Относно: Препоръка на Съвета за присъединяване към глобалната мрежа за сертифициране в областта на електронното здравеопазване, създадена от СЗО, и за временните правила за улесняване на международните пътувания предвид изтичането на срока на действие на Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАХАЕВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Безпрецедентен бе създаденият единен подход от държавите членки на ЕС за издаване на унифицирани документи, които гражданите на ЕС да използват при пътуване по време на пандемията от COVID-19. Издаването на цифрови COVID сертификати на ЕС бе възможно само докато е в сила Регламент (ЕС) 2021/953. Поради изтичащия на 30 юни 2023 г. срок на Регламента, на 5 юни, 25 дни преди изтичането на действието на горепосочения европейски законодателен акт, на държавите членки бе представен проект на Препоръка.
Бих искал да почертая, че препоръките на ЕС не са обвързващи държавите членки актове. Чрез Препоръките институциите на ЕС предлагат насоки за действие, без това да води до правни задължения за самите държави членки.
В тази връзка, приетата на 27 юни т.г. Препоръка на Съвета, отново подчертавам, насърчава държавите членки да приведат в действие същата, считано от 1 юли 2023 г., т.е. в деня след изтичането на срока на действие на Регламент (ЕС) 2021/953. Целта е да се избегне евентуално прекъсване, особено във връзка с международните пътувания, до трети държави, от които все още се изискват сертификати за COVID. Това е възможност, уважаеми народни представители, а не задължение – възможност всички граждани на ЕС и пребиваващи в него лица, пътуващи извън ЕС, да продължат да разполагат със средства, с които да доказват статуса си във връзка с COVID-19, когато те изрично са им поискани за пътуване извън Съюза.
В тази връзка и с цел улесняване на международните пътувания до трети държави, изискващи такива сертификати, по-специално в случай на извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международно значение, е необходимо създаването на системи за смекчаване на въздействието на глобалните здравни кризи върху пътуванията на гражданите.
Предвид горното, в обобщение бих искал да кажа, че приемането на Препоръката на ниво ЕС не следва да се тълкува като автоматично присъединяване или ангажимент за присъединяване. В компетенциите на държавите е вземането на национално решение дали да участват в Мрежата на Световна здравна организация. В случай че бъде взето решение за присъединяване към Мрежата, то ще цели улесняване на пътуванията на българските граждани до държавите, изискващи предоставяне на съответния документ. Докато държавите членки не са свързани към глобална мрежа на СЗО и в периода до 31 декември 2023 г., те се насърчават да останат свързани към портала на ЕС, доколкото този портал се поддържа от Комисията и при условие че в тяхното национално право е предвидено подходящо правно основание. След изтичането на преходния период, в случай че България не се присъедини, това няма да възпрепятства българската страна да издава сертификати, но те няма да бъдат поддържани от системата на Европейската комисия (защото изтича действието на Регламент (ЕС) 2021/953) и няма да бъдат оперативно съвместими с мрежата на Световна здравна организация. Последното може да препятства свободното движение на българските граждани и да увеличи бюджетния натиск върху страната, поради необходимостта от намирането на други подходи за гарантиране на съответствие.
Именно затова е важно да отчетем наличието на този акт препоръчителен характер за държавите членки и на базата на анализ да бъде взето последващо решение, което преди всичко да гарантира запазване на свободата на свободното движение на гражданите ни.