Върни се горе

Линк към интервюто на зам.-министър Жени Начева, clinica.bg

 

- Г-жо Начева, една от целите на реформата е да се ограничи доплащането, но ще се случи ли това с предложенията на МЗ?

- Надяваме се, че да. Въвеждайки по-ясни правила кой, как и за какво плаща би следвало да няма тази хаотичност в доплащането.

- МЗ предпочита модела със задължително здравно застраховане, но при него оставяте възможността лечебните заведения да формират свои цени, различни от тези, които ще покриват касата и застрахователите. Тази разлика няма ли да е доплащане?

- Много от участниците във форума заявиха, че медицинските дейности трябва да бъдат остойностени. Това е факт, ние сме се заели с тази задача и ще го направим. Въпросът е, когато се остойностяват медицинските дейности да има някаква яснота какви цени формират и в момента лечебните заведения за услуги в обхвата на основния пакет на касата и извън него. Без да имат ангажимент да оповестят цените, по които работят и те да бъдат наблюдавани, контролирани от пациенти, съсловието, болничните мениджъри няма как да говорим за остойностяване на дейности. Докато се избере, който и да е от новите варианти за промени, трябва да има прозрачност при какви цени работят лечебните заведения. Освен това болниците ще могат да се конкурират за цените на дейностите, които ще предоставят.

- Ще се запази ли основния пакет на касата при промените?

- Да и ще се може да се надгражда върху него.

- Договарянето на националните цени с касата, съсловието и застрахователите очаквате ли да доведе до различни цени на сегашните КП?

- Не можем да кажем отсега какъв ще бъде крайният резултат на цените. Ще има някои КП, при които цените ще се повишат, а други ще се окаже, че трябва да се остойностят по-ниско. Има практика в ЕС, която формира съотношение между дейностите в различните медицински специалности и относителни тегла по тях, това е работа, която предстои да се извърши. Но цените са и функция на обема на дейностите и средствата, които всяка година бюджетът ще генерира.

- При положение, че в момента има дейности, които не са включени в основния пакет, какво ще стане с тях?

- Не бих казала, че има нещо, което не е включено в пакета на касата. Определянето на основния пакет става с наредба на министъра след консултации със съсловните организации. Вземането на решение дали да се промени е въпрос на обсъждане. Но в момента основният пакет включва в максимална степен всички дейности, от които хората имат нужда.

- Ще има ли регламент доколко високи могат да бъдат цените, които ще са различни от националните, и лечебните заведения ще могат да формират?

- Ние не смятаме, че лечебните заведения ще формират цени, които са различни от тези, които ще се договарят. Там, където се формират, то това следва много ясно да бъде аргументирано и обяснено на пациентите. Когато има контрол върху лечебните заведения, стимулът им би бил предоставяне на по-качествени дейности, а не увеличаване на цените.

- Но в момента има безкрайно много форми на доплащане под формата на екстри, които се покриват кеш или от доброволното осигуряване. Вие оставяте тази възможност, защо смятате, че ще изчезне?

- Всичко, което не е включено в основния пакет и не се покрива от задължителното застраховане, може да формира доплащане. Но ние искаме да има яснота, всяка болница да оповести цените и дейностите, защото сега те не са ясно оповестени, а лечебните заведения не издават финансов бон с информация при какви цени се работи.

- Все пак – как смятате, че ще се ограничи доплащането, щом тази възможност ще се запази и занапред?

- Ще има конкуренция между осигурителите и лечебните заведения, ще има контрол от страна на пациентите, ще има възможност за реално остойностяване на дейностите – всичко това ще регулира основния пазар.

- Не ви ли притеснява, че с въвеждането на граничната линия – без значение на каква стойност ще е тя, касата абдикира от поемането на риска при лечението?

