Процедура и документи
Компетентни органи
Съгласно чл. 2, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на европейска професионална карта органът, който е компетентен за издаването на ЕПК за професиите „медицинска сестра“, „магистър-фармацевт“, „рехабилитатор“ и „кинезитерапевт“, е министърът на здравеопазването, в случаите когато притежателите на професионална квалификация по тези професии са придобили професионалните си квалификации в друга държава членка или отговарят на условията на чл. 3, параграф 3 на Директива 2005/36/ЕО и желаят да упражняват професията си на територията на Република България.
Процедурата по разглеждане на заявления за издаване на ЕПК в случаите на лица, придобили професионална квалификация по регулирана професия „медицинска сестра“, „магистър-фармацевт“, „рехабилитатор“ или „кинезитерапевт“ в друга държава-членка или придобили такава професионална квалификация в случаите, когато притежателят й има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата-членка, признала професионалната квалификация, желаещи да упражняват професията си на територията на Република България, се организира и осъществява от Дирекция „Лечебни дейности“ съгласно чл. 33, т. 14 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването.
Заявител
Лица, придобили професионална квалификация по регулирана професия „медицинска сестра“, „магистър-фармацевт“, „рехабилитатор“ или „кинезитерапевт“ в друга държава-членка и лица, придобили такава професионална квалификация и притежаващи три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата-членка, признала професионалната им квалификация, които желаят да упражняват професията си на територията на Република България.
Такси
За разглеждане на заявление за издаване на ЕПК на лица, придобили професионална квалификация по регулирана професия „медицинска сестра“, „магистър-фармацевт“, „рехабилитатор“ или „кинезитерапевт“ в друга държава-членка или придобили такава професионална квалификация в случаите, когато притежателят й има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата-членка, признала професионалната квалификация и които желаят да упражняват професията си на територията на Република България, се събира такса 260 лв.
Резултат от процедурата
Резултатът от процедурата е вземане на решение дали да бъде издадена ЕПК в ИСВП на лица, придобили професионална квалификация по регулирана професия „медицинска сестра“, „магистър-фармацевт“, „рехабилитатор“ или „кинезитерапевт“ в друга държава-членка или придобили такава професионална квалификация в случаите, когато притежателят й има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата-членка, признала професионалната квалификация и които желаят да упражняват професията си на територията на Република България. ЕПК представлява признаване на професионална квалификация и предоставя на гражданите достъп до съответната регулирана професия на територията на Република България, за която са придобили квалификация в друга държава, и правото да упражняват тази професия при същите условия както завършилите в Република България.
Необходими документи
В качеството си на приемаща държава-членка Република България е определила документите, които изисква от заявителя за издаване на ЕПК, в случаите когато същият желае установяване в Република България (т.е. признаване на професионалната квалификация, което не е ограничено във времето). Заявителят се информира сам за изискваните от Република България документи, публикувани онлайн в ИСВП и ги прикачва в своето онлайн заявление, като в допълнение прикачва и документ за платена държавна такса.
Държавите-членки имат право да изискват всички или част от документите, посочени в чл. 10 и Приложение II на Регламент за изпълнение 2015/983 на Комисията от 24.06.2015г. относно процедурата за издаване на ЕПК и прилагането на механизма за предупреждение съгласно Директива 2005/36/ЕО.
В качеството си на приемаща държава-членка Република България е публикувала изискванията си относно представянето на преводи на български език на издадени в чужбина документи. Заявителят сам се информира за изискванията относно превод на български език на документите, издадени в чужбина и ги прикачва, ако това е необходимо.