Относно: Необходимост от нова регулация за забрана на изкуствените транс мазнини у нас
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КОВАЧКА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Съгласно определението на Кодекс алиментариус, транс-мастните киселини (ТМК) са специфичен вид полиненаситени мастни киселини, които представляват геометрични изомери на мононенаситени и полиненаситени мастни киселини, съдържащи най-малко една несвързана (по-точно прекъсната от поне една метиленова група) въглерод-въглерод двойна връзка в транс-конфигурация. ТМК се класифицират в две групи: индустриално получени, в процеса на преработка на храните и с естествен произход, образуващи се при преживните животни. ТМК с индустриален произход се образуват по време на каталитичното хидрогениране на течните мазнини (растителни и рибни) с цел придаване на определени технологични качества на тези мазнини напр. превръщане на течните мазнини в полутвърди или твърди мазнини, повишаване на устойчивостта на повтарящи се затопляния на мазнината, повишаване на срока на съхранение на даден продукт, подобряване на ароматни и вкусови качества на даден продукт и т.н. Много преработени храни съдържат частично хидрогенирани мазнини (ЧХМ), основния източник на индустриалните ТМК. По данни на Европейският орган по безопасност на храните (EFSA), индустриалните ТМК (иТМК) могат да бъдат намерени в редица продукти като напр. хлебни изделия (бисквити и сладкиши замразени пици, замразени баници и тестени изделия), растителни мазнини (маргарини и мазнини за мазане), сладкарски изделия (пълнежи и кремове) или някои пържени храни (бургери и картофен чипс). Съдържанието на иТМК в тези храни варира в широки граници – от 1% и по-малко до повече от 50% от общите мазнини на продукта, в зависимост от вида мазнина, който е използван за приготвянето на съответната храна. При затопляне и пържене на масла при твърде високи температури (> 220 ° C), модифицирането в транс-мастни киселини зависи от времето на топлинна обработка, напр. след 2 часа се осъществява около 5% изомеризация, а след 12 часа изомеризацията е около 25%. Естествените ТМК се получават в стомаха на преживните животни (крави и овце), във връзка с което могат да бъдат намерени в мазнините на млякото, маслото, сиренето и телешкото месо в количества от 2 до 9%.
Транс-мастните киселини не се синтезират в човешкия организъм и за нормалните функции не е необходим прием на транс-мастни киселини с храната.
Съществуващите научни доказателства потвърждават, че консумацията на храни, съдържащи транс-мастни киселини, както и на такива, съдържащи наситени мастни киселини, повишава концентрациите в кръвта на общия и на LDL-холестерола (т.нар. лош холестерол) в сравнение с консумацията на храни, съдържащи цис-форми на мастни киселини. Консумирането на храни, съдържащи транс-мастни киселини води също така до намаляване на концентрацията в кръвта на HDL-холестерола (т.нар. добър холестерол) и увеличаване на съотношението на общия холестерол към HDL- холестерол. Наличните данни също показват, че транс-мастни киселини, съдържащи се в продукти, получени от преживни животни (мляко, млечни продукти, месо) имат неблагоприятен ефект върху кръвните липиди и липопротеини, подобни на тези, получавани от промишлени източници на транс-мастни киселини, ако се консумират в равни количества. Предвид горното, редица проучвания потвърждават отрицателното действие на хранителния прием на ТМК върху кръвния липопротеинов профил и риска от коронарна болест на сърцето.
Препоръката на СЗО/ФАО за хранителен прием на населението е транс-мастните киселини в диетата да бъдат до 1 % от общия енергиен прием. Това съотвества на 2 гр. дневно за човек, имащ потребност от 2000 ккал. EFSA също препоръчва приема на транс-мастни киселини да бъде толкова нисък, колкото е възможно (as low as is possible) в рамките на осигуряване на адекватен прием на хранителни вещества, като ограничаване консумацията на транс-мастни киселини трябва да се включва в препоръките за хранене на населението, както и при разработване на препоръчителни диетични режими за отделните популационни и възрастови групи. Ограничаването обаче на приема на транс-мастни киселини трябва да бъде направено без нарушаване на адекватния прием на есенциални хранителни вещества, тъй като източник на транс-мастни киселини са някои мазнини и масла, които съдържат също и важни есенциални мастни киселини и други хранителни вещества.
Предвид препоръката на СЗО и EFSA няколко страни в Европа (Дания, Швейцария, Австрия, Исландия, Англия) са наложили с нормативен акт ограничения в консумацията на ТМК – от забрана за консумация на храни съдържащи ТМК над определено количество до обявяване на съдържанието им на етикета на продукта, като се провежда политика на стимулиране на доброволното изключване на употребата на частично хидрогенирани растителни масла. Също така, през последните години данните от проучванията на редица страни показват, че приемът на транс-мастни киселини в ЕС е намалял значително, благодарение усилията на хранително-вкусовата промишленост за реформулиране на хранителни продукти като мазнини за мазане, сладкарски и тестени изделия и на храни, предлагани в заведения за бързо хранене. Изцяло е променена използваната технология за производство на ново поколение маргарини.
Администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) публикува през 2013 год. становище, че частично хидрогенираните масла, основен източник на транс-мастните киселини в промишлено произведените храни, не са вече общопризнати за безопасни за използване в храни. Считано от 2015г. се въвежда 3 годишен период до 2018г. през който индустрията следва да се елиминира употребата на ЧХМ, като може да поиска одобрение от FDA на добавки в храни, които да постигат технологичния ефект на хидрогенираните мазнини.
Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, изисква при етикетиране на хранителните продукти обозначението хидрогенирано масло/мазнина да се съпровожда с израза „напълно хидрогенирано“ или „частично хидрогенирано“. В задължителното обявяване на хранителната стойност е включено посочване количеството на наситени мастни киселини.
Регламентът предвижда до 13 декември 2014 г. Европейската Комисия, отчитайки научните доказателства и опит, придобит от държавите-членки, да представи доклад за наличието на транс-мастни киселини в храните и в хранителния режим като цяло на населението на Европейския Съюз. Целта на този доклад е да се оцени въздействието на подходящи средства, които биха дали възможност на потребителите да правят по-здравословен избор на храни и хранителни режими или които биха насърчили представянето на алтернативи на по-здравословни храни, включително предоставяне на потребителите на информация относно транс-мастните киселини или въвеждане на ограничения за използването им. На база на доклада, по целесъобразност, Европейската комисия може да направи законодателно предложение. Докладът все още не е готов.
По повод поставения конкретен въпрос, бихме искали да Ви уведомим следното:
Република България, подобно на други европейски страни, е предприела определени законодателни разпоредби за ограничаване на употребата на ТМК. Наредба № 23 от 19 юли 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерството на здравеопазването, определя препоръчителен интервал за прием на транс-мастни киселини < 1 Е% за възрастно население над 19-годишна възраст. В повечето страни от Европейския съюз, препоръчителния интервал за прием на транс-мастни киселини е под 1 Е%.
Независимо, че данните през последните годинни от редица страни показват значително намаляване на приемът на транс-мастни киселини в ЕС, все още липсва информация за реалния прием на ТМК в някои европейски страни, включително в България. Необходимо е и разработване и въвеждане на съвременни методи за анализ на съдържанието на тези мазнини в храните, предлагани на българския потребител.
Проучванията показват, че диетата и храненето играят ключова роля в превенцията на хроничните здравословни проблеми, като сърдечно-съдови и др. заболявания. Необходими са интегрирани действия и инициативи на всички институции и цялото общество за да се подобри здравето на българското население. В тази връзка, с Решение № 538 от 12.09.2013 г. Министерският съвет прие Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г. (НППХНБ). Стратегическата цел на Програмата е да се подобри здравето на населението и да се повиши качеството на живота, чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболяемост и последствията за здравето (инвалидизация) от основните хронични незаразни болести.
Хроничните незаразни болести (ХНБ) - сърдечно-съдови заболявания, злокачествените новообразувания, хронични болести на белия дроб и диабет, са основна причина за негативните тенденции в здравното състояние на населението в нашата страна, като над 80 % от смъртните случаи се дължат на тях. Доказано е, че съществуват общи фактори на риска за ХНБ (употреба на тютюн и тютюневи изделия, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене и ниска физическа активност) и тяхното редуциране може да намали смъртността и заболеваемостта от тези болести. В Програмата са предвидени редица дейности, по отношение на фактора нездравословно хранене, чрез които се цели да се повиши информираността на населението за избор на по-здравословни храни, както и да се подобри предлагането на такива храни на пазара. Една от тези дейности е промоция реформулирането на храните с цел намаляване съдържанието на сол, мазнини, наситени мастни киселини, транс-мастни киселини и добавена захар и повишаване наличността им на пазара. Предвидено е тази дейност да се осъществява от МЗ, РЗИ, НЦОЗА и с активното участие и взаимодействие с производителите на храни, Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните, неправителствените организации за защита на потребителите и медиите.
В периода октомври – декември 2014 г. бе проведено Национално проучване на факторите на риска за здравето, причина за развитие на ХНБ, включително нездравословното хранене. Проучването се извърши на територията на 28-те области на страната от служители на РЗИ. Анкетирани бяха общо 1000 деца (1-6 г., 7-9 г., 10-19 г.) и 3000 лица над 20 годишна възраст. Резултатите все още се обобщават, като е предвидено четвъртото тримесечие на 2015г. същите да бъдат оповестени и обсъдени на национално ниво с участите на заинтересованите специалисти. Резултатите ще послужат за предприемане на последващи адекватни мерки за стимулиране на здравословното хранене сред населението.
Понастоящем в МЗ се обсъжда и възможността за въвеждане на финансови рестрикции (акциз, данък, такса) върху някои храни и напитки с повишено съдържание на сол, захар и мазнини. Проучва се опита на държави-членки на Европейския съюз, въвели подобни рестрикции, нагласите на обществото и на производителите на храни, с оглед целесъобразността от въвеждане и намиране на най-подходящия за България модел на подобни рестрикции за ограничаване на разпространението на някои т.нар. „нездравословни храни“.