Върни се горе

Линк към интервюто на министър Хинков за "Тази сутрин", БТВ

 

Водещ: Сутрешният блок на BTV продължава с истински важната тема за здравето на българите и големите проблеми пред българското здравеопазване. Освен гореща седмица в температурно отношение, тя ще бъде гореща и с оглед на решаването на един много сериозен казус- ще има ли НЗОК легитимно избран управител и защо се случи всичко, което миналата седмица наблюдавахме като драматургии, като изпълнения на няколко политически партии, които предлагаха предложения, но те не бяха в крайна сметка утвърдени. Това е само един от важните въпроси, които засягаме следващите минути с моя гост- здравния министър проф. Христо Хинков. Добро утро.

Христо Хинков: Добро утро.

Водещ: Започвам обаче с ваши думи, ще мина и към казуса със Здравната каса – здравната ни система, казвате, е една прилична кола, която е карана двадесет години от пиян шофьор. В момента вие управлявате тази кола, която е карана от пиян шофьор. Какво ще й правите сега – основен ремонт ли, проф. Хинков?

Христо Хинков: Първо няма да пия. Тази метафора ми хрумна през годините, защото всъщност изучавайки здравните системи в Европа и по света, стигнах до извода, че концептуално здравна система наистина е добра. Тя отговаря на основните принципи залегнали в Световна банка, във водещите институции в света, които се занимават със здравеопазване. И в този смисъл нещо друго има, има някаква друга причина, вероятно в шофьорите, които се сменят и карат тази кола. Но вижте, проблемът е много по-сложен, разбира се и той е свързан ако щете и с манталитети, свързан е с обучение, свързан е с това, че парите навлязоха много надълбоко в здравната система и объркаха много умове.

Водещ: Бъдете конкретен – вие негодувате срещу прекалено много частни болници в България ли?

Христо Хинков: Не, категорично не. Аз смятам даже, че спирането на приватизацията през 2001 година доведе до това ние да имаме само двойно повече болници отколкото ни трябват. И то е защото вие не може да спрете частните инвестиции в здравеопазването, където също това е пазар и има средства.

Водещ: Кажете обаче тогава какво имахте предвид с това – парите объркаха умовете?

Христо Хинков: Какво имам предвид? Имам предвид това, че когато един човек започне да взема пари, които не е сънувал, че може да ги вземе преди 10-15 години, той започва да се променя, манталитетно да се променя.

Водещ: Говорите обаче за хората в изпълнителната власт, в министерството, които са отговаряли за здравеопазването или за шефовете на болниците, за кои?

Христо Хинков: Говоря за шефовете на някои болници. Говоря за така наречената феодализация, за която си говорим.

Водещ: Дайте примери обаче, ще бъде полезно да говорим нещата с истинските им имена.

Христо Хинков: Ето примера с „Майчин дом“ е това, с „Майчин дом“ примера е такъв. Там няма нарушение, поне досега аз не съм установил нарушение, което да ме накара аз да предложа на изпълнителния директор да напусне.

Водещ: Какво знаете по темата? Ваша проверка има ли на здравното министерство и какво показва?

Христо Хинков: Да, има проверки. Последната проверка показва, че нивото на заплати, средното ниво на заплати е достигнало нивото от КТД. Това е проверките от тази година от март месец. Има, разбира се, несправедливо разпределение на ДМС – на допълнително материално стимулиране, което идва основно от спестяване фонд Работна заплата и това нещо ще се поправи. Аз имам разговори с изпълнителния директор. Но там проблемите са по-скоро на лична основа и хората като че ли са скарани заради пари.

Водещ: Имаме обаче ръководител на лечебно заведение, който получава в рамките на две години и половина 1 милион и 707 хиляди лева. Всичко по рамките на правилата ли е било?

Христо Хинков: По рамките на правилата е. И това е системен проблем. Аз от самото начало, когато застъпих този пост и се сблъсках с този проблем, аз не го знаех преди това, аз не познавах даже този човек, установих, че не е луд този, който е яде зелника, казано така, извинете за израза.

Водещ: Лекарите обаче, ние записахме част от тях, казват, че техните възнаграждения са стократно по-малки от това на ръководителя. Това въпрос на справедливост ли е, така ли е справедливо – ръководителят да взема грубо казано, ако ги сметнем за месеците, в които са взети тези пари, около 60 хиляди лева на месец. Колко вземат лекарите и акушерките там?

Христо Хинков: Значи, този случай не е изолиран в страната. Има много други болници, държавни болници, където парите са горе-долу, директорите на тези болници вземат подобни пари. Но има болници, където финансовото състояние е лошо, а парите на изпълнителния директор, на борда са добри. Тоест има проблеми, които трябва да бъдат решени на системно ниво. Имаше такива опити, те срещнаха съпротива, в КС падна едно решение, което, знаете за това, да не влизаме в подробности. Сега се опитваме да направим една методика, която поне да въведе някаква по-добра проследяемост и повече справедливост и прозрачност в разпределението на тези допълнителни материални стимулирания.

Водещ: Въпрос на методика ли е да се реши генерално проблема със заплащането на хората, които работят в здравната сфера и може ли то да бъде по модела, който се предприема в образователната система – 125 процента е предложението там, за което очевидно обаче има единомислие от средната работна заплата в страната. Може ли да има подобно нещо и в здравната сфера?

Христо Хинков: За да стане това нещо трябва да има договореност в БЛС. Там нещата са много по-сложни.

Водещ: Те имат предложение от края на миналата година, ние сме го представяли заедно с д-р Иван Маджаров тук. Съгласни ли сте вие на това, което те предложиха?

Христо Хинков: Съгласен съм. Аз…

Водещ: Има си методология, която са предложили, изготвена от икономисти.

Христо Хинков: Точно това искаме, да. Но трябва да изчистим всички детайли за това и да го въведем като регламент, който да се спазва и да има наказания, ако не се спазва.

Водещ: Колко трябва да е според вас стартовата заплата на един млад лекар, в зависимост от областта, в която той работи?

Христо Хинков: О, трудно ми е да кажа, трудно ми е да кажа. Различни са натовареностите, различни са отговорностите. Ще ви дам пример – ако един млад лекар отиде, да кажем вземе една практика като общопрактикуващ лекар в някой отдалечен район, той може да взема и 10 хиляди лева, защото там заплащането е на капитации. И понеже няма достатъчно лекари, той поема голяма…

Водещ: Той е единствен.

Христо Хинков: Да. Така че трудно е да се каже, това е въпрос на изчисление. Още не съм и готов да поставя така ясно тези въпроси.

Водещ: Готов ли сте да решите проблема на протестиращите в Спешната помощ? Пак за възнаграждения, достойни заплати искат хората. Какво ще направите за тях?

Христо Хинков: Аз им казах вече, срещах се с тях няколко пъти. Този бюджет, той е за половин година. В този бюджет не се предвиждат такива увеличения, но миналата година е имало две увеличения на работната заплата. Това, което мога да направя до края на годината е да ги прекатегоризираме заедно с Министерство на труда и социалната политика.

Водещ: Това какво ще промени?

Христо Хинков: Трудът ще стане първа категория и това вече ще им даде възможност догодина да искат много повече пари към своето заплащане.

Водещ: Но следващите пет месеца при тях няма да има промяна?

Христо Хинков: Ами следващите пет месеца са екстремни. Това е екстремен бюджет и някак си хората забравиха, че ние допреди две години нямахме бюджет. И сега за половин година трябва да се решат всички тези проблеми.

Водещ: Има ли реална опасност България да остане без Спешна медицинска помощ и то след година и половина-две, казвам го неслучайно, защото хора от синдикат „Защита“ дават точно такива срокове, заради огромния дефицит на кадри?

Христо Хинков: Вижте всички е въпрос на пари в крайна сметка. За 2024 година бюджета, аз ще се боря парите за Спешна помощ да са наистина сериозно, съществено увеличени.

Водещ: С колко като проценти или чисто като числово изражение?

Христо Хинков: Ами едно 15-20 процента е хубаво да се увеличат. За да се задържат там и освен това да има реформа. И тази реформа да бъде реформа, която е съобразена с реалиите в развитите страни като Франция, Германия, Великобритания, САЩ. Системата на парамедици да бъде развита иистински, да са ангажирани пожарникари, да бъдат включени във всичко това. Тези системи, те работят на друг принцип. При нас ние наследяваме една система, която ангажира лекари, които са обучавани да лекуват дългосрочно, да се занимават със спешни случаи и след това, след като решат някакъв спешен казус, поставили са някаква диагноза, ангажирали са си цялото медицинско образование, което имат, след това този човек изчезва в тяхното полезрение. Те не знаят какво се е случило – няма обратна връзка, те не знаят дали са били прави в своята предварителна диагноза.

Водещ: Колко хора изчезват от системата, колко хора недостигат и в системата на Спешната помощ, пък и в най-ключовите звена на здравеопазването?

Христо Хинков: Трудно ми е да кажа с цифри колко точно, но са недостатъчно, категорично. Хората са недостатъчни и то защото младите лекари не се задържат. Дори да дойдат в Спешна помощ, поради тези причини, поради това, че самата специалност не е много атрактивна – там се работи по много ясни протоколи. Там трябва да става, въпрос на минути е да се спаси човешки живот и затова да се спази този протокол е изключително важно. Но това се разминава малко от медицинската професия, която е изкуство.

Водещ: На всичкото отгоре много често тези хора са потърпевши от агресия, която се излиза срещу тях.

Христо Хинков: Това е отделно, разбира се и това са също проблеми. Така че там реформата тепърва предстои и се надявам да има хора след мен, които да я продължат, защото започваме нещо, след това то спира, идва следващия министър…

Водещ: Ще има ли тази седмица легитимно избран управител на НЗОК, проф. Хинков?

Христо Хинков: Не мога да ви кажа. Това е политически въпрос. Надявам се да има шеф на Здравната каса, защото…засега имаме сигурност, че подуправителя, който в момента изпълнява длъжността, ще остане на този пост докато се избере управител.

Водещ: Легитимни ли са обаче всички документи, които той разписва? И въобще човек, на когото са поверени милиарди левове, българското здравеопазване реално финансирането минава от там, има ли кой да разписва документи и да взема важни решения в този момент след 20 юли?

Христо Хинков: Има, разбира се. Има един малък период, който може да се очертае, в който не е важно дали тези документи ще бъдат разписани, защото няма големи плащания. От един момент обаче наистина трябва да имаме легитимен управител.

Водещ: Според вас, защото в момента се опитват да се направят законови промени, които да удължат този срок, в който да се избира човек – трябва ли да се удължава и да се управлява касата безсрочно от човек, който няма мандат от НС за целта?

Христо Хинков: Не. Точно НС всъщност взема решение да се удължи срока на временно изпълняващия длъжността. Така че това е решение на НС. И тук няма нищо нелегитимно.

Водещ: Какъв беше според вас проблема в предложението на ГЕРБ-СДС Иванка Динева?

Христо Хинков: О, не мога да ви кажа. Това за мен е изключително странно решение, защото става въпрос за компрометирана личност, публично компрометирана. Аз не знам защо точно тази жена трябва да бъде предложена за шеф на Касата. При положение че има…

Водещ: Доколкото се твърди обаче е имало първоначално одобрение от страна на ПП-ДБ и едва по-късно е дошла тяхната реакция и оттегляне на подкрепата.

Христо Хинков: Вижте, аз не съм участвал в тези преговори и не съм в кухнята на тези преговори. Аз гледам нещата малко отстрани. Нашата работа е да имаме стабилен управител на надзора и там е фактически нашата отговорност.

Водещ: Знаете ли дали са обсъждани вариантите директорът на педиатрията д-р Благомир Здравков или пък зам.-министър Бойко Пенков да бъдат управители?

Христо Хинков: Е това излезе в медиите.

Водещ: Аз точно на базата на медийни публикации се базирам.

Христо Хинков: Ами аз съм разговарял с д-р Пенков, за него това беше новина, за самия него.

Водещ: Тоест той не е бил информиран?

Христо Хинков: Така поне ми каза.

Водещ: Добър вариант ли е според вас? Вие кой от двамата познавате и смятате, че е подходящ да оглави НЗОК?

Христо Хинков: Ами вижте, и двамата са добър вариант. За мен по-добър вариант е д-р Пенков да остане в министерството, защото ни е много необходим. Но ако трябва да оглави здравната каса, аз смятам, че ще се справи много добре.

Водещ: Кога според вас, дайте все пак някакви срокове, защото вие казахте, че…

Христо Хинков: До три месеца трябва да се реши този въпрос.

Водещ: До три месеца ще се реши. Тоест може и да изкараме цяло лято с подуправител…

Христо Хинков: Така поне се предполага с този Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.

Водещ: Сега, ще има ли мораториум за откриването на болници в страната? Появи се такава информация, че едва ли не ще забраните в следващите месеци и календарна година да се разкриват нови болници  в страната?

Христо Хинков: Ами вижте, това е в управленската програма на ПП-ДБ и аз спазвам това решение. Макар че за мен мораториум на разкриване на болници е доста общо казано, тъй като ние не можем да спрем разкриването на частни болници. Това, което можем да направим е да не даваме разрешения за лечебна дейност. Те могат да си строят, могат да си инвестират и да чакат времето, когато могат да получат такова разрешение.

Водещ: То никой няма да тръгне да строи, ако знае, че няма да му бъде дадено разрешение.

Христо Хинков: Така е и това е въпрос на разчети и на аргументи, обективни аргументи, като например здравната карта. Здравната карта е такъв инструмент, който може да ни даде ориентация дали има нужда от нова мощност, нови легла в дадена област, при положение че там нещата са покрити добре със съществуващите мощности.

Водещ: При 319 болници – това е края на 2022 година, 203 от заведенията са държавни и общински, 116 частни. Трябват ли ни нови въобще?

Христо Хинков: Според мен не. Аз смятам, че повече болници на нас не ни трябват. Въпросът е в рамките на този огромен болничен комплекс, какво правим. Защото парите са едни и същи и се разпределят на все повече и повече договорни партньори. Това е проблемът и от там идва фактически и доплащането в съответната болница, защото в крайна сметка всичко пада на гърба на пациента.

Водещ: И от една страна докато говорим за пренасищане от болнични заведения, от друга страна говорим за закриване на отделения и то в областни градове. Давам за пример Ловеч, където вече няма родилно отделение и това не е единствения, не е изолиран случай, в който се закриват отделения. Какво да кажем на тези хора, които сега трябва да раждат на километри и не могат да им, нямат избор – в Троян или в Плевен. Не е ли рисково, не е ли опасно?

Христо Хинков: Така е. Това е рисково. Това в никакъв случай не е добре. И аз имам среща, очаквам среща с директора на болницата в Ловеч и Плевен също, защото имам една идея да предложа, да се създаде един, едно партньорство между двете болници, за да могат работещи в Плевен, да бъдат командировани и в Ловеч.

Водещ: Да вземат дежурства.