- По отношение на граничната линия изчисления предстои да се направят. Не случайно при един от вариантите – пълната демонополизация на касата, идеята е пациентите да могат да направят информиран избор при застраховател, който предлага най-добрите условия за застраховане. Така че в този междинен период, в който ще работят и касата, и застрахователите, пациентите ще могат да се ориентират за бъдещото.

- Реформата, която предлагате към момента означава акумулиране на повече средства, защо?

- Не само, тя предлага и редица мерки в разходната част. Например въвеждане на механизми, които се прилагат само в някои лечебни заведения за обвързване на плащането не само с обем дейност, но и с някакъв постигнат резултат. Особено в областта на лекарствата отдавна говорим за проследяване на ефекта от терапията. Тоест, има редица индикатори, които налагат поставянето на надценки за качеството на лечение. Има редица правила за медицинска практика, време е да започнем да ги прилагаме, имаме подкрепата на БЛС и редица медицински дружества.

- Защо преди акумулирането на повече средства в системата, просто не промените инфраструктурата, например не затворите излишните болници?

- Болниците се затварят тогава, когато има пациенти, които не ги търсят. В момента работим по проект за спешната помощ, усилваме капацитета й. Така, там, където няма заведения за болнична помощ ще бъде осигурена медицинска помощ. Освен това има критерии за наличие на специалисти, отделения, обхват на медицинската помощ. При липсата на лекари, на възможности за лечение, на среден медицински персонал някои лечебни заведения няма да могат да предоставят медицинска помощ.

- Кога най-накрая ще се случи това?

- Това не може да стане отведнъж. След като една болница на изискванията за лечебно заведение, има пациенти, лекари, ще съществува. Нашата задача е да сме сигурни, че заведенията за болнична помощ работят по правилата и предоставят адекватна медицинска помощ.

- Министърът заяви, че с идването на застрахователните фондове очаква да се повиши конкуренцията и да се промени инфраструктурата, защо смятате така?

- Защото, когато в системата има и друг коректив, когато застрахователите се включат в контрола, техните критерии ще бъдат много по-високи. Това автоматично би насочило пациентите към лечебни заведения, които предоставят определени условия за лечение, които други не предоставят.

- Но как ще стане пресяването, след като промените предвиждат застрахователите задължението да работят с всички заведения?

- Това е на първия етап, тъй като сега има много широк достъп до медицинска помощ. Но на следващ етап не всички застрахователи ще имат договор с всички лечебни заведения.

- При лекарствата и медицинските изделия ще има ли промяна в цените?

- При лекарствата ще се запази настоящия позитивен списък, ще се прилагат и различни методи за отстъпки, заплащане за заболявания. За медицинските изделия няма такъв регламент и ние сме амбицирани да приложим модела на лекарствата – с ясен списък, цени, които да се договарят, отстъпки за тях.

- Тази година със закона за бюджета на каста кои ще са най-спешните промени, които ще направите?

- Преминаването на дейностите за лечение в чужбина за финансиране в касата и засилване контролните правомощия на НЗОК. Практиката за разделяне на финансовия и медицинския контрол показа, че няма добри резултати. Считаме, че контролните органи на НЗОК трябва да могат да проверяват и медицинската, и финансовата част.

- Тоест ИАМО отива в НЗОК, така ли?

- С определени нейни функции – да, други ще останат в агенцията.

- Разрешаването на нови болници ще отиде ли към правомощията на Правителството?

- Да, подготвяме такава идея, разрешаването да не става от МЗ, а да минава на по-високо ниво.

- НЗОК догодина ще договаря ли селективно?

- Селективното договаряне изисква да определим ясни критерии и правила за работа на лечебните заведения. Те да могат да ги прилагат, да въведем изисквания за контрол на обем и качеството на работа и тогава ще можем да го приложим.

- Тоест и догодина касата ще работи с всички болници?

- Сключването на индивидуални договори минава през това на НРД, тепърва предстои той да се обсъжда. Искаме промените, които ще направим със закона за бюджета, да влязат в сила още от януари 2019 г. с анекс към действащия НРД.

Сподели в: