Върни се горе

ОТНОСНО: Проект на Национална здравна карта на Република България

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ПРОФ. МИХАЙЛОВ, ДОЦ. ЙОРДАНОВ, Д-Р ТИМЧЕВ И Г-Н ГЬОКОВ 

 

Проектът на Националната здравна карта е приет от Министерския съвет с Решение № 361 от 29.05.2018 г.

Националната здравна карта е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 29 от Закона за лечебните заведения, съгласно който чрез нея се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и се осъществява националната здравна политика.

Националната здравна карта съдържа:

1. 28 областни здравни карти;

2. конкретните потребности от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление "Здравни грижи" за осигуряването на достъп на населението до медицинско обслужване в извънболничната медицинска помощ за всички области;

3. конкретните потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури за всички области;

4. съществуващите лечебни заведения за болнична помощ, лечебни заведения по чл. 10 (ЦСМП, ЦТХ, ЦПЗ, КОЦ, ЦКВЗ, ДМСГД и др.) и лечебни заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение, върху картата на страната;

5. анализ на състоянието в областите, включително и относно необходимите лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление "Здравни грижи" от извънболничната медицинска помощ в областите;

6. видовете медицински дейности, които се планират на регионално ниво, съгласно обособените райони по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие;

7. карта на необходимите високотехнологични методи на диагностика и лечение и свързаната с тяхното прилагане високотехнологична медицинска апаратура;

8. карта на спешната медицинска помощ, съдържаща брой и местоположение на центровете за спешна медицинска помощ.

С Националната здравна карта се идентифицират по области потребностите от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в извънболничната медицинска помощ. Приложеният подход в първичната извънболнична помощ е насочен към универсална осигуреност на населението с базови медицински услуги, предоставяни от общопрактикуващи лекари и лекари по дентална медицина, при оптимална численост на населението, обслужвано от един лекар.

Очакваните резултати от утвърждаването на Национална здравна карта на Република България са свързани с осигуряване на условия за достъпни и качествени здравни услуги в съответствие с потребностите на населението от извънболнична и болнична медицинска помощ при ефективно използване на публичния финансов ресурс.  Чрез нея се дава възможност за адекватното планиране на ресурсите на база анализ и се създават условия за провеждане на държавната политика за осигуряване на равен достъп и своевременност на медицинската помощ.

В проекта на Национална здравна карта, публикуван за обсъждане преди един месец, бяха предвидени 32 873 „условни легла”, разчетени при 75% използваемост, тоест леглата на които могат да се реализират хоспитализации съобразно потребностите на населението. С този брой легла се осигурява провеждането на 2 409 326 броя хоспитализации, проведени през 2017 г. и заплатени от НЗОК. В отговор на постъпилите предложения, в хода на публичното обсъждане, здравна новият вариант на Националната карта включва разчет за  33 481 легла или с 608 повече.

В хода на публичното обсъждане, редица области  настояват „за връщане на леглата според отменената от съда НЗК 2016 година”. При нея леглата бяха разчетени при 70 % използваемост. При съпоставима база на 70 % използваемост, новата Здравна карта има с 13 легла повече спрямо отменената през 2016 г. здравна карта.

Ако предположим, че през 2018 г. средният брой леглодни се запази на ниво 2017 г., то предвидените в Националната здравна карта легла – 33 481, при 75 % използване осигуряват 2 450 110 броя хоспитализации, или 41 000 броя хоспитализации повече от 2017 г. Това е по-голям брой пациенти, отколкото са преминали през 2017 г. Използваемостта на леглата през 2017 г. е 64 % или фактически използваните  легла са 24 723, тоест над 1/3-та от разкритите легла не са били използвани.

Следва да се отбележи, че при 100% използваемост на леглата съществува допълнителен резерв и възможност за провеждане на близо 817 хил. броя хоспитализации.

На практика, при използване на този резерв, може да бъде хоспитализирано поне веднъж 46% от 7 милионното население на Република България. Без използване на резерва възможните хоспитализации спадат до 35% от населението. И в двата случая разчетите в НЗК 2018 гарантират необходимите легла и болничен капацитет.

Ако от планираните 33 481 легла отделим 10% резерв за спешна помощ, то тогава допълнителния брой хоспитализации, за които има легла и болничен капацитет са 490 000 броя или увеличението на хоспитализациите достига и надхвърля 120 %.

В заключение бих желал да обърна внимание на факта, че основната цел на Националната здравна карта е структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението. Също така тя е инструмент за планиране на медицински дейности, респективно на финансовите ресурси за тях, въз основа на реалните потребности на населението, поради което чрез нея се създават условия за устойчиво и дългосрочно балансиране на разходните отговорности на НЗОК.

Именно затова съм уверен, че мога за разчитам на Вашата подкрепа за провежданата от Министерство на здравеопазването политика.

Сподели в: