Върни се горе

Линк към интервюто на проф. Николай Петров „Тази неделя" БТВ

 

Водещ: Имам задължението да направя едно смислено интервю с министъра на здравеопазването професор Николай Петров. Моля ви, мили дами, по един въпрос от вас – какво да попитам професора?
Мариана Векилска: Въпросът, който измислих за 30 секунди преди малко беше, понеже винаги съм виждала бумащината, с които са зарити лекарите, нека да се реши този проблем. Те не са бюрократи, имат нужда от време да обърнат внимание на пациентите си, не да изписват хиляди листа и им се отщява да вършат каквото и да било само заради това?
Диана Любенова: Аз бих го попитала какво се случва със съобразната реформа, която направи неговият предшественик с пръстовите отпечатъци, какво се случва? Те ползват ли се, съдът отмени ли ги и колко струва този проект?
Водещ: Добър въпрос, съдът ги отмени, доколкото помня, така че всичко остана в историята.
Мариана Векилска: А похарчените пари колко са и къде...?
Водещ: Сега вашите въпроси към министъра на здравеопазването. Добро утро, радвам се да Ви видя, добре сте дошъл.
проф. Николай Петров: Благодаря.
Водещ: Ще отговорите ли на Мариана и на Диана?
проф. Николай Петров: Първия не го чух.
Водещ: Мариана пита за бумащината, кога ще се сложи край, кога лекарите ще престанат да изписват стотици страници, а ще ни обърнат повече внимание на нас, като пациенти? Аз знам, че е голям проблем за колегите Ви.
проф. Николай Петров: Правилен и актуален въпрос. Работим в тази посока, дори шефът на касата професор Плочев го обяви, надяваме се в първото полугодие догодина вече да е действаща така наречената „здравна карта”. Тя ще бъде една пластика, която ще бъде индивидуална и ще бъде ключ към цялата медицинска информация на всеки пациент. Ще бъде раздадена на пациентите безплатно и ще се отварят на всяко място – при джипито, при специалиста, в болницата, в аптеката, различни папки от тази информация. Когато той отиде и си подаде картата при джипито, не носи документи, носи само лична карта да покаже, че това е той, а може да ги идентифицираме и със снимка на тази карта. Фармацевтът, вкарвайки картата в системата, отваря цялата папка с неговите медикаменти и какво последно му е изписало джипито. Маркира, че му ги дава и те са вече в облака...
Водещ: Звучи добре, дай Боже бързо да стане. Диана Ви попита какво се случи с пръстовите отпечатъци и колко пари бяха похарчени за тях? Съдът отмени пръстовите отпечатъци, нали така?
проф. Николай Петров: Така е, аз имах и такъв въпрос в парламента и в детайли извадих информацията. Малко под един милион са похарчени и системата не работи.
Водещ: Тоест, почти милион е хвърлен на вятъра?
проф. Николай Петров: Е, силно казано хвърлен, защото и той е бил приложен като метод с оглед на по-добър контрол...
Водещ: Да де, ама сега като не се използват отпечатъците за по-добър контрол, това са пари на вятъра?
проф. Николай Петров: Ами, не бих искал да коментирам.
Водещ: Защо?
проф. Николай Петров: Защото не ми е работа това, това е минало, аз не искам да коментирам миналото.
Водещ: Добре, да започнем с един случай, който разтърси обществото ни и за който говорим вече две седмици. Госпожа Ивелина Добрева ви написа едно наистина разтърсващо писмо за това как е починал нейният съпруг Спас Добрев. Починал е, защото няколко болници си го прехвърлят и в крайна сметка той умира. Как се почувствахте, професоре, когато прочетохте нейното писмо?
проф. Николай Петров: Много неприятно се почувствах и ме заболя, защото беше написано с много емоция. Но не си мислете, че това е единственото писмо, което чета. Вчера съм чел сигурно повече от 8-9 такива разтърсващи писма. Тази седмица, която предстои, ще имам среща с един господин от Бургас, от квартал „Меден рудник” пак по повод на една такава жалба. Жалбите никак не са малко, мъча се да прочета всяка лично и да взема лично отношение. Тогава не се почувствах добре...
Водещ: Поканихте госпожа Добрева очи в очи, какво ѝ казахте? Питам Ви не само като лекар, питам Ви и като баща, питам Ви и като дядо, ако щете.
проф. Николай Петров: Разговорът беше наистина човешки, това, което почувствах, е чувство на вина...
Водещ: Чувство на вина?
проф. Николай Петров: Да, защото жалбата е към мен. Това, което обещах и поех като ангажимент, да направим много коректна, много подробна проверка и да наложим необходимите санкции. Но, по-важното е друго, не толкова санкциите, да направим всичко по силите ни, за да не се случват такива неща, за да няма такива жалващи се хора.
Водещ: Професоре, шефът на „Пирогов” професор Балтов уволни дежурния екип, който очевидно е реагирал неадекватно, когато този мъж се е озовал пред вратите на „Пирогов”, но миналата събота тук беше професор Миланов, старият професор Миланов и той каза, че Балтов е действал прибързано, уволнявайки колегите си, че вие като министър сте действал прибързано, защитавайки Балтов, и че всъщност в „Пирогов” има лов на вещици?
проф. Николай Петров: Силно казано. Действително имаше обаждане от професор Балтов по телефона, за да ми сподели какво е решил, защото и там и в Александровска си направиха вътрешни проверки директорите. Аз му дадох аналогия със случай, когато аз съм бил директор на болница и при такъв случай без жалба съм уволнявал. Не може да си позволи и един, който и да е той, да опетни името на една цяла болница. Аз съм го правил, не съм му казал – прави го, или не, той си е директор, той ще си вземе решението, но аз му дадох пример със себе си.
Водещ: Доволен ли сте от работата на професор Балтов?
проф. Николай Петров: На този етап – да.
Водещ: Да?
проф. Николай Петров: На този етап – да, защото ние многократно имахме срещи, мен ме интересуват финансовите показатели на болницата, мен ме интересуват лечебните показатели на болницата.
Водещ: Ще поговорим само след секунди за това. Бърз поглед искам да отправим към критичния Фейсбук, коментар на бившия здравен министър, на госпожа Таня Андреева, коментар, след като вече вие като институция излязохте с изводи от проверката по повод смъртта на господин Спас Добрев. Тя пише следното, резюмирам най-важното: „...Държавата в лицето на МЗ оневинява сама себе си. Центърът за спешна помощ в София се управлява лошо в последните десет години и всички министри без един пазят господин Гелев и си затварят силно очите за неговите нарушения и лоша кадрова политика. От 2014-та година до днес не се случва нищо по темата спешна помощ. За мен остава въпросът – не искат, или не могат...?” Затваряте ли си очите пред проблемите и нередностите в спешната помощ?
проф. Николай Петров: Няма такова нещо, напротив. Бих разширил този коментар на доктор Андреева, че не само от 2014-та година, а много години назад, спешна помощ е едно от най-деликатните места в здравеопазването въобще. От една страна системата е претоварена, защото тя поема страшно много пациенти, защото е подложена на огромен натиск, включително и на множество обаждания, които не са точно профилни за спешна помощ. Работят в лоши условия, бяха с ниски заплати и все още не са кой знае какви заплатите им. Средата и апаратурата, с която работят, транспортните средства... всичко това е зле.
Водещ: Но това се знае от години, въпросът е, че не се променя, професоре.
проф. Николай Петров: Момент, най-големият проблем там е, че не са достатъчно броят на екипите, по тази причина тези, които работят сега, те са претоварени, ние нямаме идеята да ги смачкаме и да разрушим системата, ние трябва да ги надградим. Но мястото за работа не е привлекателно...
Водещ: Какво ще кажете на хората, които в момента ни гледат и които, не дай си Боже, на никого не го пожелавам, но утре, други ден, или по-в други ден, ще им се наложи да чакат линейка час и половина за близките си? Какво ще кажете на тези наши зрители?
проф. Николай Петров: Ще им кажа, че в момента необходимостта, примерно за София, е да бъдат дежурни 30 екипа, а те реално са (12-15, защото няма други. Изводът е, че ние трябва да направим привлекателна тази професия, трябва да дадем ясен регламент, който да им определи правилата за работа, но да определи и техните права. Разбирате ли, това нещо се прави по пътя на проекта за спешната помощ, където ще се направят добри условия, където ще се купят транспортни средства. И това нещо върви един процес от две години за поетапно повишаване на заплатите. Дай Боже да стане привлекателна тази работа и да дойдат повече хора да работят там.
Водещ: Добре, като заговорихме за „Пирогов” нека за минута-две да останем още там. Искам заедно с вас и нашите зрители да чуем, а и да видим при какви условия работят лекарите в „Пирогов”. С част от тях през седмицата се срещна нашата колега Теди Трифонова. Нека да ги чуем.
проф. Мария Миланова: Намираме се в Сърдечна реанимация, когато завали дъжд ще ви поканя, тука слагаме кофи, постиламе чаршафи, така влизат близките на пациентите, така влизат лекарите. Айсберг на здравеопазването в държавните болници, в държавата България. Всеки един от нас, убедена съм и аз и колегите ми, за да работим всеки ден тук, ние не ги виждаме тези неща, ние виждаме нашите пациенти.
д-р Петър Атанасов: Правим сметка за хартията, правим сметка за тонерите, правим сметка за кламерите. Не са изолирани случаите, в които пациентът бива приет, постъпва в клиниката, той и близките му виждат обстановката и информирано прекратяват престоя си в здравното заведение поради лоши условия. Да отправя покана към господин министъра, каня го в бедстващи клиники в „Пирогов”. Това са клиниките, двете клиники по вътрешни болести, Общопрофилната и Кардиологичната клиника...
Водещ: Ще отидете ли?
проф. Николай Петров: Разбира се, аз имам уговорка, имам телефоните на професор Миланова и на колегата, изпрати ми ги господин Андрей Ковачев, нашият евродепутат и ще имаме среща с тях. Разбирам тяхната болка и това не е само там така...
Водещ: Само да Ви кажа, преди три години правиха репортаж за „Пирогов”, включително и този таван, който Теди сега беше снимала в кардиологията, значи от три години нищо не е мръднало, вероятно само може би мухълът се е увеличил отгоре.
проф. Николай Петров: Там не е мръднало, но приоритетно се ремонтират четирите детски клиники, скоро предстои тяхното откриване, не може да стане всичко наведнъж, госпожа Марчева. Ако имаме средства, ние ще ги дадем...
Водещ: Искало ли Ви се е някога да сте магьосник?
проф. Николай Петров: Не, аз съм реалист човек.
Водещ: Вие сте реалист човек?
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Добре, хайде с такъв реалистичен поглед да погледнем към случващото се във врачанската болница, защото там наистина са се случвали недопустими неща очевидно, та болницата да затъне с дългове от над, или близо 20 милиона лева. Да си припомним размерите на кризата в болницата във Враца.

РЕПОРТАЖ
Репортер: Над 200 души излязоха пред лечебното заведение в началото на седмицата. Държавата ще преведе авансово месечната субсидия, която се полага на болницата, която да отиде за изплащане на част от възнагражденията, но няма решение на въпроса за погасяване на 13-те милиона лева дългове. Така съдбата на болницата остава под въпрос. От Медицинския съвет призоваха 600-те души персонал да подадат предизвестие за напускане.
д-р Бисер Тодоров: Аз, когато работя и искам да приложа медикамент, който го няма и човекът умре, аз вече поемам лична отговорност. Аз вече не искам да нося тази отговорност.
Репортер: Заради огромните дългове здравното заведение не плаща и заплати, а цели отделения вече са готови с оставки.
Елеонора Колева: Много от колегите ни напускат, защото няма какво да ядат, месечните им сметки за ток са запорирани, имаме даже колежка, която е осъдена за сметка на вода.
Репортер: Медици и граждани блокираха възлов булевард в защита на врачанската болница...
Протестиращ: Затваряме пътя, главният път...
д-р Димо Николов: Това е документът, предизвестието, което ще го внеса след малко и след един месец, ако не направят нещо тези хубавци, вдигам си шапката...пациентите ще се оперират самички...
Протестиращ: Ние сме вземали 90 лева заплата...
Протестиращ: Господин кмете, какво ще ядем, какво ще ядат децата ни...
д-р Емил Младенов: Без целева субсидия в размер поне на три милиона от държавата, тази болница няма начин да рестартира, тя просто спира и край.

