Върни се горе

Относно: Отражението на здравната реформа в област Бургас

 

19.02.2010 г.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АТАНАСОВ! 


Това е пореден въпрос от народен представител по повод промените, които се случват в здравната система, и най-вече е въпрос за новите договори на лечебните заведения с НЗОК през 2010 г.

Многократно вече стана въпрос за политиката при преструктуриране на болничната помощ ще се спра накратко на общите положения и конкретно на ситуацията в област Бургас във връзка с изразеното Ваше безпокойство.

В Концепция за преструктуриране на болничната помощ в Република България, приета на 16 декември 2010 г. от Министерския съвет, са разписани проблемите на болничната помощ, поставените цели, очакваните резултати и не на последно място – инструментите за постигане на целите. Неслучайно тази Стратегия беше приета и от Европейския съюз и бяха отворени фондове за 288 млн. лв., които са насочени към болничната помощ, а 140 от тях – към общинските болници.

Акцентът в концепцията е поставен на достъпа до медицинска помощ, постигане на съвременно качество на болничното обслужване, равнопоставен достъп на населението до съответни качествени нива на болнична помощ. В тази концепция са набелязани и съпътстващите мерки с оглед гарантиране на населението от населени места, в който лечебните заведения не могат да отговорят на определени критерии.

Тъй като нямам достатъчно време ще Ви кажа известни данни в цифри, специално за Бургаска област. Ще започна от болничната помощ, тъй като въпросът Ви е насочен повече към болничната помощ. Имам подробна справка и за извънболничната помощ.

На територията на областта има сключени договори на НЗОК с 16 лечебни заведения за болнична медицинска помощ, в т.ч. 7 многопрофилни болници, 4 специализирани болници за активно лечение по пневмофтизиатрия и вътрешни болести, хирургия и очни болести, 3 специализирани болници по рехабилитация, 2 диспансера по онкология и по кожно-венерически болести.

Тези лечебни заведения за 2009 г. са договорили 576 клинични пътеки с НЗОК, а за 2010 г. – 584 клинични пътеки. През 2010 г. една многопрофилна болница е нов договорен партньор с НЗОК по 52 клинични пътеки. Договорените клинични пътеки за 2010 г. на посочените от Вас общински болници са следните: в МБАЛ – Карнобат има намаление – от заявени 56 са спаднали на 39; МБАЛ – Средец - от 25 на 17, Специализирана болница – Царево – от 3 на 1 клинична пътека; МБАЛ – Поморие е договорила по-голям брой клинични пътеки с НЗОК.

Същевременно спешната помощ е укрепена допълнително на тези територии. На територията на община Карнобат има един филиал на Центъра за спешна медицинска помощ, 2 долекарски екипа, организирани са 24-часови дежурства допълнително в спешен кабинет на филиала. На територията на община Средец е разкрит един медицински център и един филиал на Центъра за спешна медицинска помощ с два екипа – един лекарски и един долекарски. На територията на община Царево е разкрит един медицински център и един филиал с един лекарски и един стационарен екип. В съседната община Приморско има разкрит един долекарски, който при необходимост се насочва към адреси за оказване на спешна медицинска помощ и в община Царево. Като цяло в област Бургас са сключени договори за дейност през 2010 г. за по-голям брой клинични пътеки, отколкото през 2009 г. Разкрита е и нова болница, която може да поеме голяма част от болните в областта. Даже при запазване на миналогодишния брой хоспитализации по данни на Районния център по здравеопазване около 300 пациенти на месец могат да бъдат лекувани в гр. Бургас.

При налична база и ресурси на лечебни заведения за болнична помощ и при наличие на нова многопрофилна болница с широк спектър клинични пътеки, според мен няма риск от липса на капацитет за гарантиране потребностите от болнична помощ при това на необходимо и качествено ниво.

 Уважаеми господин Атанасов, не съм казал, че на територията на община Карнобат има повече екипи. Има два фелдшерски екипа, наистина. Това е състоянието от много време насам. Предложили сме и сме отпуснали средства за допълнителни 24-часови дежурства от лекари. А дали има достатъчно лекари, желаещи да участват в тези дежурства на този етап – предполагам, че сега се формира графикът. Въпрос на мотивация е. Не можем да принудим никой да дежури допълнително.

Сключените договори, които имат лечебните заведения в областта, както казахме многократно във връзка с делегираните бюджети – не са окончателни. Делегираните бюджети бяха анализ и прогноза на база на съществуващия бюджет за страната. След това допълнително ще бъде взето решение за актуализиране на Закона за бюджета на Касата и за освобождаване само на преходния остатък, с което трябва да бъдат включени още 350 млн. лв. Така че дейностите, които реално са извършени и отчетени, трябва да бъдат заплатени.

 

 

 

 

 


Сподели в: