Относно: Решаването на въпроса с квалификацията на лекарите след получаването на специалност
19.06.2015 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,
УВАЖАЕМИ Д-Р ЧАКЪРОВ,
1.Продължаващото медицинско обучение на лекарите е в правомощията и компетенциите на Българския лекарски съюз съгласно чл. 182, ал. 1 от Закона за здравето. Съсловната организация на лекарите организира, координира, провежда и регистрира продължаващото медицинско обучение на лекарите при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военномедицинска академия.
Не съществува нормативно изискване за приемане на единни държавни изисквания за продължаващото медицинско обучение. Единните държавни изисквания, предлагани от министъра на здравеопазването на Министерския съвет, касаят само придобиването на висше образование по специалностите по регулираните професии от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“, „Обществено здраве“ и „Здравни грижи“ (чл. 177 от Закона за здравето).
2.Министерството на здравеопазването отчита, че има необходимост от подобряване на правилата за продължаващото обучение. В тази връзка има заложени дейности в Програмата на правителството. С оглед компетенциите на БЛС по закон осъществяваме активен диалог за бъдещата работа по този въпрос. Особено разчитаме на новосформираните бордове по специалности към БЛС, които се състоят от водещи медицински специалисти.
3.В Националния рамков договор, сключван между Националната здравноосигурителна каса и БЛС, се регламентират условията и реда за оказване на извънболнична медицинска помощ. Съгласно чл. 133, ал. 1 от Националния рамков договор 2015г. всеки общопрактикуващ лекар (ОПЛ) посочва в договора си с РЗОК свой заместник или заместници за случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си. ОПЛ писмено уведомява директора на РЗОК за името на заместника, срока и мястото на заместване. Алинея 5 на същата разпоредба регламентира, че в срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката.
Следователно е създадена възможност за заместване на ОПЛ, когато той отсъства от работното си място, включително за провеждане на продължаващо медицинско обучение. Вярно е, че е трудно ОПЛ да се отклоняват за дълго от своята практика. По тази причина биха могли да се използват различни форми на продължаващо обучение – дистанционна и др.
4.Нормативната уредба е предвидила задължение на ОПЛ да придобие специалност Обща медицина. Целта на обучението по специалност Обща медицина е лекарят да получи професионална компетентност, т.е. специфична съвкупност от знания, умения и стил на поведение, която създава възможности за на качествена и ефективна дейност в първичната медицинска помощ. В учебната програма по специалност Обща медицина е предвидено обучение по модули от различни специалности, включително Педиатрия, именно за да придобие общопрактикуващият лекар специфични умения за решаване на проблеми в първичната медицинска помощ.