Върни се горе

07.12.2014 г.

 

Тема:  Побой срещу лекарска помощ

 

Водещ:  „Тази неделя” продължава с една безкрайно неприятна за мен тема, но изключително важна, за която аз бих говорила не само събота и неделя, а всеки ден от седмицата – насилието, побоищата на лекари, които напоследък зачестяват. И аз наистина, повярвайте ми, като жена и като гражданин на тази държава, се чудя що за ненормалник и идиот трябва да си, за да посегнеш върху лекар, но да кажем, че това е моята гледна точка, с която аз абсолютно никого не задължавам. Така или иначе, за побоищата над лекари ще говорим в следващите минути. В студиото вече е д-р Ирена Маринова, която преди точно седмица беше пребита. Тя е лекар от Ботевград. В студиото до нея е и д-р Юри Торнев, който е директор на ЦСМП в София-област. Само тук казвам за секунда, че буквално след минути към разговора ще присъединим и здравния министър д-р Петър Москов, който побесня през седмицата заради побоя над д-р Маринова. Д-р Маринова, добро утро. Освен да ви кажа, че безкрайно съжалявам за това, което ви се е случило, нямам други думи. Може би някои от нашите зрители за първи път ви виждат, затова разкажете какво точно се случи миналата неделя вечерта. Тръгвате за адрес...

 
Ирена Маринова:  Миналата неделя в 8:30 тръгнахме за село Врачеш, адрес за 19-годишна бременна, която е в пети месец с болки в корема. Казаха, че на центъра ще ни чакат, за да ни упътят къде точно е адресът. Чакаха две момчета от ромски произход с някакво моторче или скучтерче, посочиха ни да завием наляво. И ние тръгнахме по пътя наляво, но те не караха пред нас, карали са зад нас, ние дори не сме ги видели, защото съответното моторче или скутерче нямаше осветление, никакъв фар. И при една голяма дупка, която нямаше как да се заобиколи, трябваше да се мине през нея, почти до адреса най-вероятно, чухме страшен удар, който ни изненада, помислихме, че сме спукали гума. Слизайки вече от линейката, за да видим какво става, разбрахме, че всъщност двете момчета са се ударили отзад в линейката със скутера. Едното момче се държеше за главата, питайки „Така ли се спира, така ли се кара” и клекна на земята. Наизлязоха от къщите доста хора и започнаха да го прикрепят да не падне на земята. Аз тръгнах към него да го прегледам, да видя какви са пораженията и изобщо какво се случва. Видях, че има пулс, то започна да разговаря с другото момче, което беше станало много агресивно, да ни остави, за да можем да прегледаме жена му. Той, не съм видяла, е бил посегнал първо на шофьора, но другите роми са го спрели. Продължи обаче да излива агресия срещу нас и да крещи „Така ли се спира”. Аз тогава го попитах има ли книжка и знае ли как се спазва дистанция. При което, въобще не съм очаквала, ме удари.

 
Водещ:  С очила сте в студиото, окото ли ви е ранено?


Ирена Маринова:  Не, ранена съм в главата, между челото и окосмената част на главата е раната. Но очите са ми сини от кръвоизлива.

 
Водещ:  Ще си свалите ли очилата? Това първи случай на агресия срещу вас ли е?


Ирена Маринова:  Спрямо мен до такава степен агресия не е имало. Заплашвали са, вдигали са ръка, размахвали са пръст, но до такава степен – не. Това е за първи път.

 
Водещ:  Ще се върнете ли в село Врачеш като лекар, ако ви повикат?


Ирена Маринова:  На този адрес – не. В тази махала, ромска, няма да отида. При каквито и да е обстоятелства.

 
Водещ:  Д-р Торнев, ежедневие ли е насилието, побоищата над ваши колеги, или по-скоро наистина говорим за някакво изключение, за което можем да си затворим очите, да си стиснем носа и да се направим на ни чули, ни видяли?


Юри Торнев:  За голямо съжаление това не е единствен случай. Ние имаме сериозни проблеми с представителите на тази общност, когато наши екипи посещават такива адреси и махали, където са компактно населени с представители на циганската общност. От началото на годината, трябва да ви кажа, че имаме над 20 такива случаи, които са регистрирани. А иначе това е обичайно, ежедневие е нашите служители – лекари, фелдшери, медицински сестри, да бъдат ругани, обиждани...

 
Водещ:  Обичайно.

 
Юри Торнев:  Обичайно е.

 
Водещ:  Ежедневие е това при вас.

 
Юри Торнев:  За огромно мое съжаление, в държава, която е член на ЕС, в 21-ви век, да има такова отношение към хората, които се грижат за тяхното здраве и ги спасяват. Аз не знам дали има друга държава в света, в която пациентите или техните близки да бият своите лекари. Няма, със сигурност няма.

 
Водещ:  Предложихте жандармерия да съпровожда екипите, когато ходят в такива рискови места. Но аз това не мога да го повярвам – що за държава е, как така до един медик, като д-р Маринова, ще бъде прикрепен и един полицай или жандармерист, за да може тя да си свърши работата. Това е абсурд на абсурдите, разбирате ли?

 
Юри Торнев:  Да, но явно живеем в абсурдна държава. Аз не мога да защитя моите служители, тук ще подкрепя д-р Москов, министъра на здравеопазването, в това, че казва „моите”. Аз също казвам „моите” не в смисъла, че те са моя собственост, а понеже аз отговарям за тяхното здраве и живот по време на тяхната работа.

 
Водещ:  Това са вашите колеги, това са вашите приятели.


Юри Торнев:  Да, колеги, но аз съм и ръководител, отговарям за тяхното здраве и техния живот в работно време.

 
Водещ:  Добре. Нека да чуем и министъра на здравеопазването д-р Петър Москов, който вече е на пряката ни телефонна линия и слуша този разговор. Добро утро, г-н министър.

 
Петър Москов:  Добро утро на вас и на вашите зрители.

 
Водещ:  Моля ви, първо към д-р Маринова да се обърнете, защото си мисля, че – как да кажа, дължите ѝ една морална подкрепа, едно морално рамо в тази ситуация.

 
Петър Москов:  Ако дължа нещо, то е извинение. То е извинение, защото и д-р Маринова, и хилядите ѝ колеги, които са преки служители на Министерството, тоест мои служители, работят при условията, които им е осигурило Министерството на здравеопазването и работят за възнаграждение, което им е осигурило Министерството за здравеопазването. Така че наистина към д-р Маринова и всичките останали хора, работещи в Спешна помощ, наистина, моите извинения. Някак си го казвам и от името на предшествениците ми. Наистина, ако някой пита защо е нужно това извинение, нека още веднъж да види очите на д-р Маринова и тогава да си говорим за права, за задължения и всичко останало.

 
Водещ:  Г-н министър, може ли да защитите колегите си – д-р Маринова, всички останали, които са бити, ругани, физическо насилие над тях е имало, или се чувствате до голяма степен безсилен пред това явление?

 
Петър Москов:  Ако се чувствах безсилен, щях да си подам оставката още в деня на побоя. Нека ви кажа как реално стоят нещата. За 2014 г., която още не е завършила, над лекари, екипи, центрове на Спешна помощ, са осъществени 225 нападения, свързани с насилие върху работещите там. 225, повтарям. Това означава, че всеки работен ден през тази година някой от тези лекари, сестри, фелдшери, шофьори, е бит или заплашван и нападан. И да кажа още една истинска цифра. От тези 225 нападения, 174 – това е официална статистика, регистрирана в полицията, са в цигански махали. Това означава, че над 80% от тези нападения се случват там. Аз съм последният човек, който ще разделя престъпността на етноси, но очевидно тук имаме конкретен ясен проблем и той трябва да бъде решен. И казвам две неща. Първо – оттук нататък в тези общности, които търсят правата си – и през политическите си лидери, и през медийните си възможности за (...) и т.н., докато те не поемат и отговорността си, те ще имат много голяма трудност при посещението на Спешна помощ при тях. Чух много възгласи за това как е възможно да казвам това нещо, защото аз съм длъжен, като министър, да осигуря законовото положение всеки български гражданин да има спешна помощ, ще кажа следното: Нямам задължението да осигурявам правото на някой да бие лекари. В тази връзка местната власт трябва да има отношение към този проблем, защото идеята за това да влиза Спешна помощ с жандармерия или с БТР-и, за да оказва помощ, е абсурдна. Аз разбирам какво казва д-р Торнев, защото иначе не може да се осигури сигурността. Но нека да кажа, имах разговор с кмета на Врачеш. Той пое ангажимента да направи среща между него, д-р Торнев и лидерите на мнение или политическите лидери на тази общност във Врачеш. И те да излъчат своите представители, които персонално да гарантират сигурността на лекарите в Спешна помощ, когато отиват там, за да оказват помощ. Той пое тази отговорност и аз ще искам от д-р Торнев отчет за това как е свършило това нещо. Имам и насрочена среща с УС на Сдружението на общините, които разбират проблема. Ние ще направим специфична карта на районите, в които се случва най-много това нещо и ще търсим с местните кметове съдействие. Тоест общността трябва да поеме отговорност за това, ако има осигурено право за дадени хора, то и от страна на общността да има отговорността това право да бъде изпълнено.

 
Водещ:  Добре, г-н министър.


Петър Москов:  Не, секунда. Когато казваме, че местната власт не може да има отношение към това, аз казвам следното: Местната власт, кметовете, избраните хора там, те веднъж на избори са получили доверието на тези общности, нали така? Тоест, те са разбрали проблемите, болките им и ги представляват. Нека да идентифицират същите лидери на мнение, същите политически ромски лидери, които са помогнали за тяхното избиране като кметове, и това нещо да бъде прекратено.

 
Водещ:  Добре. Много ви благодаря за това пряко включване по телефона. Това беше здравният министър.


Ирена Маринова:  Може ли? Исках само да благодаря.

 
Водещ:  Разбира се. Останахте ли, д-р Петър Москов, на телефона?


Петър Москов:  Да.

 
Водещ:  Д-р Маринова иска да ви каже нещо.


Ирена Маринова:  Г-н министър, искам да ви благодаря за подкрепата и изразената позиция.

 
Петър Москов:  Много благодаря. Това е, как да кажа, действия, които сме длъжни да предприемем в защита на хората. А иначе, уверявам ви, че промяната и на начина на заплащане, и на инфраструктурата, и на материалната възможност на Спешна помощ, е един от приоритетите на Министерството и на цялото правителство. Знаете стъпките, които сме предприели. Наистина нещата ще се променят.

 
Водещ:  Благодаря ви, г-н министър. Д-р Торнев.


Юри Торнев:  Вижте, наистина нашите служители – аз също съм работил в Бърза помощ – нашите служители са, както се казва, на предния фронт. Те отиват сами на мястото на инцидента. Не е като в болница, там може да се очаква помощ отвсякъде. Те от една страна отиват да спасяват и да помагат на нуждаещите се хора, а от друга страна е застрашен техният живот. Аз съм длъжен да предприема някакви действия. Не мога да ги въоръжа, защото нямам такова право, не знам дали трябва да ги облека в каски, скафандри и брони, това е безумие наистина. Но трябва да ви кажа, че те ако откажат да посещават такива махали и квартали, където има такава компактна маса, аз няма да ги накажа, с риск да ме уволнят.

 
Водещ:  Добре. И д-р Маринова това каза, че втори път в тази махала...


Юри Торнев:  Да, тя е права.


Водещ:  ... каквото и да се случва. Да, права е за себе си.

 
Юри Торнев:  Защото нали знаете. Може би много си спомнят приказката за дърваря и мечката. Нейната физическа травма ще отзвучи, болката ще отмине, но психическата болка ще остане завинаги.

 
Водещ:  Така е. Точно това исках да питам д-р Маринова. Виждам ви за първи път, но ето, вече петнайсетина минути стоим в това студио, вие излъчвате крехкост, боли ви душата от това, което се е случило, не ви боли посиненото око. Аз го усещам това у вас. Вие сте дълбоко уязвена като човек, като лекар, който е отишъл да си свърши работата. Така го усещам.

 
Ирена Маринова:  Да, защото е парадоксално човек, който отива да спасява човешки живот, да има риск за неговия. Парадокс е.

 
Водещ:  Вярвате ли, че агресията срещу вас ще спре? Или да бъде ограничена до малки единични случаи, които ние пак ще си говорим за тях и ще се вълнуваме, но няма да е така масово.

 
Юри Торнев:  Ако всички институции, които имат задължението по силата на закона, се намесят и си изпълняват задълженията, ако гражданското общество се събуди...

 
Водещ:  Моля ви, недейте да плачете.

 
Юри Торнев:  ... и прояви нетърпимост към такива – не искам да бъда груб, но нечовеци, аз съм сигурен, че това ще премине и нашите лекари, сестри, фелдшери, ще отиват спокойни да помагат на нуждаещите се пациенти. Преди всичко трябва да се даде такава нетърпимост – да не бъдат безнаказани тези престъпници. Защото те живеят с някаква мисъл за безнаказаност. Наистина, аз не знам в коя държава има престъпници с 10, 15, 20 висящи дела.

 
Водещ:  Добре, трябва да приключваме. Мога ли да ви прегърна накрая?

 
Ирена Маринова:  Благодаря.

 
Водещ:  Поплакахте си, но аз ви убеждавам, че винаги можете да разчитате на хора като нас, защото ние стоим зад гърба ви. И всички идиоти, които решат да ви посегнат, ще бъдат показани, най-малкото по телевизора, и най-малкото ще бъдат посочени.

 
Ирена Маринова:  Благодаря ви.

 
Водещ:  Така че, моля ви, продължавайте да работите това, което сте работила. Пожелавам ви успех и да се оправите бързо.

 
Ирена Маринова:  Благодаря ви.

 

Сподели в: