Линк към интервюто на зам.-министър Петров за ИА Фокус
Заместник-министърът на здравеопазването д-р Димитър Петров в интервю за Агенция "Фокус" за приоритетите на служебното правителство в сферата на здравеопазването, управлението на пандемията и ваксинационния процес и дали се очаква четвърта вълна на коронавируса.
Фокус:Д-р Петров, какви са основните приоритети на служебното правителство в сферата на здравеопазването за краткото време, с което разполагате?
д-р Димитър Петров: Основните приоритети са първо да стабилизираме ситуацията с COVID пандемията и достигане на максималното възможно ниво на ваксинация. Може да е малко измамен този спад, който има. Ако нямаме достатъчно ниво на колективен имунитет през септември месец, есента може да ни удари четвърта вълна. Целта е това да стане чрез ваксинация по-добре, отколкото през преболедуване. Второто, естествено да управляваме ефективно процесите в този период, доколкото Министерството участва в подготовката на изборите, по-точно с подсигуряването им, да свършим тази работа. Да направим възможното, ако има необходимост някои спешни нормативни подзаконови актове, да ги променим и да направим ясна констатация на това, което сме заварили, от гледна точка на това да не се повтарят грешките. Това значи анализ на действията най-вече по време на последната година.
Фокус:Докъде стигнахте с тази констатация?
д-р Димитър Петров: Министърът го каза преди няколко дни, че нашата оценка за управлението на пандемията, се отличава много от самохвалството на предишните управляващи, които повтаряха, че тя умело се управлява. Виждам няколко проблема в това управление. Първото е начинът, по който са договаряни ваксините. Наблягането на две ваксини, за които е имало ясни данни, че няма да са готови възможно най-рано, ни постави в ситуацията януари, февруари месец преди да дойде третата вълна, практически да нямаме ваксини, с които ако не друго, поне най-застрашените възрастни хора да бъдат ваксинирани и да посрещнат вълната. Това доведе до висока смъртност, стигаща до 200 човека на ден. Сега има много ваксини. Ще има излишни ваксини, които търсим начин да дадем вероятно на съседните страни или да подарим, най-вече от "АстраЗенека". Това е единият подход. Второто нещо, което притеснява, е завишената смъртност, която бе констатирана миналата година. 18 хил. души са починали повече, отколкото през 2019 г., при положение, че 8 хил. души са починали от COVID-19. Въпросът е от какво са починали останалите 10 хил. Отговор на този въпрос не получихме. Дори по мои впечатления от предишния министър упорито се избягваше с общи приказки, че това не било базисната заболеваемост. Тя базисната винаги е била такава. Мисля, че това до голяма степен се дължи на две неща. Първо, на три пъти болниците недопустимо бяха затваряни за планови оперативни дейности за много дълъг период от време. Повече от три-четири седмици спиране на плановия прием води до много тежки последствия - запуснати състояния при хронично болни, късна диагностика на онкологично болните. 3.6 хил. онкоболни са диагностицират за година. Този ефект ще го видим по-късно. Това е единият фактор. Другият е, че след като се отлага болниците, дълго време хората не се престрашават да ходят по лекари и по болници. Това пак беше вследствие на психозата, която беше насадена по изключително неприятен начин миналата година март, април, май месец. Голяма част от населението беше наплашено излишно и има хора, които и до момента не смеят да отидат при лекарите си. Това не трябваше да се прави. Третият проблем беше явната непоследователност в провеждането на противоепидемичните мерки. В началото на пандемията при минимален брой заразени, беше затворена цялата държава с някои крайно необмислени и ненужни мерки: затваряне на паркове, планини и КПП-ата. Това настрои хората срещу всякакви мерки. Винаги съм твърдял, че разумните такива, които могат да разберат за какво са, общо взето ги изпълняват: дистанция, маски на закрито. Никой не разбра например защо беше затворена Витоша, а в същото време всеки можеше да си ходи по улиците и да се разхожда. След това при втората вълна мерките закъсняха както в началото на третата. Нашата идея е да въведем много ясни критерии на национално и регионално ниво кога да се налагат такива и това да е ясно на всички.
Фокус:Темата с ваксините продължава да стои на дневен ред. Служебният министър промени ваксинационния план. Седмици след това - какви са тенденциите? Увеличава ли се броят на ваксинираните и с какъв темп?
д-р Димитър Петров: Увеличава се броят на ваксинираните при общопрактикуващите лекари. То това беше идеята – на общопрактикуващите лекари да им се създадат условия и логистика да вършат тази дейност по-лесно, не да ходят и да се редят на опашки и да чакат в РЗИ-ата. Доставките стават до кабинети или пунктове до кабинетите. Това нещо вече действа от вчера. Така пълният ефект от резултатите по-скоро го чакаме тази седмица. Второ, те да съсредоточат ваксинацията върху възрастните хора и хората с хронични заболявания, които досега бяха пренебрегвани. Целта е да започнат насочено да ги търсят. Всички останали естествено ще се ваксинират. Това е единият аспект. Вторият аспект е, че в България има много силни антиваксинационни настроения. Може би едни от най-силните в ЕС. Не беше направено нищо да се преодолеят. Нямаше медийна кампания за ваксинацията и за противодействие на фалшивите новини. Ще ви кажа нещо. В бюджета на Министерство на здравеопазването е имало, заложени за такива извънредни разходи около 2.5 млн. лв. Те са били предвидени точно за такава кампания, но са прехвърлени за капиталови разходи. Нищо не е започнато реално. Сега обмисляме една по-трайна кампания, която да продължи до Нова година и до следващите години, тъй като тази ваксинация ще продължи и следващата година с модифицирани трети дози. Това нещо не е от днес за утре. Преодоляването на тези нагласи иска време и усилия на всички страни. Не само на Министерството, а на лекарите, от обществени среди, от по-известни личности, от медиите. Ако не достигнем есента с достатъчно висок колективен имунитет, постигнат главно с ваксинация, може да се появи четвърта вълна.
Фокус:Казахте, че от вчера са се включили общопрактикуващите лекари във ваксинационния процес. Защо досега това не можеше да се случи?
д-р Димитър Петров: Те и досега се бяха включили, но липсваше достатъчно логистика. Даването на по една-две ваксини и реденето на опашки пред РЗИ-ата, демотивира в някаква степен самите общопрактикуващи лекари. Те не получаваха и достатъчно ваксини от тези, които се търсят. Те досега ваксинираха, но тази логистика я дължим като министерство и държава, за да улесним работата им. Тяхната работа е основно да лекуват болните и да ги ваксинират с възможно най-малко пречки.
Фокус:Все още се намираме в пандемия от COVID-19 и здравеопазването, както и животът ни в голяма степен се върти около това. Вижда ли се краят на пандемията и въобще може ли някой да го прогнозира?
д-р Димитър Петров: Не може. Докато в света не се постигне достатъчен колективен имунитет, има вероятност тук или там възникват нови огнища, а също и вирусът да мутира. Дано да не мутира така, че да стане невъзприемчив на ваксини.