ОТНОСНО: Нападението над лекари
УВАЖАЕМА Г-ЖА КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМИ Д-Р ГРУДЕВ,
За организация защитата на медицински екипи на територията на цялата страна през 2015 г. е сключено Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Прокуратурата на Република България и Министерство на здравеопазването.
През 2017 г., по повод на зачестилите случаи на посегателства над медицински работници, беше проведена работна среща между главния прокурор, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, директори на лечебни заведения в София и на ЦСМП-София. На срещата беше постигната договореност във всяка районна прокуратура да има дежурен прокурор, който да отговаря за посегателствата над медици, както и за предприемане на конкретни мерки за незабавна реакция от страна на прокуратурата в случаите на извършени престъпления срещу медицински специалисти при изпълнение на служебните им задължения.
Предприетите мерки от институциите включват създаване на механизъм за незабавно оповестяване от страна на ръководителите на лечебни заведения за извършването на такива престъпления и незабавни действия от страна на органите на полицията и районната прокуратура; ускорено осигуряване от страна на лечебните заведения на изискваните от тях доказателствени материали в хода на разследването; приоритетно разследване на такива престъпления и др. В изпълнение на заповедите са проведени срещи по места, извършени са проверки на сигурността и охраната в лечебните заведения, дадени са предписания за осигуряване на видеонаблюдение, поставяне на решетки и др.
Друга предприета от Министерство на здравеопазването мярка е осигуряването на физическа охрана, видеокамери и паник-бутони в центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали, като за целта ще бъде направен анализ на нуждите на всеки център относно необходимия брой камери и подходящите места, на които да бъдат монтирани. По този начин при проява на агресия разследващите ще могат да използват видеозаписите за по-бързо разкриване на престъпленията.
По отношение на системата за спешна медицинска помощ трябва да се отбележи, че при получаване на повикване се прави т. нар. телефонен триаж от диспечерските екипи в Районните координационни централи на ЦСМП. Това е процес на разпределение (сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и цели постигане на равнопоставеност на достъпа до системата на спешна медицинска помощ. От дълги години обаче е налице сериозен проблем, произтичащ от факта, че част от повикванията не са за спешни пациенти, а за пациенти, които се нуждаят за извършване на манипулации в домашни условия или за пациенти, които просто се нуждаят от медицински преглед. При такива повиквания, след провеждане на телефонен триаж, се налага отлагане във времето на посещението или отказ за изпълнение на повикването, което е причина за неоснователна агресия от страна на пациентите или техни близки.
Разграничаването на необоснованите от спешно състояние повиквания от истинските създава затруднения и поради факта, че недобросъвестни граждани използват неверни и заблуждаващи данни при подаване на информация, определящи състоянието си като спешно. За преодоляване на проблема се провеждат периодични обучения на диспечерските екипи, приемащи обажданията за спешна помощ, за максимално използване на медицинския триаж, съгласно медицинския стандарт „Спешна медицина“.
По данни на Министерство на здравеопазването от началото на тази година са регистрирани 114 случая на вербална и 8 на физическа агресия в центровете за спешна медицинска помощ, а в лечебните заведения са регистрирани близо 227 случая на вербална и 34 на физическа агресия.
По данни на прокуратурата през 2014 г. са образувани 5 досъдебни производства за посегателство срещу медицински специалисти по време на работа и са осъдени 4 души, от които 1 ефективно, 1 условно, 1 на пробация и 1 е глобен. През 2015 г. са образувани 4 досъдебни производства, осъден е 1 човек да плати глоба. През 2016 г. са образувани 2 досъдебни производства, осъдени са 4 души, от които двама условно и двама са глобени. По данни на Българския лекарски съюз, новообразуваните производства за проявена агресия спрямо медицински лица за 2017 г. са 37, а за 2018 г. – 26, като две от тях са с ефективна присъда.