Христо Хинков: Да вземат дежурства. И по някакъв начин временно да решим този въпрос. Вижте, проблемът е много сериозен, защото нямаме медицински кадри достатъчно. Медицинската професия както е атрактивна на пръв поглед, така се оказва, че не привлича толкова млади специалисти. Или ако привлича – те отиват директно на Запад, завършват и заминават. И това е вече проблем и на разговор с ректорите на висшите медицински училища, това е въпрос на образованието, на атрактивността на професията още от 1-ви – 2-ри курс. И след това вече има действително гаранции, че младите хора могат да специализират лесно. Помните проблемите с наредба 1 за специализацията. Те продължават да съществуват тези проблеми, не са решение докрай, макар че частично някои неща бяха решени.

Водещ: Както казахте не е решен и проблема с възнаграждението и вие ще се борите за това, но в следващата календарна година. Питам ви директно и кажете и вие също така директно – строи ли се Национална детска болница в този момент?

Христо Хинков: В този момент не се строи, а просто се подготвя строежа на Националната детска болница – така както е замислен от дружеството за изграждане на детска болница, плановете, те ми показаха. Нещата са стигнали донякъде. Аз знам защо ме питате…

Водещ: Да, защото средата на миналата седмица проф. Костадин Ангелов публикува в социалните мрежи пост, че строежа на Националната детска болница е спрян.

Христо Хинков: Той почти ми се извини в парламента за това, че всъщност, по негов начин за това, че е казал нещо, което не е така точно. Защото това, което…

Водещ: Кое не е така?

Христо Хинков: Ами аз имах възможност да го кажа по медиите в едно кратко изказване като официална позиция на Министерство на здравеопазването. Когато дойдох в това министерство, аз заварих този голям проект, мегапроект. Аз казах, че ще продължа всички проекти, които са започнати и ще ги довърша. Макар че преди да продължа един проект, аз трябва да са запозная най-добре с него, да видя всички алтернативи. Една от алтернативите на изграждането на детска болница се оказа, че е било болница „Лозенец“ и ми трябваше известно време да анализирам  тази възможност и да установя, че там не може да се строи.

Водещ: Ще правите ли преразглеждане на локацията? Казахте, че проекта ще…

Христо Хинков: Не, няма да правя.

Водещ: …защото вашия заместник Михаил Околийски говори за това, че се чуват много гласове и той самия смята, че болницата трябва да е в центъра, а не отдалечена?

Христо Хинков: В този обществен съвет, който сега ще се формира имах много различни неправителствени организации и различни гласове, които задават въпроса – защо точно Горна Баня? Именно за да отговоря на този въпрос – защо точно Горна баня, започнах това изследване. За да видя какви са били възможностите в Лозенец, някакви други места, които са били разглеждани и докъде се е стигнало в този момент, защото разбрах, че все още не е късно, ако има наистина някакви големи проблеми и ако да кажем е възможно по-бързо да се построи на друго място по-лесно, това да стане. Това са неща, които са обсъждани, но те въобще не са спирали…

Водещ: За момента и според вас, това ли е най-доброто място?

Христо Хинков: За момента това е единственото възможно място.

Водещ: А кога като срокове, ако въобще вие казвате, че всичко е само на проектно равнище и не е започнал строежа, кога ще имаме Национална детска многопрофилна болница – нещо, което чакаме от години?

Христо Хинков: Предполагам, че до две години и половина трябва да имаме такава болница. Със строителство, с всичко. Защото сега има вече проучване направено, направен е подробен устройствен план, тази работа е свършена, мястото е установено. Предстои да се направят действия свързани с инфраструктурата, околната инфраструктура, подходите към детската болница. Там трябва да се разрушат няколко сгради, върху които ще се строи допълнително тяло за нещо като хотел за майките, които ще придружават дечицата. И така нататък. Но това нещо не е спирано, това искам да кажа. Въобще работата по този проект не е спирана въобще. В момента има такъв ангажимент да се направи анализ на национално ниво за нуждите от педиатрична помощ.

