Министерският съвет одобри резултатите от участие на България в редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, проведено на 14 юни 2022 г„ в гр. Люксембург, Великото херцогство Люксембург.
Акцент в дискусията на здравните министри на ЕС беше поставен върху темата за излишъка от ваксини за COVID-19, когато министрите на България, Хърватска, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения и Словакия информираха за съвместното си писмо до Европейската комисия (ЕК), с настояване за редуциране на предстоящите доставки на ваксини, както и за предоговаряне на условията по споразуменията за ваксини за COVID-19, подписани от ЕК. Министрите аргументираха своето искане с абсолютното задължение да се гарантира ефективното разходване на публичен ресурс и защитата на обществения интерес. Посочените държави призоваха Комисията да отчете обективно ситуацията и да приеме предложените в писмото решения като основа за преговори с компаниите.
В своето изказване по темата министърът на здравеопазването на Република България - проф. Асена Сербезова, изрази сериозната си загриженост от трудностите, свързани с излишъка на ваксини. Страната ни подчерта необходимостта от спешни изменения на споразуменията за ваксини за COVID-19, договорени от Комисията, с цел редуциране на количествата ваксини, адаптиране към реалните нужди на държавите членки и обратно изкупуване от ЕК на излишните дози ваксини.
В рамките на заседанието здравните министри проведоха дебат по още две важни теми - предложение за Регламент за Европейско пространство за здравни данни и ревизия на Стратегия на Европейския съюз за глобалното здраве.
По законодателното досие редица държави членки отбелязаха нуждата в преговорния процес да се постави акцент върху закрилата на личните данни и спазването на етични принципи, свързани с достъпа до данни на пациенти.
Във връзка със Стратегията на ЕС за глобално здраве част от делегациите и Европейската комисия откроиха необходимостта от установяване на по-добра готовност и реакция при глобални спешни здравни ситуации, при отчитане на подхода „Едно здраве“.