Относно: Тенденции на развитие на българското здравеопазване, оценени от ЕС
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР МИХАЙЛОВ,
Основната препоръка за България от страна на ЕС е: „…Да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.“
Министерството на здравеопазването е в процес на подготовка на подробна информация във връзка с Доклада за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и Европейския семестър за 2019 г.: оценка на напредъка на структурните реформи, в частта за здравеопазване.
България работи усилено за подобряване на достъпа до здравни услуги, вкл. чрез ежегодно увеличаване на публичните разходи в сектор „Здравеопазване“, като за 2020 г. е заложен ръст от 9,5 % спрямо 2019 г. По този начин българското правителство за поредна година поставя здравеопазването като един от приоритетните сектори в държавната политика.
С наредбата за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК за 2020 г. се създават солидни предпоставки за намаляване на преките плащания от страна на пациентите чрез разширяване на обхвата и обема на клиничните пътеки и увеличаване на броя на амбулаторните процедури, заплащани от НЗОК. Чрез НРД 2020-2022 година ще се осигури стабилност в здравната система и възможност, при ясни правила и механизми, пациентите да получат качествени медицински услуги, а медицинските специалисти - по-добро заплащане. Създава се ясен регламент каква част от приходите на лечебните заведения за болнична помощ следва да се насочват за възнаграждения на медицинския персонал, съотношение на възнагражденията между отделните категории персонал, което надявам се, ще окаже положително въздействие върху мотивацията на медицинските специалисти и ще допринесе за намаляване на недостига откадри.
Достъпът до здравни услуги се гарантира и за най-уязвимите групи от обществото вкл. и с освобождаването от заплащане на потребителска такса при ползване на медицинска помощ от основния пакет на НЗОКв рамките на задължителното здравно осигуряване. От бюджета на Министерството на здравеопазването се финансират редица здравни дейности, извън обхвата на здравното осигуряване – медицинско обслужване по време на бременност и раждане за всички жени, независимо от здравноосигурителниястатус, продължително лечение на недоносени деца и деца с увреждания, спешна медицинска помощ, психично здраве и др.
С цел подобряване на контрола върху дейността на лечебните заведения бе създадена Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в правомощията на която влизат и проверки за основанието за доплащания от страна на пациентите, с оглед да не допуска нерегламентирани плащания.
В НРД 2020 -2022 са включени конкретни текстове, с които изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска помощ, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени клинични пътеки, амбулаторни или клинични процедури, в които това изрично е посочено.
МЗ е предприело действия, вкл. и с промени в ЗЗО, категорично да бъдат регламентирани правата на здравноосигурените лица и намаляване на преките плащания, като за целта изрично се определят конкретните случаи, в които е допустимо плащане и доплащане от задължително здравноосигурените лица за оказваната им медицинска помощ, като те се обвързват с изрично изразеното искане от лицата.
За преодоляване на недостига на медицински специалисти, което е проблем не само в България, а и повечето държави в ЕС, от страна на МЗ са предприети редица мерки, свързани най-вече с усъвършенстване на нормативната уредба за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, която да осигури адекватен брой висококвалифицирани здравни специалисти по всички специалности.
МЗ стартира работа по изготвяне на нова Национална здравна стратегия, която, като основентратегически документ, ще конкретизира целите за развитие на системата на здравеопазването. Устойчивото подобряване на здравето на българските граждани във всички възрастови групи ще бъде в основата на здравната политика, като целта е да продължи тенденцията за подобряване на основните здравно-демографски показатели, като концентриран израз на състоянието на сектора.
Що се отнася до пресконференцията на представители на Европейската обсерватория по здравни политики и изразените от тях констатации и оценки, то Ви уверявам, че те ще бъдат взети предвидот екипа на МЗ вработата през настоящата година.