Водещ: Разбрахме, това не е спирано. Обаче прекратихте договора за наем на медицински хеликоптери, който беше поет от служебната власт, докато пристигнат вече поръчаните хеликоптери. Защо го направихте?

Христо Хинков: Извинете, не е коректно. Не съм прекратявал никакъв договор, защото такъв договор няма. Просто има намерение да се наемат хеликоптери.

Водещ: Защо се отказахте тогава от наемането?

Христо Хинков: Защото няма смисъл от това. Защо да наемаме екипи и хеликоптери, при положение че наземната база не е готова. При положение че трябва да изграждаме тепърва площадки.

Водещ: А когато почти през ден има ситуации, при които човешки живот е на ръба и се налага 19-20 спасители да рискуват собствения си живот, за да ходят и на ръка да извозват хора от високите части на планините, това не ви ли убеждава, че трябва да имаме хеликоптер сега?

Христо Хинков: Нали помните последния случай, когато хеликоптер не можа да излети и тогава трябваше на ръце да се носи един случай в планината.

Водещ: Спомняме си тези случаи. Въпроса е, че не трябва ли да имаме, защото всяко едно отлагане може да е пагубно за нечий човешки живот?

Христо Хинков: Вижте, трябва да се работи системно, не трябва да се работи кампанийно. Защото наемането на два хеликоптера за определен период от време е кампания, това не е решаване на системните проблеми, които ние имаме в спешната помощ и въобще в здравеопазването.

Водещ: Дайте и тук конкретни срокове – кога ще изградите 12 площадки, мисля, че толкова не достигат, нали така, за кацане на хеликоптери.

Христо Хинков: Значи 9 болнични вертолетни площадки се изграждат в момента, имаме 91 медицински специалиста, които са обучени, подготвени. И всъщност някъде около 2025 година ще имаме 6 хеликоптера.

Водещ: А дотогава…

Христо Хинков: Те са един по един – този хеликоптер сега ще дойде декември месец, първия.

Водещ: След като го купим обаче, той влиза ли директно в употреба?

Христо Хинков: Да, трябва да влезе. Успоредно с него върви отчуждаване там, създаването на хангари, строят се такива хеликоптерни площадки в определените болнични комплекси, където ще има такива.

Водещ: В рамките на тази година ще имаме ли поне един хеликоптер, защото имаше уверение, че до декември месец, въпреки че това си е края на годината…

Христо Хинков: Точно така, до декември месец, така е по план. И аз досега не съм разбрал, че има нещо, което да забавя този план.

Водещ: Това е добре. Не е добре обаче, че станахме свидетели на един много абсурден казус и ми е интересно дали здравното министерство ще вземе отношение – казуса е с мъж с рак на гърдата, карцином, на когото беше отказано лечение, защото според Здравната каса в Пловдив лечението е безплатно само за жени. Как Здравната каса коментира този казус?

Христо Хинков: Ами вижте, има кратка характеристика на един продукт, която казва за какво е предназначен този продукт, лекарствен продукт. В случая става въпрос за лекарство, което е предназначено за лечение на постменопаузални жени с рак на млечната жлеза, проблемът е в това че всъщност този продукт Здравната каса не може да го плати за мъже, защото ще влезе в нарушение. Това, което трябва да се направи е Националният съвет по онкология да се свърже със Здравната каса и да вземат решение да бъде отпуснат този продукт за този човек.

Водещ: Вие ще посредничите ли да се случи това, за да няма хора, които впоследствие съдят държавата?

Христо Хинков: Да, още днес ще проуча тази възможност и ще посредничим Националния съвет по онкология да влезе в договор със Здравната каса, за да може тя да е спокойна и да отпусне този продукт.

Водещ: Аз ви благодаря много. Важни теми засегнахме в разговора с проф. Христо Хинков, здравен министър на България. За Националната многопрофилна детска болница, за медицинската помощ по въздух.

Сподели в: