05 април 2014 г. министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева в интервю за вестник „Труд”
- Г-жо министър, спокойна ли сте след писмото на Европейската комисия, че тя ще следи под лупа здравеопазването ни? То бе в отговор на две пациентски организации, които заявиха, че вие и правителството чрез приетите краткосрочни мерки за системата намалявате достъпа до лечение на болните, което противоречи на евродирективите.
- Не съм учудена от писмото, което обаче се отнася за период назад в годините. Самите две пациентски организации описват пред ЕК проблеми като безработица, застаряване, изключване от грижи. Да, констатациите са верни и ме притеснява, че те пак от години присъстват в доклади на ЕК и на различни световни институции. За съжаление нищо до момента не е променено. ЕК посочва, че ще наблюдава реформите в здравеопазването, но това са едни от предварителните условия - тя ще дава финансов ресурс за следващия програмен период, ако наистина се извършват реформи. По тази причина в началото на годината предложихме първия пакет от законодателни промени (те бяха условие да се ползва излишъкът от 104 млн. лв. в бюджета на здравната каса т.г.). Целта им бе да се спрат основните течове в системата.
Вторият пакет от мерки, който в момента върви за междуведомствено съгласуване, поставя основите на принципно структуриране на здравната система. Той включва изработването на Националната здравна карта (НЗК), посочване на потребностите по различни профили, на броя необходими легла по области, за да се отговори на нуждите на пациентите, дефицити или излишъци от специалисти по региони. Това ще доведе до равномерно разпределение и достъп на хората до медицинска помощ. Това, което правим, е абсолютно нормална практика в света. Уви, при нас се стигна до струпване на болници в няколко града, а в същото време се оголват много региони. Всяка година се разкриват нови лечебни заведения, здравната каса има прекалено много договорни партньори, затова и ресурсът е твърде недостатъчен.
- Здравната карта трябваше да е готова на 20 декември м.г. Това не стана. Самата вие повтаряте, че 400 болници са прекалено много за България. Защо в новия рамков договор не заложихте такива критерии, че по естествен път да отпаднат онези, които не отговарят на тях?
- Работната група, която създава методиката за НЗК, през декември м.г. поиска удължаване на срока за изготвянето . Причината е, че за първи път документът няма да е отражение на сегашната ситуация, а се цели в най-голяма степен да направи оценка на потребностите от медицински услуги в страната. За съжаление има региони, в които освен спешна помощ няма друга осигурена грижа за населението.
- Здравната карта се пише от 2005 г. Кога смятате, че ще е готова?
- Методиката е готова, предстои обсъждане и стартиране на три пилотни проекта. Т.е. НЗК първо ще се приложи в областите Кюстендил, Кърджали и Плевен.
- А дали тя ще бъде решаваща за договор с НЗОК поне през 2015 г.?
- Със сигурност. Ако трябва да бъда искрена, всички законодателни мерки и подзаконовите актове, които променяме, ще дадат резултат от 2015-а.
- Първият пакет от мерки, който посочихте, бе посрещнат от пациентите и лекарите с коментара, че са писани "на тъмно". А срещу втория избухнаха фармаиндустрията и пациентите. Т.е. и в двата случая системата прие с негативизъм промените ви. Ще търсите ли занапред диалог?
- Не съм съгласна, че мерките са писани "на тъмно". В разработването им участва много голяма експертна група, сформирана със заповед на министър-председателя. И като работещ лекар в системата съм забелязала, че няма нещо, което да се приеме с усмивка и с позитивен поглед, че секторът ще се промени към добро. Имам чувството, че макар и всички да са недоволни, всеки е намерил някакво място в хаоса и се притеснява от опитите да бъде вкаран някакъв ред. Да, никъде по света няма идеална здравна система. На мен ми се иска да има поне по-ясен регламент и по-нормални отношения между участниците в системата. Готова съм да поема целия негативизъм и съм сигурна, че до края на мандата мерките ни ще дадат своите резултати. А съпротива винаги е имало.
- Вторият пакет от мерките съдържа и противоконституционни промени – плащането на надлимитната дейност на болниците на по-ниски цени и да не може да се разкрива нова болница без разрешението на министъра. Те така или иначе ще паднат в съда, казаха от здравната комисия, ще дадете ли заден ход за тях?
- Предложенията, които се публикуват на сайта на здравното министерство, не трябва да се приемат като предложения само на ведомството. Те са и на здравната каса, на лекарския, на фармацевтичния съюз, разбира се, и наши. Конкретно за надлимитната дейност идеята не е на МЗ. Когато тя бе разгледана от ръководството на министерството, ние също преценихме, че в него няма логика или смисъл за подобно диференциране на плащането за дейността. Затова ръководството препоръча то да отпадне.
- Но не се случи, а подписът ви стои под всички тези промени като техен вносител.
- Когато проектът е поставен за обществено обсъждане, включваме всичко предложено. Тези предложения за промени не влизат като предложения в МС.
- Но в онзи момент никой не разбра, че се разграничавате от тези противоконституционни текстове. Защо не излязохте да го заявите ясно?
- Имаме точно такова решение на ръководството на МЗ. Просто ние качваме всичко на сайта, а дълги години не бе така и на много хора им бе удобно техните предложения да се чуват чак в пленарната зала.
- Лекарите излизат на протест на 15 май заради финансовите проблеми в сектора. Болниците отчитат дейности за по 30 млн. лв. месечно над предвиденото в бюджета. Държавата не превежда реални осигуровки за групите, за които отговаря. А пациенти вече ви поискаха оставката. Как ще успокоите системата? Кажете една добра новина два дни преди деня на здравния работник.
- Всичко, което се отнася до плащането за дейност, се извършва от здравната каса по решение на Надзорния съвет (НС). Не бих искала да съм била сред министрите по времето на ГЕРБ - финансови и здравни, които управляваха НЗОК. Нека всички да знаят, че тя е независима институция. А това, което смятам, че като нормативна уредба се отнася до работата , то вече е влязло като законопроекти в Министерския съвет. НС на касата предлага бюджета, министърът е само пощенската кутия - човекът, който ги внася в правителството. НС гласува по параграфи как бюджетът на касата да бъде разпределен, включително и за болнична помощ. Нека Надзорният съвет ви даде отговор.
- Но вие отговаряте за цялостната здравна политика. Какво ще кажете на пациентите, които ви търсят за помощ като министър, за да не се стигне до риска от края на 2013 г. да доплащат в болниците, защото НЗОК не им се беше издължила?
- Касата е като банка. Тя купува медицински услуги. Това е. А политиката е това, което ние правим - създаваме здравна карта, за да се регулира медицинският пазар по потребности, а не който и както иска да си строи и разкрива болници. Впоследствие подготвеното от нас ще повлияе и на работата на НЗОК. А с пациентите ще бъда откровена - със сега плащаните здравни вноски се покрива определен пакет здравна услуга. Всичко извън него може да бъде финансирано по два начина. Всеки един от нас да доплаща за всичко извън пакета, а другият е да се въведат допълнителни фондове или каси, които да поемат описаните грижи извън него.
- През октомври м.г. казахте, че най-късно през есента на 2014-а ще имаме нов здравноосигурителен модел. Това явно няма да стане, а според ДПС промяна реално може да настъпи едва от 2016 г. Зад какъв модел на демонополизация на НЗОК заставате?
- Личното ми мнение е, че трябва да се изгради допълнително доброволно здравно осигуряване (това е и най-елегантната промяна) и така да се покриват услугите извън основния пакет. Другата гледна точка е, че при малък ресурс е добре той да бъде централизиран на едно място, тоест какъвто е настоящият модел на касата.
- Как точно ще се плаща допълнителната, но не задължителна вноска?
