Относно: Критерии за промяна на противоепидемичните мерки в страната
Уважаеми господин председател,
Уважаеми проф. Михайлов,
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, извънредна епидемична обстановка се обявява при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест. Същата се обявява за определен период от време с решение на МС по предложение на министъра на здравеопазването, въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.
При наличието на такава обстановка, със заповед на министъра на здравеопазването, по предложение на главния държавен здравен инспектор се въвеждат временни противоепидемични мерки за територията на страната или за отделна област, а със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с главния държавен здравен инспектор, може да се въвеждат временни противоепидемични мерки на територията на отделна област, община или населено място.
Временните противоепидемични мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването, може да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Р. България, както и членовете на техните семейства, а също може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите (чл. 63, ал. 5 и 6 от Закона за здравето).
Характеристиката на въведените от месец март мерки, свързани с COVID-19 се определя от особеностите на причинителя, който е вирус с все още неизяснен произход, с неизвестна инфекциозност, няма напълно установени механизъм и пътища на предаване на инфекцията, няма категорични данни за изграждане на ефективен имунитет след преболедуване, респ. на колективен имунитет, който да предпазва от заразяване. До момента е установено, че освен болният, източник на инфекция може да бъде и безсимптомен носител или т.нар. пресимптомен носител.
Тези характеристики определят пандемията от COVID-19 като тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве и опасност за националната ни сигурност, при която въвеждането на мерки с голяма обществена значимост е изключително обосновано.
Мерките, приложими в условията на пандемия, каквато е епидемичната ситуация, свързана с COVID-19, включват задължителна изолация и/или лечение на заразоносители и болни; намаляване възможността за предаване на инфекцията чрез хигиенно-ограничителни действия като спиране на обекти с обществено предназначение и на провеждането на масови мероприятия, въвеждане на изисквания за физическа дистанция, използването на защитни маски за лице, засилена дезинфекция и дистанционна форма на работа/обучение/комуникация; поставяне под карантина на здрави контактни лица или на лица, пристигащи от места с разпространение на инфекцията; въвеждане на засилени мерки за профилактика и контрол на инфекциите.
Прилагането на мерки изисква комплексен подход. Мерките се променят в съответствие с настъпилите промени в епидемичната ситуация и разпространението на инфекцията; възможността за бързо откриване и диагностициране, събиране на достоверни данни за анализ и прогнози; състоянието на системата на здравеопазване , вкл. система за снабдяване с консумативи, ЛПС, медикаменти и др. Не на последно място е и медийното отразяване на ситуацията и формирането на обществено мнение към предприеманите мерки.
Съгласно Европейското законодателство здравеопазването е национален приоритет. Въпреки това България е свързана географски и исторически с Балканските страни и е част от Европейския съюз. Като пълноправен член на ЕС страната участва в изготвената от Европейската комисия и публикувана на 15 април т.г. „Обща пътна карта на Европейския съюз за вдигане на ограничителните мерки за COVID-19“.