Върни се горе

Относно: Родилната помощ в България

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР МИХАЙЛОВ,

 

Не съществуват утвърдени в практиката стандарти в родилната помощ на ниво Евройпейски съюз. Всяка държава-членка на ЕС има собствена практика в областта на медицинската специалност Акушерство и гинекология

Всеки правоспособен лекар прилага своите знания и умения в практиката, като за последствията той отговаря персонално.  В помощ на лекарската практика са Правилата за добра медицинска практика – общи и по специалности, които са предмет на разработка и въвеждане от Българския лекарски съюз и дружествата по отделните медицински специалности.  

Важно е да отбележа, че медицинският стандарт по акушерство и гинекология, който предстои да бъде обнародван с наредба на министъра на здравеопазването, принципно не регламентира медицинското поведение при отделните заболявания. Той определя изискванията към персонала, медицинското оборудване и апаратура, обема и обхвата на медицинската дейност, както и здравните изисквания към акушерогинекологичните структури. Следователно медицинският стандарт регламентира административната рамка на минималните изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения и структурите по специалността, но не и професионалното поведение на медицинския персонал.

Относно участието на акушерките в процеса на бремеността, раждането и следродовия период, още през 2007 г. с изменение на Закона за лечебните заведения (чл.17а, ал.1) беше дадена възможност за самостоятелно оказване на акушерски грижи от акушерки в звена към лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ - медицински, медико-дентални и диагностично-консултативни центрове. Практически интересът към тази законово делегирана възможност, за съжаление, не е висок.

Конкретните професионални дейности, които акушерките могат да извършват самостоятелно са регламентирани с Наредба № 1 от 8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (чл. 5). Сред множеството посочени дейности, акушерките могат да извършват самостоятелно, но задължително в присъствие на лекар, водене на нормално раждане при главично предлежание на плода, включително и извършване на епизиотомия.

Относно въпроса за относителния дял на цезаровите сечения - през последните 11 години, като процент от всички раждания в България, с малки вариации през годините, цезаровите сечения нарастват от 28,4% през 2007 г. на 45,9% през 2017 г. Средно около 45% от тях се извършват в условия на спешност.

В международен аспект, по данни на Световната здравна организация от 2014 г., цезаровите сечения в България са 391,4 ‰ (на 1000 живородени), а в ЕС – 272,9 ‰.

Съществена разлика у нас се наблюдава в отчетените случаи на родоразрешение чрез цезарово сечение и в зависимост от собствеността на лечебното заведение. По информация от Националния център по обществено здраве и анализи, базирана на отчетите от лечебните заведения за болнична помощ за 2017 г., в частните болници отнисителният дял на цезаровите сечения е 62% от всички раждания, а в тези с държавно и общинско участие – 40%.

Сподели в: