ОТНОСНО: Проблеми при приложението на Наредба № 1 ат 22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,
УМАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪРДЖАЛИЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АДЕМОВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Във връзка с поставения въпрос относно проблеми при приложението на Наредба № 1 ат 22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, предоставям на Вашето внимание следната информация:
Министерството на здравеопазването отчете проблеми в обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, включително висока степен на неудовлетвореност сред специализантите от реда и условията за обучение. Като основен проблем се изтъкваше именно специализацията срещу заплащане, която отблъсква младите лекари и липсата на трудов договор с лечебното заведение – база за обучение.
По тази причина в Наредба № 1 от 22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е прието предложението на Гражданска инициатива Млади лекари за ново здравеопазване (която включва Сдружение Български лекари за европейски стандарт на специализация, Асоциация на студентите медици в България и други организации) специализацията да се провежда въз основа на сключен трудов договор с база за обучение. Специализацията въз основа на трудов договор гарантира в най-пълна степен правата и задълженията на специализанта във връзка с обучението му за придобиване на специалност, включително получаване на адекватно трудово възнаграждение.
От влизането в сила на Наредба № 1 в края на януари 2015г. до 15.07.2016г. са приети общо 2034 специализанта. От тях 870 специализанта са приети в университетски болници, което е почти 43% от общия брой специализанти. Тази цифра недвусмислено показва, че в университетските болници не липсват щатни длъжности за специализанти и такива длъжности не са малък брой. Следва да се отбележи, че заетите към момента длъжности ще се освобождават поетапно, тъй като след успешното полагане на държавен изпит за специалност лицето придобива права на специалист и не може вече да заема длъжност на специализант. Съответно освободените длъжности за специализанти ще могат да бъдат заемани от други лекари.
Важно е също да се отбележи, че съгласно действащото законодателство (чл. 180, ал. 2, т. 2 от Закона за здравето) практическото обучение за придобиване на специалност се провежда в лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти, а не само в университетски болници.
По реда на Наредба № 1 базите за обучение определят и обявяват свободните длъжности за специализанти по клинични специалности съобразно своите нужди и възможности, включително финансови. Местата за специализанти се обявяват текущо и целогодишно, както се обявяват останалите свободни работни места. Подборът на специализантите се извършва по реда на Кодекса на труда – по преценка на работодателя. Настоящият минимален размер на трудовото възнаграждение за лекарите-специализанти в болници (който е равен на минималния осигурителен доход) е 2,26 минимални работни заплати за страната. Посоченият размер е доста близък до минималното възнаграждение на специализанта от 2 минимални работни заплати за страната, регламентирано в отменената наредба № 34 от 29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Във връзка с твърдението, че докторантите и асистентите не могат да специализират, бих искал да подчертая, че Наредба № 1 по никакъв начин не създава затруднения или пречки пред докторантите и асистентите за започване на специализация. Те могат да се обучават за придобиване на клинична специалност, сключвайки трудов договор на длъжност „лекар, специализант“ с база за обучение, в случай че преминат успешно подбора на работодателя. Не съществува правна пречка на длъжност „лекар, специализант“ да бъде назначен лекар – редовен докторант или асистент. Министерството на здравеопазването обаче няма възможност да задължи лечебните заведения да наемат на длъжност „лекар, специализант“ всички лекари, приети за обучение в редовна докторантура. Такава възможност не съществуваше и в отменената Наредба № 34.
Следва да се има предвид, че длъжностите „асистент“ и „лекар, специализант“ са две различни длъжности, предполагащи различни трудови задължения и извършване на различни по своята същност дейности. Заемането на едната длъжност не би могло автоматично да води до заемането, съответно до извършване на дейностите на другата длъжност. Съгласно трудовото законодателство обаче съществува възможност лекарят – специализант да работи въз основа на трудов договор за допълнителен труд (чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда), включително като асистент.
Важно е да се припомни, че в отменената Наредба № 34 беше предвиден облекчен прием на асистенти и редовни докторанти. Сдружение „Български лекари за европейски стандарт за специализация“ обаче обжалва във Върховния административен съд (ВАС) посочената разпоредба. В резултат ВАС отмени разпоредбата за облекчен прием на асистенти и докторанти като приема с категоричност, че същата въвежда форма на пряка дискриминация по отношение на лицата, които не са в същото лично положение, каквото имат посочените групи лица. Предвид изложеното Министерството на здравеопазването не би могло да въведе отново в нормативен акт облекчен прием на асистенти и докторанти.