ОТНОСНО: Политиката на МЗ в борбата с високата детска смъртност
УВАЖАЕМА ГОСПОЖА КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖА ТАСКОВА,
В Националната здравна стратегия 2020 са включени специфични политики и мерки за подобряване показателите за майчиното и детско здраве, а три от определените в стратегията национални здравни цели са свързани със снижаване на смъртността при децата в отделните възрастови групи.
Мерки, свързани с повишаване качеството на грижите в майчиното и детско здравеопазване са заложени също в Програмата за управление на правителството на Р. България за периода 2017-2021 г. и в редица междусекторни стратегически документи, които се отчитат ежегодно.
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), всички деца до 18-годишна възраст, както и след навършване на тази възраст, ако учат редовно са здравноосигурени за сметка на държавния бюджет. Това гарантира възможността им да ползват здравни услуги в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
С Наредба № 9 от 2019 г./ за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК/, са регламентирани видовете дейности в извънболничната и болничната медицинска помощ, чрез което е гарантиран своевременния достъп до качествена медицинска помощ на всички деца. Включеният значителен обем здравно-информационни, промотивни и профилактични дейности, в т.ч. вторична профилактика на заболяванията чрез диспансерно наблюдение е израз на провежданата от Министерство на здравеопазването политика за утвърждаване на промоцията на здравето и профилактиката на заболяванията като особено важни елементи на детското и общественото здравеопазване.
С Националния рамков договор за медицински дейности за 2019 г. бяха увеличени цените на клиничните пътеки за болнично лечение на деца, с което се гарантира и по-високото качество на обслужването на малките пациенти.
За деца с тежки заболявания, когато лечението не може да бъде осъществено своевременно в страната или необходимите диагностич-ни и лечебни процедури не могат да бъдат извършени в България, от НЗОК се издава разрешение за планово лечение в чужбина.
С чл. 45 от ЗЗО, са гарантирани възможностите за предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарствени продукти, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и редица медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за специални медицински цели, медицински изделия и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, които са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Съгласно чл. 82, ал. 1а от Закона за здравето лицата до 18-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Лечението за онкологични и онкохематологични заболявания, започнало преди навършване на 18-годишна възраст, продължава да се заплаща и след навършването на тази възраст до приключване на лечението.
Профилактиката е основен приоритет по отношение на детското здраве. Тя е включена в дейностите, осъществявани в извънболничната медицинска помощ в рамките на пакета здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
За всички деца са предвидени профилактични прегледи, чрез които се проследява развитието на детето и се създава възможност да бъдат своевременно диагностицирани настъпили отклонения и/или заболявания. Профилактичните прегледи се извършват от общопрактикуващите лекари и се финансират по програма "Детско здравеопазване" на НЗОК.
За всички деца в страната се осигуряват безплатни, високо ефективни и безопасни ваксини за задължителните имунизации и реимунизации, определени с Националния имунизационен календар.
С цел подобряване на профилактиката при децата в рамките на различни национални програми, се надграждат нормативно установените възможности за промоция на здравето, профилактика на заболяванията при децата и ранна диагностика.
В изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве (2014-2020 г.) бяха разкрити 31 Здравно-консултативни центъра, в които се осигуряват специализирани медицински консултации извън обхвата на здравното осигуряване за деца с увреждания и с хронични заболявания, родилки и бременни с повишен медицински риск.
Чрез проект на МЗ по Програма БГ 07 “Инициативи за обществено здраве”, финансирана по Норвежкия финансов механизъм, беше осигурена медицинска апаратура за интензивни и специални грижи за новородени и недоносени деца и за пренатална диагностика. С апаратурата са модернизирани отделенията по акушерство и гинекология и по неонаталогия в 33 лечебни заведения за болнична помощ.
По същата програма са осигурени и средства за реализиране на три проекта за предоставяне на мобилни здравни услуги на бременни жени и деца до 3 години с акцент върху групите в риск с фокус върху ромското население.
С цел намаляване честотата на острите гастроентерити в ранна детска възраст бяха предприети мерки за имунизация на децата до 6 седмична възраст, включително и недоносените деца след навършена коригирана двумесечна възраст, като ваксините се осигуряват безплатно. Това се реализира чрез Националната програма за лечение и контрол на ротавирусните гастроентерити 2017-2021 г.
По Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2017 - 2020 г. се осигурява имунизационна защита на момичета от основните целеви групи (12 и 13 г.) с цел да се постигне намаляване на заболеваемостта и смъртността от рак на маточната шийка в страната.
В рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести (2014-2020) са предвидени дейности за деца и юноши по промоция на здраве и профилактика на болестите, насочени към ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност, употреба на алкохол).
С цел подобряване на оралното здраве на децата, Министерство на здравеопазването финансира две Националните програми за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 годишна възраст. Чрез програмите се осигурява поставянето на силанти на първите постоянни молари на деца от 5 до 8 години.
В резултат на предприетите мерки през последните години се наблюдава дългогодишна и трайна тенденция за понижаване на коефициента на детската смъртност.
През 2019 г. коефициентът на детска смъртност достига 5.6 на 1 000 живородени деца, при стойности от 13.3 на 1 000 през 2000 г., 7.4 на 1 000 през 2014 и 5.8 през 2018 г.. Снижаването на показателя за детска смъртност до 6.8 на 1000 живородени деца е една от националните здравни цели, заложени в Националната здравна стратегия 2020. Тази цел е постигната още през 2016 г.
Въпреки, че детската смъртност в България все още е по-висока отколкото в ЕС (средна стойност 3.5 на 1 000 за 2019 г.), следва да се отбележи, че тенденцията към намаление на европейско ниво се характеризира с твърде бавни темпове (3.7 на 1 000 за 2014 г.).
Положителна тенденция се наблюдава и по отношение на показателя за мъртвораждаемостта, който през 2019 г. намалява спрямо предходната година и достига 6.1 на 1 000 живородени, при средна стойност 4.7 за ЕС.
По отношение на майчина смъртност също се наблюдава положителна тенденция – 7.3% на 100 000 живородени през 2014 г., 6,4%ооо през 2018 г. и 0 през 2019 г., когато няма починали родилки.
Доколкото детската смъртност е статистическият показател с най-висока степен на зависимост от качеството на предоставяните здравни услуги за майките и децата, то намалението му следва да се приеме като обективно доказателство за постигнат положителен резултат от провеждането на политики и предприетите активни мерки за подобряване на детското и майчино здравеопазване.
Уважаеми дами и господа народни представители,
В заключение искам да Ви уверя, че Министерството на здравеопазването и в бъдеще ще работи активно за осигуряване на устойчивост на постигнатите резултати и подобряване на здравните показатели на децата.
Уверен съм също, че ще мога за разчитам на Вашата подкрепа за провежданата от Министерство на здравеопазването политика в това отношение.