Водещ: Сега, дългове наистина с лихвите, доколкото разбирам около или малко над 20 милиона лева. Това е безкрайно сериозна сума. Очевидно е, че тя е управлявана зле, за да се натрупат тези дългове?
проф. Николай Петров: И то години наред.
Водещ: Ще бъде ли потърсена наказателна отговорност заради лошия мениджмънт, от лошите мениджъри на болницата?
проф. Николай Петров: Надявам се, само че това не решава проблема на хората в момента.
Водещ: Само да Ви питам, моля Ви да отговорите, защото от това хората се вълнуват, всичко друго за тях са детайли. Ще закриете ли тази болница, или ще остане да работи?
проф. Николай Петров: Не, такъв вариант не се предвижда.
Водещ: Не се предвижда?
проф. Николай Петров: Не.
Водещ: Ще търсите начини за нейното спасяване?
проф. Николай Петров: Естествено, търсим решение, включително и имахме среща с кметовете, с областните управители, почти ежедневно с директора на болницата. Вчера ръководството на МЗ решихме да отпуснем средства... Ние за съжаление не може да отпуснем средства, законът не ни разрешава, за заплата... Ще им отпуснем средства под друга форма, но ще трябва да се поеме на ръчно управление тази болница, както направихме с Ловеч, там беше още по-зле ситуацията и сега започва лека полека да си стъпва на краката. Надявам се и тука да се случи така.
Водещ: Колко, професоре, са дълговете на болниците към момента?
проф. Николай Петров: Повече от 500 милиона.
Водещ: Повече от 500 милиона! Кои са най-задлъжнелите болници?
проф. Николай Петров: Ние подготвихме такъв доклад и го входирахме в здравната комисия. Мисля, че 4-5 са най-зле по отношение на дълга. Това са...по абсолютен размер, той е свързан и с размера на болницата, сега естествено най-голямата болница в Пловдив, че ще има и най-голям дълг, но тя е с 1500-2000 легла.
Водещ: Така, четирите кои са?
проф. Николай Петров: Бургас, Стара Загора. Стара Загора е голям проблем. Враца, Видин също започва да има проблеми. Години наред са се надували едни балони, които дойде моментът да почнат да се пукат. Нали не си представяте, че за четири месеца, откакто това правителство е на власт, са се натрупали тези 20 милиона. Аз в тази връзка водя много активен диалог, ежедневен с финансовия министър, снощи с премиера говорих, ще имаме среща. Търси се решение. Другата седмица ще имаме среща при него, председателката на бюджетната комисия, госпожа Стоянова, госпожа Дариткова, финансовият министър и премиерът, ще търсим решение.
Водещ: Професоре, опитвам се като журналист да поддържам паметта си свежа. Помня, сякаш е било вчера, министър на здравеопазването беше доктор Москов, който излезе и каза към болничните директори: „Купонът свърши.” Помните ли го това, сигурно и Вие го помните?
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Купонът не е свършил очевидно, след като дълговете са половин милиард?
проф. Николай Петров: Работи се в тази посока и доста по-затегнат е режимът в момента. Ежемесечно се правят отчети и се гледат детайлно какво и къде се плаща. Тука проблемът е от друго естество. От една страна, че болниците работят на пълни обороти и нямат право да връщат пациенти, от друга страна, че това, което изработят над лимита, който им дава касата, не им се заплаща, от трета страна, не е малък броят от страна на неосигурените...
Водещ: Какъв е той към момента?
проф. Николай Петров: Не мога точно да кажа цифра, но не е малък. На четвърто място, че стойността на клиничните пътеки, откъдето идват и заплатите, не се е променяла от 2006 година. Вие знаете ли, че в справката, ако средната заплата 2006 година в някоя болница е била 600 лева, в момента е 800-900 лева, но приходът по пакети е един и също от 2006 година. Това трябва да се актуализира. Защото, ако по-рано заплатите са били 50 процента от прихода по пътеки, многократно се повиши стандартът, повишиха се минимални и основни заплати и този процент е все по-голям и не остават пари за снабдяване с лекарства, заплащане на режийни разходи и т.н. Проблемът е много тежък.
Водещ: Добре, остана ни време за ЕМА – това е Европейската агенция по лекарствата, която след Брекзит трябва да си намери нов дом. Би могло това да бъде София, но най-вероятно няма да се случи. Защо не си написахме добре домашното, за да представим една наистина безукорна, безупречна кандидатура за ЕМА, а се изложихме по този начин?
