Относно: „Недостатъчното финансиране на Център за кожно-венерически заболявания –Пловдив и намерението на община Пловдив да трансформира центъра в отделение към съществуващото общинско лечебно заведение за болнична помощ –МБАЛ „Св. Пантелеймон“, гр. Пловдив“
26.11.2014 г.
УВАЖАЕМА Г-ЖО ЦАЧЕВА,
УВАЖАЕМИ Г-Н АТАНАСОВ,
В отговор на Вашият въпрос относно състоянието и развитието на политиката за укрепване и финансиране на центровете за кожно-венерически заболявания, Ви информирам:
1. Концептуална рамка
Анализите на системата на здравеопазване показват, че в България тя има полувертикален характер - от първичната, през специализираната извънболнична помощ, към болничната. Вертикалният характер се нарушава на ниво болнична помощ, където има други видове лечебни заведения, в които има разкрита стационарна част, но извършват и други дейности, предимно профилактика и диспансеризация, съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения. Тези лечебни заведения са комплексните онкологични центрове/КОЦ/, центровете за психично здраве/ЦПЗ/, центровете за кожно-венерически заболявания/ЦКВЗ/. Това е констатация на експертите на Световна банка още през 2009г. в изготвен Мастер план за системата на здравеопазване в България. Има препоръки в насока да се вертикализира системата и пътя на пациента с оглед по-ефективно разходване на ресурсите. Предложенията са в насока функциите за стационарно лечение на всички бивши диспансери да се поемат от областните болници, което ще създаде по-добър и равнопоставен достъп на населението до този вид медицинска помощ. Останалата им дейност по промоция, профилактика и амбулаторна диагностика и лечение логично следваше да се поеме от извънболничната помощ, което отново е в подкрепа на по-равномерно разпределение, както и по-лесен достъп на ниво общност. Към онзи момент е съществувал допълнителен ред за финансиране на диспансерите извън общия ред по линия на НЗОК /чрез делегирани бюджети и от НЗОК, а някои от тях са получавали от МЗ лекарства и др./, който създава предпоставки за двойно и т.н. финансиране. След преобразуването на диспансерите в новите видове лечебни заведения, през 2011 г. и 2012 г. е продължило финансирането от МЗ, а специално на ЦКВЗ – за диспансеризация на пациенти. По-късно от 2013 г. възможните източници на финансиране са изцяло от НЗОК, включително диспансеризацията. Стационарното лечение се извършва по клинични пътеки и се финансира от НЗОК. Следва да се има предвид, че кожно-венерическите заболявания с оглед особеностите им се лекуват предимно на извънболнично ниво, поради което съществува обща тенденция за намаляване броя на ЦКВЗ от 10 през 2011 г. на 7 през 2013 г. плюс един без легла в гр. София. Съгласно изискванията на ЗЛЗ в тях могат да се откриват само до 10 легла, но статистиката показва, че няма потребност от завишаването на леглата, при които се наблюдава около 80% използваемост. Това съответно води до не много високи приходи от НЗОК. Интерес представляват данните за значителен спад на дейностите, които отчитат по диспансеризация, когато преминаха на финансиране от НЗОК и това се дължи на поименното отчитане на всеки пациент, за разлика от времето когато са финансирани от МЗ на база общ финансов ресурс. Този факт сам по себе си обяснява обстоятелството, че съществуването на ЦКВЗ постепенно се изчерпва от смисъл, тъй като в условията на конкуренция техните дейности се поемат постепеннно от другите лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ. Подчертаваме, че дейностите по диспансеризация на кожно-венерическите заболявания са делегирани на ЦКВЗ и лечебни заведения за болнична помощ с разкрити структури по кожни болести, съгласно изискванията на Наредба №39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, с оглед гарантиране на нужното качество.
Във връзка с гореизложеното се налага отговора на трите конкретни Ваши въпроса, че не е целесъобразно и противоречи на политиката за ефективно разходване на средствата за здравеопазване промяната на модела на финансиране на ЦКВЗ, извън общия модел на финансиране на медицинската дейност от НЗОК. Следва да се подчертае, че това съответства и на препоръките от външни институции – Световна банка и Европейски структури, за подобряване ефективността на системата. Освен това, профилактични прегледи и диспансеризация се осъществяват и за много други заболявания в рамките на всички медицински специалности и следва да има равнопоставен подход към всички групи болни, вкл. и тези с кожно-венерически заболявания.
2. Конкретна ситуация в гр. Пловдив по отношение на достъпа до медицинска помощ за пациентите с кожно-венерически заболявания.
С промените в Закона за лечебните заведения през 2010 г. бившия Диспансер по кожно-венерически заболявания се трансформира в Център по кожно-венерически заболявания ЕООД - Пловдив и до настоящия момент функционира с максималния разрешен от закона брой легла – 10. ЦКВЗ е собственост на община Пловдив. По данни на Регионалната здравна инспекция Общинският съвет е взел решение за закриване на ЦКВЗ като дейността му по стационарно лечение на болни се прехвърли в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Пловдив, а специфичната лабораторна дейност ще се извършва на базата на Медицинския център на същата болница. Като общинско лечебно заведение решението се взема от собственика, а Министърът на здравеопазването следва да гарантира населението с необходимото медицинско обслужване. В тази връзка чрез РЗИ гр. Пловдив сме анализирали ситуацията и възможностите за медицинското обслужване в областта на кожно-венерическите болести. През 2014 г. на територията на Пловдивска област, освен ЦКВЗ има 47 лечебни заведения за извънболнична помощ и клиника по кожни и венерически заболявания в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Общо на територията на областта работят 46 лекари с придобита специалност по кожни и венерически заболявания на основен трудов договор, т.е. специалистите работят в повече от едно лечебно заведение. По отношение лабораторната дейност, освен ЦКВЗ ЕООД – Пловдив, на територията на областта дейност по клинична лаборатория се осъществява в 40 лечебни заведения, по микробилогия - в 18 и по вирусология - в 6 лечебни заведения за извънболнична помощ. Тук не са включени съответните структури на болниците, РЦТХ и РЗИ – Пловдив. Съобразно възможностите на нормативната уредба предприетата от общината трансформация и прехвърлянето на стационарната дейност в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Пловдив би могла да осигури както стационарната дейност, извършвана досега от ЦКВЗ, така и диспансерното наблюдение, което може да се извършва от болници с разкрити структури по кожни и венерически болести. Т.е. основните и най-важни дейности на ЦКВЗ биха били гарантирани за населението, както и лабораторните изследвания. Следва да се подчертае, че става въпрос за 458-453 преминали болни годишно през ЦКВЗ през последните три години и за 1017-1012 болни за диспансеризация, без да коментираме броя на амбулаторните прегледи и изследвания за които вече подчертахме наличните възможности в лечебната мрежа.