Върни се горе

Относно: Командироване на лекари от доболничната и болнична помощ в новосформираните Ковид отделения в страната, на какво основание според трудовото законодателство се осъществява такъв тип командироване на специалист от едно лечебно заведение в друго, като имаме предвид, че лечебните заведения са регистрирани като търговски дружества и всеки лекар има сключен договор с определено търговско дружество (болница) за определен вид и тип дейност, за която е профилиран, различна от предвидената от Вас?

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

 

Усложнената епидемична обстановка е предизвикателство пред управлението на лечебните заведения за болнична помощ и осигуряването на цялостната им медицинска дейност, включително осигуряване на баланс между завишените здравни потребности и справяне с кадровия дефицит, породен от заболелите от „COVID-19“ медици.

В правомощията на органите на управление на лечебните заведения за болнична помощ е вземането на решения за справяне с кадровия дефицит, първоначално в рамките на лечебното заведение чрез реорганизация, временно преструктуриране и намаляване на болничните легла, каквато възможност е предвидена в
Наредба № 49/2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.

Възможности, които могат да бъдат използвани между лечебните заведения за договаряне помежду им за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности, предоставя разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, при съответния диалог и сътрудничество с цел взаимодействие за ефективно използване на ресурсите, с които разполагат.

По отношение на възможностите за сключване на трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за работника/служителя работно време по основното трудово правоотношение, както и на възможностите за командироване от работодателя са приложими съответните разпоредби на трудовото законодателство.

Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя /чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда/.

В Наредбата за командировките в страната /НКС/ е предвидена възможност, по изключение да може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие, но само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго /чл. 5, ал. 1 от НКС/.

Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед със съответните реквизити.

От горецитираните разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната е видно, че лекари работещи в лечебни заведения за извънболнична помощ могат да бъдат командировани в лечебни заведения за болнична помощ въз основа на заповед на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ и при наличие на постигнато взаимно писмено съгласие между лекаря, работодателя му и командироващия /ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ/. Задачата, за която се командирова лекарят,  времетраенето на командировката и т.н. се определят в заповедта за командировка. Ръководителят на лечебното заведение за болнична помощ следи за ефективността на дейността на командирования лекар.

Сподели в: