Относно: Стратегия за развитие на лечебните завдения за болнична помощ в Република България
УВАЖАЕМИ Г-Н ГЛАВЧЕВ,
УВАЖАЕМИ ДОЦ. ЙОРДАНОВ,
Във връзка с поставен от Вас въпрос относно стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България, Ви информирам следното:
Визията за развитие на лечебните заведения за болнична помощ е представена в два национални стратегически документа: Концепцията за преструктуриране на болничната помощ, одобрена от Министерски съвет на 16.12.2009 г. и Национална здравна стратегия 2020, приета с Решение на Народното събрание от 17.12.2015 г.
Една от ключовите политики в Националната здравна стратегия 2020 (НЗС) за постигане на националните здравни цели е оптимизирането на болничната помощ. Конкретните мерки и дейности по реализиране на политиката са разписани в Плана за действие към НЗС. В изпълнение на мерките, заложени в НЗС по отношение на тази политиката, беше въведена Национална здравна карта, чрез която се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, съобразно възрастовата структура, заболеваемостта, смъртността, и други здравно-демографски показатели. Здравната карта е механизъм за преодоляване на дисбалансите в системата и дава възможност за адекватното планиране на ресурсите на база анализ.
Други мерки за изпълнение до 2020 г., залегнали в стратегията, предвиждат създаване на условия за развитие на високоспециализирани болнични центрове, промени в системата за контрол на болничните дейности, въвеждане на система за заплащане на дейност, основана на резултати. Предвижда се стимулиране на процеса на преобразуване на легла за активно лечение в легла за продължително лечение, определяне на болници в отдалечени и труднодостъпни места, които да бъдат защитени и разработване на планове за подкрепата им.
По отношение на финансирането на лечебните заведения от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) следва да се има предвид, че Надзорният съвет на НЗОК определя тримесечни общи стойности на всяка районна здравноосигурителна каса (РЗОК) в страната, което означава, че на лечебните заведения за болнична помощ са определени не тримесечни индикативни бюджети, а тримесечни общи стойности. Те са разпределени по месеци, с възможност за гъвкавост между месеците в тримесечието, както и с възможности за надвишаване до 3 на сто на определените тримесечни стойности.
Съгласно приетите Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за бюджета на НЗОК, е спазен принципът, въведен през 2016 г., от заделените средства в Централно управление на НЗОК (по съответните параграфи от ЗБНЗОК за 2017 г. за дейностите в болничната медицинска помощ, медицински изделия и лекарствени продукти), да се заплащат в допълнение на утвърдените стойности на РЗОК безлимитно:
• дейности за хемодиализа, за раждане и новородени, за интензивно лечение, за онкологични заболявания, за радиохирургия и роботизирана хирургия, за позитронно-емисионна компютърна томография, за лечение и рехабилитация на ДЦП и невромускулни увреждания;
• лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ;
• медицински изделия, заплащани извън стойността на дейността по клинична пътека/амбулаторна процедура.
По отношение на твърденията, че лимитите на лечебните заведения за 2017 г. са намалени с над 5 на сто, бих желал да уточня, че средният процент от над 5 на сто намаление за дейностите, за които има лимити, спрямо заплатените средства в периода декември 2016-март 2017 г., се формира и от неразпределените в РЗОК средства в размер на до 3–процентовото отклонение, с което лечебните заведения могат да компенсират средствата от определената им тримесечна стойност.
В рамките на преговорния процес между Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на Български лекарски съюз (БЛС) по проекта на Националния рамков договор за медицински дейности за 2017 г. (НРД) е направен анализ и са обсъдени предложенията на БЛС относно общата финансова рамка за финансиране на болничната помощ. В резултат на това Надзорният съвет е определил очакван месечен разход за болнична помощ за оставащите осем месеца на 2017 г. С решение на Надзорния съвет и в чл. 333 от НРД за 2017 г. е предвидено условие за регулация на договорените средства в годишен размер за случаите, когато е налице превишаване на договорените обеми и/или очакван преразход, надхвърлящ повече от 3 на сто месечната база. В тези случаи Надзорният съвет на НЗОК и Управителният съвет на БЛС преминават към договаряне на коригирани цени в рамките на оставащите средства за здравноосигурителни плащания за 2017 г.
В заключение искам да Ви уверя, че екипът на Министерство на здравеопазването полага усилия за решаване на проблемите в сектора и има готовност да разгледа всички мотивирани предложения, съвместно с ръководството на НЗОК и в партньорство със съсловните организации, които биха довели до подобряване на достъпа на населението до качествени здравни услуги и до създаване на по-добри условия за работа в системата.