Отговор на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров на въпрос на н.п. г-н Георги Йорданов

Относно:  Утвърждаване на Национална здравна карта

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ЙОРДАНОВ,

I. Относно предназначението на Националната здравна карта:

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за лечебните заведения чрез Националната здравна карта се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, посредством която се осъществява националната здравна политика.

С Националната здравна карта се идентифицират по области потребностите от:

1. лекари, лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в извънболничната медицинска помощ;
2. броят легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и по нива на компетентност на съответните структури, като се извършва тяхното планиране;
3. лечебните заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение.

С Националната здравна карта не се определя необходим брой лечебни заведения за болнична помощ.

II. Относно стратегията на Министерството на здравеопазването за утвърждаване на Национална здравна карта предвид решението на Върховния административен съд за отмяната ѝ:

         С Решение № 5935/12.05.2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по административно дело № 5611/2016 г. е обявена нищожността на Решение № 202 на Министерския съвет от 2016 г. за утвърждаване на Национална здравна карта на Република България. Съдебното решение не е окончателно. Същото е обжалвано от страна на Министерския съвет, както и от Министерството на здравеопазването. При това положение Националната здравна карта продължава да действа и ще спре да се прилага, ако петчленният състав на Върховния административен съд остави в сила решението на тричленния състав.

III. Относно въпроса дали настоящата Национална здравна карта се нуждае от актуализиране по отношение на демографските особености на отделните области и здравните им потребности, включително високотехнологични диагностика и лечение:

Съществена част от Националната здравна карта са областните здравни карти, които се изработват по образец и по ред, определени с методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.

Методиката е утвърдена със Заповед № РД-01-247 от 22.10.2015 г. и е публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в рубрика „Нормативни актове“, „Заповеди, правилници и инструкции“. Тази методика включва редица важни показатели, отразяващи спецификата на съответната област по отношение на реализираните обеми дейност през 2015 г., демографски показатели и тенденции, използваемостта на леглата, преминалите болни, в т.ч. и от други области на страната, и други. Тези показатели намират израз в прилагането на интегрален коригиращ коефициент при определянето на потребностите на населението от различните видове ресурси за осигуряване на неговото медицинско обслужване. Следователно оценката на потребностите се базира на комплексен подход, който включва и демографското състояние на всяка област.

Законът за лечебните заведения (чл. 34, ал. 2) предвижда цялостна актуализация на всеки три години, както и частична актуализация при необходимост в случаите, определени с цитираната методика, които са следните:

1. при значителни промени в данните за здравно-демографската структура на населението на територията на страната, на територията на район/райони по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие или на територията на отделна/и област/и;

2. при съществени промени в структурата на системата на болничната помощ (сливане, вливане, закриване на лечебни заведения за болнична помощ и други структурни промени), които водят до намаляване на броя на леглата за болнично лечение под определените с Националната здравна карта потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност за съответната област;

3. при съществени промени в структурата на системата на болнична помощ (създаване на ново/и лечебно/и заведение/я за болнична помощ или осъществяването на нова/и медицинска/и дейности/и от съществуващо лечебно заведение за болнична помощ по реда на чл. 37а и 37б от Закона за лечебните заведения), които водят до увеличаване на броя на леглата за болнично лечение над определените с Националната здравна карта потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност за съответната област;

4. при необходимост от планиране на нови високоспециализирани медицински дейности, свързани с въвеждане в медицинската практика на нови здравни технологии.

С цел проследяване на текущото състояние на здравната система и отчитане възникването на обстоятелства, които налагат частичното актуализиране на Националната здравна карта, е регламентирана възможност (чл. 8б от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи), лечебните заведения за болнична помощ да променят броя на разкритите болнични легла в клиниките/отделенията си с легла веднъж годишно в периода от 1 до 31 януари, с изключение на случаите на разкриване на нови медицински дейности по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за лечебните заведения. Промяната на броя на леглата трябва да е обоснована и да се докладва на регионалните здравни инспекции, които от своя страна извършват анализ на използваемостта на леглата и го изпращат с доклад до Министерството на здравеопазването в срок до 15 февруари. Последният се разглежда от Националната комисия за изработване на Националната здравна карта, която преценява необходимостта от частична актуализация на Националната здравна карта в горепосочените случаи, определени в методиката.

Въз основа на представените от регионалните здравни инспекции доклади в началото на 2017 г., в Министерството на здравеопазването е извършен анализ на данните, от който могат да се обобщят следните основни изводи:

1. общата използваемост на леглата, съгласно определените по Националната здравна карта бройки, за всички специалности, е незадоволителна – 58,83%;
2. използваемостта на отделните видове легла също е незадоволителна:

• интензивни легла – 49,15%;
• терапевтични легла – 65,73%;
• хирургични легла – 61,22%;
• педиатрични легла – 64,84%;
• акушерогинекологични легла – 58,58%;
• други легла – 59,57%;

3. разгледана по области, използваемостта на леглата е малко над 70% единствено в областите Русе и Шумен, а във всички останали области тя е по-ниска.

Тези данни за използваемостта на леглата красноречиво говорят, че липсва недостиг на болнични легла като цяло, както и по видове.

От данните на Националния осигурителен институт се вижда, че за 2-годишния период от 2014 до 2016 г. (Областните здравни карти са изготвени на база население през 2014 г.) не са настъпили значителни промени в демографските показатели за страната, които да имат съществено значение за промяна в потребностите на населението от отделните видове ресурси в здравеопазването.

За периода от 2014 до 2016 г. населението е намаляло със 100 339 души, което е 1,4%.

Естественият прираст през 2014 г. е - 5,7‰, а през 2016 г. е - 6,0‰.

Поради несъществените демографски промени за посочения период от 2014 до 2016 г., същите ще намерят отражение в цялостната актуализация на Националната здравна карта, която се извършва на всеки три години.

Целта на актуализацията на Националната здравна карта е да адаптира структурата на здравната система във всичките ѝ основни елементи към потребностите на населението и да гарантира недопускане на безконтролно и нецелесъобразно разходване на публичен ресурс.