ОТНОСНО: Липсата на аптеки в селата и малките общински центрове
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ПРОФ. ЛИЛКОВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Във връзка с Ваше писмо под горепосочения номер относно постъпил въпрос от народния представител проф. д-р Вили Лилков, свързан с липсата на аптеки в селата и малките общински центрове Ви информирам следното:
По наши данни на територията на Република България към момента има реално действащи 3995 аптеки от открит тип за обслужване на гражданите, като в 16 малки общини в страната с общо население 50 662 души няма разкрита действаща аптека. Още по остър е проблема с денонощните аптеки, тъй като само 0,8% от действащите на територията на страната аптеки са с денонощен режим на работа. В големи региони като Видин, Враца, Разград, Смолян и Търговище няма аптека с денонощен режим на работа. В същото време като средностатистически показател брой аптеки на глава от населението, Република България се нарежда сред първите страни в Европа с 1806 души обслужвани в една аптека срещу средноевропейски показател от 4450 души обслужвани в една аптека. Това показва, че страната ни е на едно от челните места по брой аптеки на глава от населението, но на едно от последните, по достъп до фармацевтична услуга, тъй като достъпът до фармацевтична услуга се определя не от броя на аптеките, а от обема дейности, които те осигуряват и равномерното им разпределение на територията на страната.
Действащият към настоящия момент режим за издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти е уреден в Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. Според чл.222, ал. 1 от него право да извършва търговия на дребно има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което отговаря на останалите изисквания на закона. Така приетото законодателство в страната към момента не урежда критерии по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито относно режима на работа на аптеката. По този начин преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа, обем на предоставени услуги и продукти е единствено в ръцете на носителя на разрешение за търговия на дребно, като това би могло да бъде и община, чрез регистрирано по търговския закон юридическо лице.
В началото на месец април стартира нова информационна платформа за автоматизирана обобщена информация обединяваща регистрите на Министерство на здравеопазването (МЗ), Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) за обектите, извършващи търговия на дребно с лекарствени продукти. Информацията за населението на Р. България е предоставена от Национален Статистически Институт (НСИ), а данните за магистър-фармацевти от националния регистър на Българския фармацевтичен съюз. Тази информационна платформа се явява ценен инструмент при изготвянето на Национална аптечна карта с цел налагането на политики за стимулиране разкриването на аптеки в общини с малко население и осигуряването на равномерен достъп до лекарства, фармацевтични услуги и грижи.
Чрез Националната аптечна карта се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени и фармацевтични услуги, осигурявани от аптеки и се идентифицират населените места, в които има недостиг.
Като отговор на проблемите с достъпа до фармацевтична услуга и големия дисбаланс в разпределението на аптеките в страната, Работна група в Министерство на здравеопазването, включваща представители на, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата и Българския фармацевтичен съюз изготви предложения, които да залегнат в Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с цел прилагане на пакет от мерки за стимулиране предоставянето на фармацевтична услуга в малките населени места и слабо населените общини. Конкретните мерки са:
1. В населено място с недостиг от аптеки ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес аптеки, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти.
Целта на предложението е да се стимулират действащите аптеки да разширят дейността си в населени места, в които има недостиг от аптеки. Най – често това са малките населени места, в които няма аптека. Разкриването на втори и следващ адрес ще изисква по – малки инвестиции и по – малко разходи за аптеките, тъй като административната процедура за разкриването му е максимално улеснена, разходите на администрацията са много ниски, съответно таксите за услугата ще бъдат минимални. Няма да се изисква на втория/следващия адрес да работят магистър – фармацевти на пълен работен ден, а ще се допуска работното време да бъде не по – малко от два дни седмично по 4 часа.
2. Друг начин за подобряване на достъпа на гражданите до услугите, предоставяни от аптека, е възможността за разкриване на аптеки, които се ръководят от магистър – фармацевт с по – малко от изискуемия стаж, както и от помощник – фармацевти в населени места с недостиг от аптеки. Към настоящия момент такива аптеки могат да се разкриват само в населени места без аптека. С предложените промени се дава възможност да се разкриват такива аптеки, дори и в населеното място да има аптека, ако е налице недостиг от съответните дейности съгласно Националната аптечна карта.
3. За осигуряване на денонощен достъп до лекарствени продукти за гражданите в областите, в които има недостиг от аптеки с денонощен режим на работа в административния център на областта аптеките, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, ще осигуряват денонощна работа по график, изготвен от съответната регионална здравна инспекция (РЗИ). Графикът ще се задължителен и за неспазването му ще бъдат налагани санкции.
4. Друга съществена мярка за подобряване на достъпа на пациентите до лекарствени продукти е предложението за създаване на „мобилни аптеки“, които е предвидено да бъдат структури на аптеките осъществяващи дейност на територията на населени места, в които няма открита аптека.
Предложените от МЗ законови промени, свързани с оценката на потребностите на населението от достъп до аптеки, и описаните мерки за подобряване на достъпа на гражданите до лекарствените продукти, ще имат за резултат да задоволят минималните потребности от дейности, осигурявани от аптеки, и стимулиране на „приближаването“ на аптеките до пациентите в малките населени места.
Целта на предложените в проекта за изменение и допълнение на ЗЛПХМ мерки са не да създават административни ограничения, нито да водят до намеса в свободната конкурентна среда, в която се осъществява дейността на аптеките, а да подобрят предлаганата фармацевтична услуга, която се явява най – достъпната здравна услуга предоставяна на гражданите.