- Действително искахме този процес да стартира по-рано. Но се оказа, че десетгодишното събиране на вноски, които отиваха в големия резерв на НЗОК и се натрупаха до 1,4 млрд. лв. (а точно с тях трябваше да стартира "вторият" здравноосигурителен стълб) през 2010 г. изчезна. Както най-накрая разбрахме от г-н Бойко Борисов, че парите са отишли за пенсии. В момента за да се въведе вторият стълб, трябва да се вземат един или два процентни пункта от 8-процентната здравна вноска (това е въпрос на нормативно решение) и да се дадат на доброволните фондове, които да започнат да работят с тези средства. А хората абсолютно доброволно да започнат да внасят по 10 или 20 лева месечно, за да не им се налага да доплащат за медикаменти, за да не чакат по един месец за ядрено-магнитен резонанс (защото НЗОК покрива нуждите на определен брой пациенти) или за изследвания, които не са в основния пакет. Т.е. по този начин с влагани по 20 лв. месечно ще им бъдат направени изследвания за хиляди лева, вместо да трябва да ги платят наведнъж от джоба си.
- Кога фондовете ще заработят? Едва ли ще стане преди 2016 г.
- Може да стане и по-бързо, стига да има решение не само от правителството. Необходимо е да се намери пресечна точка между мненията на политическите партии. Защото партията мандатоносител е притеснена дали ако се появят частни каси, няма да останат българи без гарантирани здравни грижи. Знаете, че дори допълнителната здравна вноска пак ще могат да си позволяват само по-платежоспособните. Затова е много важно в основния пакет на НЗОК да съхраним дейности, без които не може. А в допълнителния да са "екстрите", ако въобще има такива в медицината.
- Ако държавата започне да осигурява децата и групите, които са нейна грижа, системата ще разполага с още 350 млн. лв. годишно. Можете ли да убедите кабинета да вземе това решение?
- Държавата не е едно министерство, ние взаимно сме функция едно на друго и си помагаме. Има обаче групи, които не си внасят реалните здравни вноски, а за мен е неразбираемо защо. Сред тях са държавните служители. Не вярвам, че те са по-ниско платени от лекарите или учителите. Ето такива българи трябва да се издължават върху реалния си доход. Същото е и при децата - добре е за тях държавата да внася пълната вноска. Но най-напред трябва да се запушат пробойните в НЗОК, иначе никога средствата няма да са достатъчни.
- Какви мерки ще предприемете, за да се стопят двата милиона неосигурени?
- Първо, трябва да се събере това, което може. А НАП много добре си върши работата. Но има едни 450 000 българи, които могат, но не си внасят здравните осигуровки, тъй като са загубили доверие в системата. По метода на принудата могат да се случат много неща, но не смятам, че това е пътят. На хората трябва да им се покаже, че когато отидат в лечебно заведение, там има лекари, сестри и акушерки, които наистина са загрижени за тях. А не да им казват: "Ти не си за нас, отиди еди-къде си." Имаме идея пациентът да получава здравна помощ по линия на НЗОК само ако е внесъл всичките си дължими здравни вноски - не само за три години назад, а от 2000 г. насам, т.е. откакто има здравна каса. Не може някой веднъж да даде 500 лв. и да влиза и излиза от системата, когато пожелае. Вярно, тя е солидарна, но за тези, които са добросъвестни и всяка година внасят своя дял. Просто казано - редно е през цялото време, в което българинът е можел да плаща вноски, да го е правил. Не говоря за безработни, за социално слаби или други рискови групи, които са грижа на държавата. Говоря за хора като мен. Например, ако аз 10 години съм могла да плащам осигуровки, но пет съм внасяла, три - не, после пак съм плащала, това лесно може да се установи от НАП. Те имат достъп до регистри, кой кога е работил, какви данъци е погасявал. И така както съм получавала доходи, така е трябвало да превеждам "данък" здраве поне върху минималния осигурителен доход. И с премиера, и с финансовия министър съм споделяла, че не е възможно да бъде оставен настоящият лесен вход и изход от системата. От това страдат всички останали. Промяната изисква поправка в Закона за здравното осигуряване. Аз ще я инициирам, тя ще е от новия пакет от мерки, който ще е готов до края на годината. Тези предложения всъщност са мечтата на един министър. Но какво ще стане - не знам.