Върни се горе

Относно: Социалните и кадрови политики, прилагани при закриване на болниците в малките населени места

12.02.2010 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КУТЕВ,

 

Отново искам да ви заявя, че в концепцията за преструктуриране на болничната помощ в Република България, която е приета на 16 декември, са разписани ясно проблемите, съществуващи в болничната помощ, поставените цели, чаканите резултати и, не на последно място, инструментите за постигане на целите.

Акцентът, както нееднократно вече заявявах, е поставен на достъп до медицинска помощ чрез постигане на съвременно качество на болнично обслужване и равномерен достъп на населението до съответни качествени нива на болнична помощ. В тази концепция са набелязани и съпътстващи мерки с оглед гарантиране на населението от населените места, в които лечебни заведения за болнична помощ не могат да сключват договори и не отговарят на критерии за качество.

Като първа мярка е предвидено укрепване на филиалите за спешна медицинска помощ в населените места, където се преструктурират лечебни заведения. Описани са 144 филиала в концепцията за преструктуриране на болничната помощ. За тази цел са предвидени на първо време 30 млн. лв. повече в бюджета на Спешна медицинска помощ. Освен материално укрепване на филиалите предвиждаме и кадрово укрепване. Извършени са предварителни действия и организация за тази цел. Разписани са графици за дежурства на допълнителни спешни кабинети, разкрити към тях. Има включени 243 лекари в графици в страната, които са изявили желание да работят и да се включат в осигуряване на денонощните дежурства към тези кабинети, както още 128 лекари и фелдшери, които са на щат към Спешна медицинска помощ. Гарантирани са средства за заплащане на 12-часовите им дежурства.

Това означава, че се гарантира медицинска помощ на пациентите в собственото населено място в структурите на извънболничната медицинска помощ, общопрактикуващ лекар, специалисти в ДКЦ и медицински центрове и филиали на Спешна медицинска помощ.

Всички анализи на състоянието на медицинските кадри в страната сочат наистина тревожни тенденции – намален брой лекари от много медицински специалности, които имат огромно значение за гарантиране на качеството на медицинската дейност, и два пъти по-малко медицински сестри. Защо да ги разпиляваме на различни места? Защо да не създадем условия, в които да работят по съвременни стандарти? Защо трябва да ги разпръснем и да откриваме други болнични лечебни заведения, след като ефективността и качеството на лечение няма да стане по-добро? А тази тенденция е резултат от дългогодишна лоша кадрова политика към медицинските кадри, които по ред причини не са били мотивирани и част от тях са напуснали страната или са се преквалифицирали.

След така полученото наследство за мен е признак на демагогия да се проявява този тип загриженост за медицинските кадри. Цитирам въпроса Ви: държавата да осигури работа и жилища за тях и семействата им, качествено обучение на децата им, така както би направила всяка цивилизована държава. В това отношение смятам, че в свободният пазар и липсата на тези кадри, преструктурирането на болничната помощ ще направи регулация и ще осигури значително по-добра реализация и по-добро и достойно заплащане на медицинските специалисти. Разбира се, има най-различни възможности за тях.

Всички тези процеси при адекватно разходване на публичните средства в работещите структури, липсата на издръжка на нискоизползваеми и некачествени структури следва да доведат до подобряване на заплащането на медицинския труд, тъй като ресурсите на здравеопазването са достатъчни на този етап за това.

Считаме, че при извършване на преструктурирането   адекватната и гъвкава политика на общините има голямо значение. Обстоятелството, че повече от 100 лечебни заведения за болнична помощ са общинска собственост не позволява на Министерството на здравеопазването да администрира процеса на преобразуването  им в подходящи форми. Същевременно обаче ние сме широко отворени да оказваме методична помощ и съдействие при тяхно желание, което сме доказали с нашите многобройни посещения и участия с местните структури. Общинските ръководства притежават инструменти в свои ръце, в случай че имат желание да развиват своята болница. Могат да създадат стимули за привличане и осигуряване на специалисти – това, което питате във въпроса си, и да предоставят жилища и допълнително заплащане на медицински специалисти, което правят няколко десетки общински болници.

При наличния бюджетен дефицит, оставен като наследство, необходимостта от преструктуриране на системата беше неизбежна и трябваше да се стартира. Въвеждането на качествените критерии за болнична дейност е нещо, което не е ново и се говори от много години, но волята да стартира реалното й прилагане не беше налице. В този смисъл не би следвало да изненада реалното прилагане на съвременни стандарти и този процес да се политизира, защото в случая става въпрос за медицина на ХХІ век и за здраве и качество на медицината, които трябва да се прилагат. Благодаря ви.

Сподели в: