работа.
- Кои са проектите по ПВУ, при които има изоставане?
Изоставаме с т.нар. скринингови програми за социално-значими заболявания. Първо трябва да се реши по кои точно социално-значими заболявания ще се изпълняват такива програми, което трябва да кажат специалистите. После трябва да се определи какъв тип скрининг ще се прави, на какво ниво: кой ще го прави, къде ще се събира тази информация, какви граждани ще обхваща. Създадена е работна група под ръководството на Националния център по обществено здраве и анализи. Идеята е да има национален скринингов регистър и той да се използва за вземането на решения и провеждането на политики за подобряване на здравеопазването.
- А какво се случва със скрининговите програми по Плана за борба с рака?
От следващата година се очаква да стартират скрининговите програми по Плана за борба с рака. По него са идентифицирани заболяванията, които ще подлежат на скрининг. Първата ни задача е да имаме една масирана информационна кампания сред населението с висока покриваемост и разбираемост, че хората имат право, че би трябвало и е разумно да си направят полагащата им се профилактика. Защото скрининг означава да се прави нещо сред цялата популация , а не само в София например. Безсмислено е да има на хартия скрининг, ако няма кой да го ползва.