проф. Николай Петров: Аз не бих казал, че сме се изложили, бих казал, че за времето, с което разполагахме, това е максимумът, който успяхме да направим...
Водещ: Професоре, от 30 критерии покриваме прилично само 2.
проф. Николай Петров: Защото другите страни се готвят за тази кандидатура повече от година и половина.
Водещ: А ние защо не се готвим от година и половина?
проф. Николай Петров: Защото имаше политически неразбории...служебни кабинети и т.н...
Водещ: Служебни кабинети, да...сменяваха се министри...
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Чух през седмицата Кристиян Вигенин от БСП, някогашен външен министър да казва, че за този провал, за тази неудача на кандидатурата ни...
проф. Николай Петров: Това не е провал.
Водещ: ... за ЕМА трябва да се потърси отговорност. От кого ще потърсите отговорност лично Вие като здравен министър?
проф. Николай Петров: Аз лично не бих търсил отговорност, защото не ми е в правомощията това нещо. Но пак ви казвам, Дания, Испания, Австрия, техните кандидатури са готови от една година...и през тази година тече процес на лобизъм, срещи и т.н. Ето, миналата седмица, той не е спал заместникът ми да обикаля Европа, доктор Ненков, и да се среща със здравни министри и т.н. Ние това го правим в последния момент, защото ни интересуваха други неща. Защото при нас, за съжаление, години наред няма абсолютно никаква приемственост. Това е проблемът, и ние за малкото време направихме дори учудващо добри неща.
Водещ: Разбирам обаче, че замисляте приемственост между Вас и екипа на Петър Москов, защото скоро се срещнахме с Вашия заместник, господин Ненков, който каза, че обмисляте да надградите неговата идея за данък върху вредните храни. Вярно ли е това?
проф. Николай Петров: Работим в тази посока, нямаме ясно още параметри, но не е лоша идеята. Всичко, което е добро... Нашият екип няма да си позволи да каже лоша дума за предшественика. Първо, това е въпрос на добър стил и на морал. Всичко добро, което е, ние ще го кажем и ще го надградим. С лошото няма да се занимаваме.
Водещ: Защото имаше голяма съпротива към тази идея и от страна на бизнеса, и от страна на обществото, затова ми е странно, че отново слагате на нея...
проф. Николай Петров: Може би не е добре изговорено, отново ще го изговорим, ще търсим консенсус...
Водещ: Тоест, обмисляте въвеждането на данък вредни храни в България?
проф. Николай Петров: Точно така.
Водещ: Как, кога и по какъв начин?
проф. Николай Петров: Точно така...
Водещ: За да сме в джаза, казвам го с усмивка разбира се, роднински назначения в МЗ има ли?
проф. Николай Петров: Освен някой, който да ми е роднина и да не го знам... Аз не обичам да работя нито с роднини, нито с приятели. Нали не си мислите, че нямам добри приятели и пациенти адвокати, финансисти, икономисти...
Водещ: Да, със сигурност.
проф. Николай Петров: ...Никога не съм работил с близки и няма да го направя, за да си спася приятелството. Използвам случая да им благодаря, че никога не са искали нещо от мен.
Водещ: Добре, на финала, чух Ви през седмицата да казвате, че бакиите в здравеопазването са толкова големи, че трябва да се назначават по двама министри на здравеопазването- единият да рине и да мете, а другият да прави политиките. Какъв министър сте Вие – този, който рие и мете, или този, който прави политиките?
проф. Николай Петров: Засега първият.
Водещ: Да рине и мете?
проф. Николай Петров: Вчера ми дойде случайно в парламента тази реплика и я изпуснах, без да мисля много, но наистина, аз не мога да си вдигна главата и да погледна перспективата.
Водещ: Добър чистач ли сте?
проф. Николай Петров: Ами, във ВМА го доказах, че съм добър чистач. Надявам се, тук да пренеса по-голяма част от този модел.
Водещ: Успех Ви пожелавам.
проф. Николай Петров: Благодаря Ви.
Водещ: Всичко добро.
проф. Николай Петров: Благодаря Ви.
Водещ: Това беше министърът на здравеопазването, професор Николай Петров.

Сподели в: