Относно: Проблеми с трансплантациите и донорството в Република България
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДОЦЕНТ ЙОРДАНОВ,
УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР МИХАЙЛОВ,
УВАЖАЕМИ ДОКТОР ТИМЧЕВ,
УВАЖАЕМА ПРОФЕСОР КЛИСАРОВА,
Решението за българските пациенти, нуждаещи се от белодробна трансплантация, е да повишим броя на органните донори в страната, да завършим обучението на български специалисти - особено в сферата на следтрансплантационното наблюдение и да повишим информираността на обществото по отношение на донорството. В България е ниско равнището на органно донорство, в това число и на бял дроб. Изпращането на орган от трупен донор до друга държава, в която желаем да бъдат приети български пациенти за трансплантация, може да се приеме като предпоставка, за да се проведе белодробна трансплантация на наши граждани. Окончателното решение за евентуалните възможности за трансплантация на български пациенти се взима от отделните държави. Всяка страна прави разграничение между "национални" и "чужди" реципиенти, като отдава приоритет на своите граждани, което е причина всички държави да развиват собствени трансплантационни програми и да разширяват донорската си база. Чуждестранните пациенти могат да получат достъп до системата при строго лимитирани условия само в случай, че приемащата страна има достатъчен капацитет, за да проведе интервенцията и въз основа на двустранно споразумение.
Предоставянето на орган е важна предпоставка, но не и единствена за изпълнението на белодробна трансплантация. Необходими са обучени специалисти, които могат да осигурят качествено следтрансплантационно наблюдение за трансплантираните български граждани. От гледна точка на съвременната медицинска етика не е достатъчно за чуждестранните специалисти, които могат да проведат белодробната трансплантация, да приключат с хирургичната интервенция. Те настояват да се осигури условието, че за трансплантирания пациент ще бъдат извършени съответните качествени предтрансплантационна подготовка и най-вече следтрансплантационно наблюдение в страната, която го изпраща.
През последните десет години (2009-2018) общият брой органни донори е 251, от които 138 са реализираните трупни донори, а 113 са живите донори. В резултат на това са осъществени 512 трансплантации.
Страната ни полага всички необходими усилия, за да засили сътрудничеството за обмен на органи и да се присъедини към Евротрансплант като равноправен партньор. Страната ни се присъедини и към FOEDUS – платформа за обмен на органи между членовете на организацията. По правило членството в партньорска организация за трансплантация не води до повишаване на броя органи и до промоция на донорството. Политиката на тези организации е страната-кандидат да е достигнала до определено ниво на органно донорство и да разполага с практикуващи специалисти в сферата. Считаме, че за България е възможно да стане член на международна организация в сферата на трансплантациите, след като бъдат изпълнени всички условия за наличие на необходимата инфраструктура за обмен на органи и бъдат изпълнени всички изисквания за качество и безопасност на трансплантациите, които налага международната организация.
Отново отбелязвам, че с предложените промени в Наредба № 2 е облекчен достъпът на българските граждани до качествена и навременна медицинска помощ. Националната програма за донорство и трансплантации е на финала. Задържаме още малко, защото вкарахме специално представители на пациентските организации – двама души. Те имат своите конкретни предложения и искаме да я направим така, че да е приемлива за всички български граждани, включително и тези, които имат нужда от трансплантация.