Върни се горе

Относно: Политиката на Министерството на здравеопазването за преструктуриране на болничната помощ

12.02.2010 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Д-Р САХЛИМ, Д-Р АДЕМОВ, ГОСПОДИН МЕСТАН!

 

Във връзка с вашето питане за политиката на Министерството на здравеопазването за преструктуриране на болничната помощ, в което изразявате мнение за „стихийно, без превенция на риска от лишаване от достъп или в най-добрия случай затруднен достъп до медицинска помощ на всички български граждани”, ви информирам, че в Програмата на правителството на европейското развитие на политическа партия ГЕРБ беше заявена ясна воля за реформиране на здравната система, включително и преструктуриране на болничната помощ. Ето защо се присъединявам към вашето твърдение, че имаше назрели, бих казал, наболели през годините потребности от реформиране на системата за здравеопазване. От една страна, заварихме наслоено недоволство на гражданите и, от друга страна, недоволство или липса на мотивация и на медицински специалисти.

Факт е обстоятелството, че всички анализи за състоянието на медицинските кадри в страната сочат особено тревожни тенденции – намален брой лекари от много медицински специалности, които имат голямо значение за гарантиране на качеството на медицинската дейност, като „Анестезиология”, „Интензивно лечение”, „Патологоанатомия”, от така наречени профилни медицински специалности и др. Същото се отнася и за медицинските сестри, които са два пъти по-малко от потребностите за страната. Тази наследена тенденция е резултат от дългогодишна кадрова политика към медицинските кадри, които не са мотивирани. Затова част от тях напускат страната, а друга част се преквалифицират и изпълняват друга дейност, особено тези, които са новозавършили кадри. Тази обстановка изискваше спешни мерки от наша страна.

Не приемаме твърдението за стихийни действия, защото реформата се провежда, от една страна, и чрез документално обезпечаване - чрез Концепция за преструктуриране на болничната помощ (2010-2017 г.), приета от Министерския съвет на Република България на 16 декември 2009 г., изготвяне на промени във важни фундаментални закони, като Закона за здравното осигуряване, приет от Народното събрание, изготвяне на базисни промени в Закона за лечебните заведения, които сега се разглеждат в парламента и предстоят да се приемат. Същевременно са изработени още много поднормативни актове и особено медицински стандарти – 31 на брой, за 6 месеца са изработени и приети толкова, колкото за предходните 9 години.

От друга страна, успоредно се извършват и организационни мерки за обезпечаване на нужната медицинска помощ на населението. Нека не забравяме, че и Концепцията за преструктуриране на болничната помощ на Република България е първият дългоочакван от Европа акт, правителствен документ, касаещ визията за развитие на здравната система и той е на базата на финансиране по болнични проекти по оперативни програми за регионално развитие. За първи път, след като 3 години са стояли и чакали своето одобрение, тези програми бяха отворени, тъй като изразихме ясна концепция пред Европейския съюз какви намерения имаме за тези средства.

Отново искам да подчертая, че Министерството на здравеопазването не администрира процесите на преструктуриране на лечебни заведения за болничната помощ и не закрива болници, и не изпълнява заплахи, а само въвежда критерии за качество на медицинската дейност и за ефективност им прилагане.

Много години имаше страх и липса на воля да се приложат съвременните, достойни за една европейска държава, критерии за качество. Действително, както вие сами констатирате, българинът и в най-отдалечените населени места има конституционно право на достъп до медицинска помощ и той е равнопоставен. Дали обаче е равнопоставен в ХХІ век този българин, на когото осигуряваме болнично легло в болница, където няма достатъчно специалисти и необходимата апаратура и по този начин не затрудняваме ли достъпа му до местата, където това е развито и се изпълнява на подходящото ниво?

Убеден съм, уважаеми господа народни представители, че всички ние сме на едно мнение по въпроса, че критериите за достъп до медицинска помощ в настоящия момент са коренно различни от тези преди години, в различна демографска среда, и е вече време ясно да си го кажем.

Отново ще ви информирам, че ситуацията след договарянето е следната. Броят на договорите по клинични пътеки, които ще сключат лечебните заведения за болнична помощ с НЗОК през тази години, ще намалее с 14% в сравнение с миналата година. Най-малка е редукцията на договори при областни и университетски болници и около 40 общински болници, тъй като те са покрили нужните критерии за качество.

Намаляването на договорите при останалите лечебни заведения е в резултат на това, че обхватът на дейността им не позволява комплексно обслужване на пациентите и възможности за прием на различни заболявания. Това е предпоставка за рехоспитализация и насочване на болните към други болници.

 По данни на НЗОК в момента 52 лечебни заведения отговарят на критериите за работа само по 3 договора по клинични пътеки. Броят на болниците, които могат да сключат от 4 до 20 договора по клинични пътеки е 107. От друга страна, над 100 договора по клинични пътеки ще имат 56 лечебни заведения, където прогнозно се осъществяват над 56% от хоспитализациите в страната. Броят на болниците без нито един договор е само 21.

Областните болници и лечебни заведения с над 5000 хоспитализации годишно са 107 и те осъществяват над 80% от общия брой хоспитализации. Така че в страната за пациентите има достатъчно брой лечебни заведения, където да получат качествена медицинска помощ, от която наистина се нуждаят.

Сподели в: