Върни се горе

ОТНОСНО: Предвидена ли е правна защита на лекарите, които не са пулмолози или инфекционисти и извършват тип работа, различна от тази в трудовата им характеристика и каква е позицията на МЗ относно обезпечаването на професионалната застраховка, която всяко лечебно заведение е задължено да има, при положение, че медицинските лица не извършват дейност спрямо трудовата си характеристика

           

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ЯНКОВ И Г-Н КИРИЛОВ,

 

Поради припокриването на съдържанието на двата въпроса в по-голямата им част, ще предоставя общ отговор.

Съгласно чл. 183, ал. 1 от Закона за здравето медицинската професия в Република България се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни грижи“.

Лекарят е правоспособен медицински специалист с образователно – квалификационна степен на висшето образование „магистър“ по специалност от професионално направление „Медицина“.

Именно при връчването на дипломата на лекаря той полага Хипократова клетва.

Професионалната квалификация „лекар“ не ограничава извършването на диагностично - лечебна дейност само в определени специалности в медицината.

По силата на Закона за лечебните заведения всички лекари, независимо дали след висшето си медицинско образование са придобили медицинска специалност, обхващаща обособен раздел на медицинската наука и практика, могат да работят в лечебните заведения и да участват в диагностично – лечебния процес. Нещо повече, като част от персонала на лечебните заведения основното им задължение е да участват в този процес. Конкретните дейности на лекарите се посочват в длъжностните характеристики за съответната заета длъжност, които се разработват от лечебните заведения и се връчват на служителите.

При осъществяване на дейността лекарите и лечебните заведения следва да съобразяват и регламентираното в действащите медицински стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Тази регламентация от своя страна следва да отговаря на цитираните вече законови разпоредби относно медицинската професия и основните задължения на лекарите.

В тази връзка например действащият медицински стандарт по инфекциозни болести регламентира, че в инфекциозната клиника/отделение работят лекари както със, така и без придобита медицинска специалност.

Посоченото дотук означава, че в рамките на дейностите по определена медицинска специалност могат да бъдат включвани и лекари без специалност или с друга специалност. Така в рамките на съответния екип тези лица осъществяват дейност на лекари, а не на специалисти от конкретната медицинска специалност. В случай, че те имат придобита друга медицинска специалност, успоредно с участието си съвместно с екипа специалисти във всички етапи на диагностично – лечебния процес, те могат да осъществяват дейност и в рамките на своята специалност при необходимост.

По силата на Закона за здравето лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика.

Същият закон въвежда задължение за лечебните заведения да застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Това означава – всички лекари, които участват в диагностично – лечебния процес.

Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане са определени с Наредбата за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, издадена от Министерския съвет.

Обект на застраховане по задължителната застраховка „Отговорност на лицата, които упражняват медицинска професия“ в лечебно заведение е професионалната отговорност на застрахованите физически лица, упражняващи медицинска професия, за виновно причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на упражняването на медицинска професия във или от името на лечебното заведение.

Контролът за наличието на задължителна застраховка се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Сподели в: