На 5 декември Министерството на здравеопазването и Националният център по обществено здраве организират национална конференция на тема “Политика за психично здраве - цели, задачи и инструменти за осъществяване” . Тя се провежда в рамките на програмата “Социално сближаване” на Пакта за стабилност в страните от Югоизточна Европа.
Конференция бе открита от министъра на здравеопазването Славчо Богоев. Основните теми разглеждат въпроси, свързани с изпълнението на националната програма за психично здраве, стратегията за осъществяване на психично-здравната политика в България, промените в законодателството в областта на психичното здраве.На конференцията бяха представени данни за епидемиологично проучване на здравето и стреса, модел за дневен център за лица с психични разстройства, концепция за защитен дом за лица с психични разстройства и увреждания, както и стандарт за психиатрично отделение към соматична болница.
Проблемите, свързани с психичното здраве, са особено актуални не само в нашата страна, но и в целия цивилизован свят. Психичните разстройства рядко довеждат до бърза смърт и това е една от причините за пренебрегване на тяхната социална цена. Редица анализи обаче показват, че те изразходват много обществени ресурси. През 1995 г. една четвърт от обществените щети, понесени от човечеството поради инвалидизиране, се падат на психични болести. Прогнозата е този дял да достигне до 50% през 2020 г.
България не прави изключение от тези тенденции. Данните за заболеваемостта и болестността по причини, свързани с психични разстройства, са тревожни. Здравно-икономическите анализи и направените изчисления показват, че общите загуби у нас, причинени от шизофрения за една година, възлизат на близо 200 млн. лева. В тези данни не влизат скритите форми на намалена трудоспособност от недиагностицирани неясни психични разстройства, свързани с хронични стресови изживявания.
През 2002 г. Министерството на здравеопазването даде старт на Националната програма за психично здраве, която има за задача да очертае главните насоки в развитието на психиатричната реформа у нас. В рамките на програмата са разработени редица проекти, сред които модел на дневен център за психиатрични грижи, модел на остро отделение за психиатрична помощ, модел на защитен дом за хронично болни и др.
Проектът за създаването на дневен център за хора с хронични психиатрични разстройства и съпътстваща психосоциална инвалидност е осъществен от групова психиатрична практика. В рамките на проекта е сформиран мултидисциплинарен екип, разработени са няколко програми за психосоциална рехабилитация. Понастоящем тези програми функционират в рамките на практиката.
Друг демонстрационен проект – за изграждане на защитен групов дом, е възложен на екип, съставен от представители на неправителствена организация и държавна психиатрична болница.
Неправителствена организация на професионалисти от Бургас през 2002 г. спечели едногодишен проект от “Отворено общество” за изграждане на дневен център в общността за пациенти с хронична психична болест.
Неправителствена организация от Пазарджик работи по проект за дневен център, финансиран от външни донори и в предоставена от общината сграда.
България участва в мащабно изследване на здравето и стреса, което се провежда в над 30 страни от цял свят под егидата на СЗО и в сътрудничество с университета в Мичиган, САЩ.Целта на изследването е да се установят реалните нива на стрес и свързаните с това психични разстройства, както и да се очертаят причините, довели до тези състояния. Анализът на данните от това изследване ще даде възможност да се изгради политика за предоставяне на психиатрични грижи, основана на доказателства и отчитаща реалните нужди на населението.
През 2002 г. стартира проектът “Психично здраве” по Програмата на Пакта за стабилност. Той има за задача да оцени състоянието на психиатричната помощ у нас и свързаното с това законодателство, да предложи нова политика за психично здраве, основана на европейски стандарти и критерии и да изгради материален и човешки ресурс за въвеждане на тази политика в практиката.
Очаква се по програма ФАР България да получи сериозна подкрепа в областта на социалната рехабилитация, изграждането на дневни центрове за психично здраве в общността и рехабилитация на част от болничната психиатрична база.
Проведените напоследък проучвания върху нагласите към реформата в психично-здравните грижи разкриват нежеланието на общността да се въвлече в полагането на усилия за признаване на равните права на психичноболните. В ежедневието това нежелание се изразява в отбягването на психично болните, на техните грижи и проблеми. Понастоящем подкрепата от страна на общността за психичноболните е ограничена. Психиатричните институции са с малък кредит на доверие по отношение на опита, човешките ресурси и добронамереността от страна на пациентите и близките им, както и от самата професия.
Резултатите от изследване, проведено през 2001 г., показват, че 31,6% от населението има дългогодишно заболяване. Най-разпространеното хронично заболяване е хипертонията – 21,3%. Следващите по честота хронични заболявания са мигрена и често главоболие – 13,0% и продължителни състояния на безпокойство и депресия – 8,1%.
Най-разпространени хронични заболявания (2001 г.)
| ||||||||||
От изследването се вижда, че емоционалната патология е сред трите водещи състояния, разпознавани от хората като причиняващи дискомфорт, достатъчно силен, за да бъдат разпознати и посочени от анкетираните при самооценката на здравето им. Тази патология остава извън вниманието на здравноосигурителната система.
Близо една трета (30.3%) от лицата са взимали предписани от лекар медикаменти, като 6% са взимали таблетки за сън. По-голям е процентът на лицата, взимали медикаменти, които не са били предписани от лекар - 34%.
Осигуреност на населението с лекари - психиатри и невролози
| |||||||||||||||
Общият брой психиатрични легла през 2001 г. е 5840. Осигуреността с психиатрични легла на 10 000 души от населението е 7,4. Спрямо общия брой легла (57 351), психиатричните легла представляват повече от 1/10 от всички болнични легла. В този брой легла не са включени 60 легла, разкрити към Националния център по наркомании.
Дейност на стационарите на лечебните заведения за психиатрична помощ (2001 г.)
|
През 2003 г. психиатрична помощ се предоставя в индивидуални практики за специализирана психиатрична помощ, групови практики за специализирана психиатрична помощ (тясно специализирани лечебни заведения с двама или повече психиатри), медицински центрове (лечебно заведение с минимум трима специалисти от различни специалности), диагностично-консултативни центрове (лечебно заведение от вторичната помощ с минимум 10 специалисти от различни специалности), психиатрични диспансери, психиатрични болници (за активно лечение или за долекуване и продължително лечение), психиатрични отделения към многопрофилни болници.
Детски психиатрични отделения са разкрити към две многопрофилни болници - във Варна и в София. Националният център по наркомании, освен че развива програми за превенция на наркомании и извънболнични лечебни програми, има и 60 места за стационарно лечение на алкохолици и наркомани. В някои от държавните психиатрични болници има сектори за лечение на зависимости и интоксикационни психози.