ОТНОСНО: структура на областните болници, визия за единен стандарт
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ПРОФ.КЛИСАРОВА, ДОЦ. ЙОРДАНОВ И Д-Р ТИМЧЕВ,
Нормативните изисквания към устройството на лечебните заведения за болнична помощ са регламентирани в Закона за лечебните заведения, Наредба №49 от 2010 г. и медицинските стандарти по отделните медицински специалности.
Освен общите изисквания към броя на структурите, в зависимост от вида на лечебното заведение и към броя на леглата в тях, в Наредба №49 са регламентирани и специфични изисквания, като задължително създаване на патологоанатомично отделение без легла, спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа и отделение по трансфузионна хематология.
Броят и видът на останалите болнични клиники/отделения и на разкритите в тях болнични легла, се определят според конкретните нужди на лечебния процес и се регламентират в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
Специален раздел в наредбите, с които са утвърдени отделните медицински стандарти са изискванията за допълнителни структури и дейности, които задължително трябва да се осигурят, за да се осъществяват дейностите по съответната медицинска специалност.
Споменатите нормативни изисквания формират задължителната рамка, на която трябва да съответства структурата на лечебните заведения за болнична помощ.
Тези изисквания се съблюдават и при прилагането на Стандарта за финансово управление на държавните лечебни заведения – търговски дружества, който има за цел стабилизиране на финансовото състояние на болниците чрез въвеждане на единни правила за управление на финансовите и човешките ресурси, възлагането на обществени поръчки, текущо наблюдение и отчитане на дейността. Към закриване или сливане на структури се подхожда само в случаите, когато те не съответстват на изискванията на съответните медицински стандарти по отношение на минимално изискуемия персонал и/или са неефективни поради реализирания незначителен обем дейност, така че именно наличието на тези структури компрометира качеството на медицинската помощ, а не тяхното закриване или сливане.
Относно въпроса Ви дали Министерство на здравеопазването планира регламентирането на задължителни отделения на областните болници, които да съществуват независимо от финансовата им нестабилност, както вече споменах, това е направено с Наредба № 49. Налагането на повече от определените с тази наредба изисквания, при условие, че някои лечебни заведения не биха могли да отговорят на тях, ще доведе единствено до невъзможност да съществуват самите болници, а това ще затрудни още повече достъпът на населението до болнична медицинска помощ.
Потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планират на териториален принцип чрез Национална здравна карта. Тя дава възможност на самите болнични мениджъри, както и на инвеститорите, желаещи да разкрият лечебни заведения да инвестират в развитието на медицински дейности, за които има недостиг на съответната територия.
Не на последно място считам, че административно-командния подход за цялостно регламентиране на структурата на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ - търговски дружества със смесена държавна и общинска собственост в капитала ще ограничи мениджърския подход в управлението на тези лечебни заведения и ще ги постави в неравностойно положение спрямо останалите болници на съответната територия.