Върни се горе

ОТНОСНО: Поставен въпрос за заплащане на извънреден труд в Министерството на здравеопазването

 

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СВИЛЕНСКИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАЙНОВ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

В Министерството на здравеопазването, чрез председателя на Народното събрание, постъпи запитване с вх. № 02-01-92/10.06.2016 г., относно полагането, отчитането и заплащането на извънреден труд в Министерството на здравеопазването.

Регулирането на заплатите на държавните служители е уредено в Закона за държавния служител и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и други нормативни актове, уреждащи въпросите свързани със заплатите в бюджетните организации и дейности.

Съгласно чл. 32 от закона, за изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения. Законът за държавния служител (чл. 67, ал. 4) дава право на органа да определя индивидуалните заплати на държавните служители, но съобразено с минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, определени в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА). Степента на основната месечна заплата за съответното ниво на всеки служител се определя в съответствие с притежавания професионален опит. В съответствие с изискването на наредбата са утвърдени Вътрешни правила за заплатите на служителите в Министерството на здравеопазването.

Работното време на служителите в Министерството на здравеопазването при петдневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично в границите от 9:00 до 17:30 с обедна почивка 30 минути между 12:00 и 14:00 ч. В сградите на министерството е въведен пропускателен режим посредством който се отчита работното време на служителите. От Закона за държавния служител възниква задължение при необходимост служителите да изпълняват задълженията си и след изтичането на работното време. За разлика от Кодекса на труда, който допуска ненормиран работен ден за някои длъжности поради особен характер на работата, но само след консултации с представители на синдикалните организации и с представители на работниците и служителите, то държавният служител, без оглед на длъжността, която изпълнява и без изрично съгласие на когото и да било е длъжен при необходимост да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време. Съгласно Закона за държавния служител, в работни дни това се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а в почивни дни – с допълнително възнаграждение за извънреден труд. По Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, трудът се заплаща със 75 на сто увеличение върху индивидуалната основна заплата в почивните дни и 100 на сто за работа през официалните празници.

Допълнителното възнаграждение за извънреден труд няма постоянен характер. За разлика от Кодекса на труда, Законът за държавния служител не създава ограничение за продължителността на полагания извънреден труд.

В Министерството на здравеопазването извънредният труд се полага, отчита и заплаща по гореописания, законоустановен ред като до момента не са констатирани нарушения в тази връзка.

Сподели в: