МЗ отдавна е предприело мерки за осигуряване на здравна помощ на хората, които живеят в общини без болници. Доказателство за това е и фактът, че от десетки години от 264 общини в България болници има само в 111. И въпреки това хората в местата без болница не са оставали без медицинска помощ, когато са имали нужда от нея. Преди да Ви информирам как се осигурява тази помощ обаче, бих искал да направя малка корекция в цифрите, които се предоставиха за закритите общински болници през 2011 г. Данните в МЗ показват, че от началото на 2010 г. досега, тоест за изминалите почти две години, в страната са прекратени разрешенията за дейност само на четири болници – в Кула, Царево, Ивайловград и Трън. Това е станало по настояване на съответните Общински съвети, тъй като тези лечебни заведения са изцяло собственост на общините. А както знаете само един собственик може да реши дали и как иска да развива имотите си. Работа на МЗ обаче е да гарантира достъпа на хората в страната до качествена медицинска помощ и Ви уверявам, че отдавна сме взели нужните мерки за това. В тези четири региона функционират достатъчно структури за извънболнична и Спешна помощ, а при нужда от по-сериозно лечение хората са насочвани към съответните болници, които могат да предоставят наистина качествена услуга.
В Царево бившата болница е преобразувана в МЦ с 10 легла. Там пациентите могат да престояват до 48 часа. Ако имат нужда от по-сериозно лечение, те се транспортират в болница в Бургас. За спешните случаи в Царево функционира ФСМП и дежурен кабинет. Също така там има кабинети на общопрактикуващи лекари и специалисти. Аналогично е положението и в останалите общини. В Кула например медицинското обслужване се осъществява от ФСМП и общопрактикуващи лекари. В Ивайловград болницата е преобразувана в МЦ, който поема нуждите на населението. Освен това функционират кабинети на ОПЛ и ФСМП. Болницата в Трън също е преобразувана в МЦ, където се лекуват хората. Също така има кабинети на ОПЛ, ФСМП и спешен кабинет.
Още три общини – Полски Тръмбеш, Рудозем и Радомир, са пред избор дали да поддържат болница или да я преобразуват в структура за извънболнична помощ. Във всички тях отново съществуват ФСМП, кабинети на ОПЛ и специалисти. При нужда МЗ може да укрепи филиалите за спешна помощ или да окаже друга помощ. Доказателство за това е и Концепцията за преструктуриране на болничната помощ, приета от МС още в края на 2009 г. Тя е база за кандидатстване към Оперативна програма «Регионално развитие». В нея са предвидени няколко общински болници, които могат да се възползват от възможността да се преобразуват в медицински центрове, като усвоят европейски средства. Такива са болниците в Девин, Елхово, Крумовград и Белоградчик. Засега обаче съответните общински съвети не желаят да се възползват от тази помощ за купуване на оборудване и извършване на строително-ремонтни работи за подобряване на помещенията им. Преценката в случая е на общините, но когато го правят е добре да не загърбват актуалната демографска ситуация в страната. Не е нужно в региони, където населението намалява да се поддържа болница, защото тя няма нужния поток от пациенти, нито достатъчно специалисти, които да дадат и добро качество на работа. На тези места трябва да съществуват структури за извънболнична и спешна помощ. Целта на Министерството на здравеопазването е населението в страната да има не просто достъп до медицинска помощ, а тя да бъде и достатъчно качествена. Затова МЗ не може да не поставя критерии, които болниците трябва да покрият. През последната една година МЗ дори снижи изискванията в редица медицински стандарти, за да може болниците да отговорят на тях и да сключат договори с НЗОК. Тези промени бяха направени като един разумен компромис, който обаче има своите граници. По-нататъшното прекрачване на границите обаче би означавало непростим компромис с качеството.