Върни се горе

Относно: мерките по отношение на цените на лекарствените продукти от г-жа Десислава Атанасова, ПГ „ГЕРБ”


29.10.2013 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ! 

Госпожо Атанасова, към настоящия момент условията и редът за определяне на цените на лекарствените продукти, както и критериите за включването им в Националната система за реимбурсиране са определени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Съществуващата законова уредба е доразвита в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистрация на цените. От 2007 г. са приети няколко промени на европейско ниво, като последната директива е от 2007 г. – транспониране на изискванията за европейска регулация на цените на лекарствата. Както и Вие знаете, съществува механизъм за вътрешно и външно рефериране на цените.
Образуването на цените на лекарствените продукти се извършва въз основа на външно рефериране към цените на производителите в референтни държави, които към момента са 17. За ценообразуваща в България се приема откритата в тези държави най-ниска цена на производителя за същия лекарствен продукт.
За периода на действие на този механизъм ценообразуването е насочено към търсене на най-ниската цена в държави членки, които са подбрани съобразно сходни на българските икономически и демографски условия, както и с наличието на възможност за ефективно търсене в лекарствените им листи.
Следва да се има предвид, че уредбата в частта „Ценообразуване и реимбурсиране” от 2007 г. до момента е променяна многократно в посока оптимизиране и допълване механизмите за намаляване на цените на лекарствените продукти.
Наред обаче с очакванията за положителни резултати, в крайна сметка се оказва, че към днешна дата има два основни проблема, към които са насочени и мерките, които разписваме нормативно. Това е, първо, дъмпингът на цени на лекарства, което води до невнасяне на лекарствени продукти или нерегистриране на такива на по-ниска цена, отколкото е в момента, което води, за съжаление, до дефицити на пазара – в много случаи те са за сериозни заболявания.
Вторият неблагоприятен ефект от търсенето на изкуствено смъкване на цените на лекарствата е паралелният износ. В този смисъл мерките, които следва да се предприемат, трябва да са насочени към преодоляване най-вече на негативните последствия на пазара на лекарствени продукти.
Освен в законопроектите, които Вие цитирахте, в момента се разработват и допълнителни мерки за изчистване на порочните практики, като тук искам да кажа, че се работи върху нова методология на договаряне и закупуване на лекарствени продукти.
Освен това, България подкрепи една инициатива на Белгия, която дава възможност, в момента това се обсъжда и на европейско ниво, фирми – вносители на иновативни продукти, да имат право на специална политика на ценообразуване в по-специфични държави, каквато е и България, без да се съобразяват с другите 17 референтни държави като ценообразуване.
Бих искала да подчертая, че формалното ценообразуване, и в частност намаляването цените на лекарствата, не следва да се разглежда като самостоятелен процес и да се превръща в основна цел. По-скоро следва да се разглежда като част от общия приоритет на оптимизиране и редуциране на публичните разходи за лекарствени продукти.
Една от основните мерки в тази насока е въвеждането на принципи на регионална лекарствена употреба и лекарствена използваемост на две нива – микрониво, за всеки отделен пациент и лечебно заведение, и макрониво – по заболявания, по групи пациенти или на национално ниво. По този начин оптимизирането на изразходването на публичния ресурс ще се постигне чрез въвеждане на механизми за проследяване на броя на лекуваните лица, вида на назначаваната терапия, както и резултатите от нея.
Успоредно с това започна работа върху няколко регистъра, които са свързани с по-скъпоструващите терапии, защото Вие знаете, че особено в Националната здравноосигурителна каса при договаряне на цените, е много важно да се знае всъщност за каква група става въпрос. Към днешна дата Касата плаща всичко, което на практика й се представя като фактура от лечебните заведения.
За постигане на посочените цели аз вече казах – работим върху няколко промени, които споменах.
 На дневен ред е и Законът за здравното осигуряване. Смятам, че всички мерки и механизми, които ще бъдат обсъдени и предложени, разбира се, представени и на Здравната комисия, ще допринесат в посока за по-цялостно развитие на лекарствената политика в България. И пак казвам – неизразходването на обществения ресурс, а не просто самоцелно да се намаляват цените на лекарствата, защото очевидно това води до много неблагоприятни последствия, които рефлектират и върху пациентите. Благодаря.
 

Сподели в: