Линк към интервюто на проф. Николай Петров "Денят започва" БНТ
Водещ: Болниците в Ловеч и Враца са в критично положение и се нуждаят от спешни реанимационни действия, за да се опита вдигането им на крака. Тежко е и финансовото положение на още няколко болници в страната. Добро утро на професор Николай Петров, министър на здравеопазването, добре дошъл.
проф. Николай Петров: Добро утро.
Водещ: За съжаление загубихте един Ваш колега, бивш министър, доктор Евгений Желев.
проф. Николай Петров: Да, прекрасен човек, млад си отиде, имаше какво още да даде на здравеопазването, а и не само, доказан мениджър като кмет, като директор на болница, като министър. Имахме особена близост с него.
Водещ: Аз намирам обаче нещо общо между вас двамата, защото ви познавам и двамата. И двамата сте от хората, които влагате страст в помагането на други, винаги се притичвате на помощ, дори на непознат.
проф. Николай Петров: Той беше такъв, да.
Водещ: На какво се дължи това, дори министър оставате лекар, последният случай с човека, на който му беше прилошало пред министерството и Вие виждате това?
проф. Николай Петров: Трудно ми е да дам някаква дефиниция, но това опира до ценностната система на отделния човек. В моята ценностна система най-важното е да правиш, да си роб, да си отдаден на това, което ти е призванието. Тоест, с две думи занаята за мен е важното нещо, защото това е нещото, което определя човек колко е добър в неговата мисия на тази земя. Другото са преходни неща, генерал, министър, човек действително на такива позиции трябва да вложи всичко от себе си, но те са изчерпващи като ресурс и дейности. Не може да бъдеш дълго време и да бъдеш ефективен. В този ред на мисли човек започва и се връща от там, където му е мястото – занаята.
Водещ: В случая обаче на мен ми направи впечатление, че братът на този човек Ви благодари, въпреки настъпилата смърт. Той, като че ли Ви благодари за това, че сте направили всичко възможно, за да облекчите мъките на неговия близък, при това е лекар и той.
проф. Николай Петров: Цялата тази история ме разтърси много, лично мен, защото не го знаех, не съм го очаквал, и първата мисъл, която ми мина и я споделих с колегите беше, че ми се ще да го чуя от българин това, да видя този жест от българин. Не че го няма, но само си представете да почине брат ти в чужбина, да отидеш да се занимаеш с тези неприятни формалности, документи, транспорт и да ти остане време да купиш цвете, да напишеш писмо, да намериш лицензирана преводаческа агенция... Учудва ме това, че е имал време да помисли и да направи това. Това е един жест, който се прави с добро и се пълни душата на този отсреща. Очарова ме, нямам думи.
Водещ: Така е, но Вие дори през лятото на плажа помогнахте на един човек със счупен крак, който след това дойде също да Ви благодари, пак чужденец, скандинавец беше някакъв?
проф. Николай Петров: От Норвегия мисля бяха, правиха си селфи с мен. Тогава ми остана спомен, че те не познаваха техния здравен министър, което означава, че тяхната система работи добре и не е нужно толкова често да се показва по телевизията.
Водещ: При нас обаче имаме проблеми с болниците с дългове. Освен Враца и Ловеч кои са другите болници, които са в критично състояние, или в тежко, хайде да не го определяме чак толкова като критично?
проф. Николай Петров: Те са на различен етап, на различна фаза, някои са доста по-зле, някои са не толкова. Но, ще ми позволите да не ги споменавам, защото така им слагаме предварително едно петно, а хората, които са управители, мениджъри на тези болници полагат доста усилия, за да излязат от тази ситуация. Действително Враца и Ловеч се превърнаха в нарицателни и всичко това рефлектира върху хората, които работят в тях. Защото нали разбирате, че работещите не могат да имат директна някаква вина, те работят и си очакват заплатите и когато това не се случи, това рефлектира върху тях, върху техните семейства. Тоест, не ми се ще да преекспонираме темата в тази посока. Това, което е необходимо ние го правим, вече започваме да имаме първите резултати, че заработват добре. Ловеч специално, последният доклад, който четох вчера е доста обнадеждаващ.
Водещ: Ние например имаме сигнал за болницата в Димитровград, тя сред тези, които не искате да назовете ли е?
проф. Николай Петров: Не, тя не е в този списък.
Водещ: Не е в този списък?
проф. Николай Петров: Не е.
Водещ: А дотолкова, доколкото за болницата в Ловеч има основателни съмнения, че умишлено е докарана до това състояние?
проф. Николай Петров: Това ще го кажат контролните органи. Определено има порочни практики, това, което е трябвало ние като екип на министерството да го направим, сме го направили, сега компетентните органи ще кажат дали това са порочни практики и още повече дали са умишлени. Не очаквайте от мен такава квалификация.
Водещ: А във Враца, същото ли е положението като в Ловеч? Може ли да има съмнение, че...?
проф. Николай Петров: Разбира се, има неща, които ние сме описали и сме входирали в съответните институции и ще очакваме от тях становище.
Водещ: Трябва да направите една стратегия за развитие на болницата, която да внесете в МС до края на годината и част от тази стратегия е именно преодоляването на проблема с дълговете и подпомагане на болници, които по обективни причини изпадат в дългове. Как може да се случи това?
проф. Николай Петров: Тази стратегия няма да бъде панацея и това трябва да бъде ясно от самото начало. Тази стратегия ще бъде опит за вменяване на добрите управленски модели върху всички останали. Ако предположим, че не всички хора са еднакви, по същия начин и съответните директори на болници не са еднакви, като подготовка, като чистота на помислите, като действие. Тази стратегия ще представлява точно това – добрите модели, обличани в рамка, които обаче ще бъдат част от договора за управление и всеки, който е кандидат да стане директор на определено лечебно заведение ще бъде длъжен да работи и да играе в тази рамка на добрия модел.
Водещ: Бюджет 2018-та се очаква днес да бъде публикуван от Министерство на финансите, колко пари повече ще има за здравеопазването през следващата година?
проф. Николай Петров: Като цяло в системата на здравеопазването ще влезнат доста повече пари, съответно от една страна това е много добро решение на Министерство на финансите, на премиера, от друга страна е и много по-голяма отговорност. Защото рискуваме по това време догодина отново да разговаряме с Вас и да ми зададете въпроса – защо не стигнаха тези 400 милиона повече в НЗОК. Моята отговорност я виждам в тази посока, не просто да пестим пари, а рационално да ги разходваме и да има един момент, в който да кажем – за здравеопазване са необходими толкова пари и това да бъде защитимо. Защото в момента се движим в един омагьосан кръг, знаем, че от една страна са нужни повече пари за здравеопазване, но нямаме аргументите да кажем колко.
Водещ: 400 и няколко милиона повече само в НЗОК, това без увеличението на бюджета на МЗ, нали така?
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: НЗОК финансира клиничните пътеки, част от дълговете на болниците може да се каже, че са заради недофинансиране на тези клинични пътеки, стойността им е замряла през далечната 2006 година, сега сме 2017 година.
проф. Николай Петров: И това е така.
Водещ: Трябва ли да бъдат преостойностени тези пътеки и как?
проф. Николай Петров: Не само, освен, че трябва да бъдат преостойностени те трябва да бъдат прегледани и в момента тече такъв процес по отношение на тяхното съдържание, по отношение на много детайли в тях, касаещи задължителния болничен престой, задължителните диагностични процедури като изследване. Касаещи това до каква степен и какви дейности могат да се изведат в извънболничната помощ, нещо, което беше направено като опит, но не сработи, а то трябва да сработи, трябва да намерим сечението, което ще бъде на първо място в интерес на пациента и на второ място в интерес на този, който извършва лечебното действие, така че да гоним максимум дейности в доболничната помощ на различно остойностяване.
Водещ: Това означава ли, че ще изпилите така наречените „клинични пътеки”, които просто източват пари от касата? Например, веднага от гастроентерологията ще Ви кажат тези за хроничните хепатити, където ги взимат уж за два-три дни на изследвания и ги пускат, които изследвания могат да се направят и чисто амбулаторно?
проф. Николай Петров: Не бих спорил с Вас, има резон във въпроса Ви, просто не употребявам в речника си думи като „изпилване”, „източване”, защото ми звучат грубо. Но, действително има лечебни процедури, които могат да се правят амбулаторно, това ще намали товара върху бюджета на касата. Нашата цел трябва да е ясна, тя не е икономия на пари. Нашата цел е преразпределение на парите, така че да отидат там, където е нужно. Защото обикновено това се получава като резултат.
Водещ: В същото време обаче в тези клинични пътеки липсва трудът на лекаря.
проф. Николай Петров: И това е така.
Водещ: Така, ама не трябва ли в тях да влезе трудът на лекаря? Защото заплатите на лекарите се повишават, а това откъде идва, уравнение с няколко неизвестни?
проф. Николай Петров: То всъщност има няколко известни. Известни са цените на пътеките от една страна, от друга страна са известни рамките на заплащането. Аз това съм го изтъквал като аргументи многократно. Ако 2006 година, когато бяха определени тези цени на клинични пътеки, средната брутна заплата беше някъде около 660 лева, сега е над 1000 лева, а стойността на клиничните пътеки е същата. Тоест, процентът за заплащане на труда е взе по-голям в тази фиксирана рамка, наречена „клинична пътека”. И това нещо създава напрежението и опита да се правят повече пътеки, за да може да се изкарат повече пари, за да се защитят заплатите. Защото в един фиксиран от приходи бюджет и растящи заплати от друга страна, процентът, който остава за лекарства, консумативи, поддръжка, е все по-малък.
Водещ: Ще вкарате ли тогава лекарският труд в пътеките?
проф. Николай Петров: Също имаме амбицията, много тясно с Лекарския съюз работим, в момента се правят таблици, разчети, включително ползваме консултанти от икономически институти, за да определим базите като заплащане на специалисти по здравни грижи, на лекари с различни квалификации. Защото повярвайте ми, това не е никак проста и лесна работа по простата причина, че двама лекари, ако вземете от една и съща специалност, може да има доста сериозни разлики, и е добре да има разлики, в тяхното заплащане. Защото то се формира и би трябвало да се формира не само на бройка пътеки, а на квалификация и най-вече на резултат от дейността им.
Водещ: Поискахте съдействие от бизнеса за решаването на проблема с медицинските изделия. Защо от бизнеса, какво съдействие очаквате от него?
проф. Николай Петров: Бизнесът ние го приемаме като партньор, значим, коректен и важен. В директния въпрос, който зададохте „поискахте съдействие от бизнеса” не намирам абсолютна яснота. Ние търсим съдействие не само от бизнеса, от пациентски организации, Лекарки съюз и т.н. Когато тръгнем да правим някакви промени, както последните в Закона за лекарствените изделия, ние търсихме съдействие на бизнеса, съдействие на пациентски организации. Колкото в по-широк кръг е обсъждането, толкова повече яснота и повече резултатност, в резултат на което постигнахме добри предложения. Те вече са входирани където е необходимо, изслушали сме всички страни, дори за първи път бяха обсъдени в Борда по административната реформа, ръководен от вицепремиера Дончев и нещата са на ход да се случат. Ето Ви един добър пример за коректно партньорство между вас и бизнеса. В този ред на мисли ние няма да спрем до тук, нещо повече, сега ще се фокусираме и ще започнем да работим по въпроса с медицинските изделия, защото там има много голям ресурс, който за съжаление не е достатъчно регулиран, не е достатъчно прозрачен и светъл и в крайна сметка рефлектира върху пациента. Пациентът трябва да бъде защитен, как да бъде защитен? – чрез яснота, информираност, за да може той, правейки своя избор, да го направи на базата на обективни аргументи, а не на база едно мнение, на база на неясно формирана цена, на база на неясна перспектива. Защото знаете, че има изделия, които са със срок на употреба.
Водещ: Така е, но ако например във ВМА и в другите държавни болници сте длъжни да правите за тези изделия обществени поръчки, частните болници са освободени от това задължение и там правата на пациента са още по...
проф. Николай Петров: Това е така и това създаде определени трудности най-вече в работата на Фонда за лечение на деца. Най-после мина процедурите по обсъждане на правилника, който направихме, в което заложихме много хубави неща и сега следващата стъпка ще бъде самият Фонд да направи такава обществена поръчка. Защото ние нямаме административната власт да накараме всички да правят обществени поръчки. Когато има такава, направена на ниво Фонд за лечение на деца, тогава няма да има проблем при заплащане на изделията. Но тук не опира само до самата обществена поръчка, а опира до постигане на крайната цел, а то е регистър, цени, яснота.
Водещ: Крайната друга цел е електронното здравно досие, защото то е част от контрола. Преди Вас беше тук адвокат Шаркова, на която ѝ е направило впечатление, че проблемът е в комуникацията лекар – пациент, че голяма част от жалбите в Медицински одит са за непредоставяне на медицинска документация на епикризи. Защо не задължите с една заповед, например, държавните болници в електронното здравно досие, което вече в касата работи, да вкарват епикризите и по този начин пациентът да не седи да чака и да се моли за тях, както се случва често?
проф. Николай Петров: Този процес вече тече, в някои болници той се развива...
Водещ: Но в други има определена съпротива срещу него.
проф. Николай Петров: Така е. Бих се върнал в началото на въпроса Ви, че е въпрос на комуникация. Да, така е, когато има напрежение и недоволство, има проблем в комуникацията. Но защо не се замислите върху факта, че много пъти тази комуникация е опосредствана, много хора се бъркат в тази комуникация, как да бъде тя добра, когато не е директна? Разбирате ли, какво Ви питам?... Това от една страна...
Водещ: ...И от друга страна, виждането на българина, че истината дори пред адвокат и лекар не се казва, допълнително усложнява нещата.
проф. Николай Петров: Така е. А това, що касае електронното здравно досие се надявам да го изпълним със съдържание, със съответния ключ, който да бъде в ръцете на самия пациент. Да престанем с хартиените епикризи, с хартиените рецепти, със здравните книжки, с които се ходи в аптеката. Имаме ясен план разписан и се надявам това нещо да бъде факт в недалечно бъдеще.
Водещ: Какво недалечно бъдеще..., каква е амбицията ви?
проф. Николай Петров: До шест месеца, първото полугодие на следващата година. Доколкото съм правил проучвания и съм разговарял с професор Плочев ние базата данни за това я имаме, така наречените „кодове за достъп на пациентите” са налични, но много интересно досега само 30 хиляди са се възползвали от тази услуга, ние ще я разширим и ще я направим сто процента достъпна за пациентите, ако ще с информационни кампании, ако трябва през личните лекари, ако трябва през болниците.
Водещ: Ако е ясно за пациента, че има пълен достъп до документите си...
проф. Николай Петров: Трябва да бъде ясно.
Водещ: ...Да, но...Тоест, всички болници са длъжни, а не тези, които си се съпротивляват не го правят, а други го правят, тогава може би много повече пациенти ще отидат да си вземат кодовете за достъп.
проф. Николай Петров: Ще бъдат длъжни да го правят, няма друг шанс...
Водещ: Тоест, със заповед ще ги задължите?
проф. Николай Петров: Ще направим така, че да бъдат длъжни да го правят. Защото всъщност всички говорим, че пациентът трябва да е в центъра на системата, нали така?
Водещ: Така.
проф. Николай Петров: ...Той да определя обемите на болниците, той да определя потоците на средства от НЗОК към съответните региони. Това нещо, когато излезе в електронен вариант и заработи системата, във всеки един миг Вие ще може да имате информацията чрез НЗОК къде и какво финансиране отива, къде и какви операции се правят, наистина ли има потоци пациенти от една област към друга, защото предпочитат там да се лекуват, а не в своята. Защото сега това е трудно проследимо, сега контролът е последващ, той е документален, а тогава ще бъде в реално време.
Водещ: След отмяната на здравната карта, на здравната карта на България, както се казва, ще я публикувате ли в държавен вестник, за да стане тя редовна?
проф. Николай Петров: Публикуването ѝ в държавен вестник не отменя решението на ВАС...
Водещ: Така е, но причината да я отменят е, че било документ, който подлежи на публикация, пък не бил публикуван?
проф. Николай Петров: Всъщност е един опит, лост за регулация, който падна в съда, ние нямаме друг избор, освен отново да извървим стъпките, така че здравна карта да има. България трябва да има здравна карта. Не може да бъде тотално свободен пазарът за здравни услуги, когато той се финансира от едно място.
Водещ: Другият проект, който се бави и който имате амбицията да приключите, да реализирате, това е проектът за бърза помощ. Доколкото разбрах вицепремиерът Дончев го е поел на ръчно управление?
проф. Николай Петров: Това е вярно и съм му благодарен много. Какво да Ви кажа, най-много усилия може би хвърляме в тази посока, както и в другия проект за електронния търг за лекарства. По отношение на този проект за спешната помощ той трябва да стане, няма вариант, в който да предвиждаме нещо да се случи. Знаете, че когато стъпихме в длъжност имаше доста неясноти, множество преговори, имаше много точки, които не бяха финализирани. Вече всичко е финализирано, всички точки. Имаше няколко проблема с фирмата изпълнител, които ги изчистихме, получихме разрешение от Агенцията за обществени поръчки, предстои всеки момент, днес или утре, да подпишем анекс и да стартираме нещата. Този проект трябва да стане и ще стане. Подписването на анекса и старта на работата, така да наречем след определено забавяне, ще ни отвори възможността и да стартираме вече и обществените поръчки – за линейки, за апаратура, за строителство. Аз имам надеждата, че нещата тръгват на добре.
Водещ: Със сигурност обаче нещата ще бъдат добре от 11 часа нататък за всички малки пациенти, които ще приеме „Пирогов”. В студиото вече е Лий Сколник, архитектът, който е направил проекта за клиниката, детската клиника. Това, което Вие видяхте в „Пирогов”, можем ли да го сравним с онова, което имате като спомен от френските детски клиники, които Вие познавате?
проф. Николай Петров: По нищо не отстъпват, напълно можем да правим сравнение и трудно ще намерим разлика. Добър резултат, нещо прекрасно, което отдавна заслужаваха децата в България. Защото за добро или зло, мястото, където се лекуват дечицата е „Пирогов”. Има в някои болници детски отделения, но не в този обхват, не за пациенти с такава тежест. Аз съм очарован, защото си има отделен вход, хубава шокова зала с добро оборудване, много добро разпределение на потоците по различните видове хирургии. Подчертавам, детската реанимация, с която имам контакт от много години е една прекрасна клиника с едни изключително сърцати хора, лекари и сестри. Операционен блок добър.
Водещ: Това отделение не е ремонтирано от момента, в който е открито.
проф. Николай Петров: Да, така е.
Водещ: Ама в „Пирогов” не само е това отделение?
проф. Николай Петров: Зная, доста отделения са в това състояние, което от една страна създава много напрежения и грижи в мен, от друга страна трябва да намеря баланса кое е преди другото. Разбирате ли, че това е трудна задача. А и не само „Пирогов”, има цели области, където болниците са в окаяно състояние, а хората от цялата област ползват тях. Тоест, в един такъв да кажем не безкрайно свободен финансов разкош, ние трябва да взимаме решение къде по-напред. И в този смисъл ще ви помоля и вас медиите, да бъдете обективни. Защото, когато вземете страна, съвсем с основание, разбира се, на тази болница, на онази болница, извадите кадри, това упражнява натиск – ремонтирай тази болница... Да де, но другите десет как да им обясня защо тази? Предлагам да не влизаме в тази тема, а да се радваме. Днес аз има празнично настроение, много се надявам и премиерът да дойде, защото той лично многократно ми е звънял да ме пита какво се случва в „Пирогов” и кога ще бъдат готови.
Водещ: Колко пари струва ремонтът на бюджета?
проф. Николай Петров: Около 3 милиона и 200 хиляди лева.
Водещ: С колко е увеличен бюджетът на Министерство на здравеопазването и колко ще може да отделите капиталови разходи за ремонти на болници през 2018 година?
проф. Николай Петров: За капиталови разходи с 5 милиона, беше 15, сега ще бъде 20.
Водещ: 20?
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Тоест, горе-долу десет клиники като тази, така ли го смятате?
проф. Николай Петров: Зависи от клиниките, зависи от мащаба...
Водещ: Принципно нали...
проф. Николай Петров: Дай Боже за повече да стигнат.
Водещ: Добре, дано успеете наистина да ремонтирате повече клиники, повече болници, да не Ви се налага да правите този тежък избор – защо тази, а не онази.
проф. Николай Петров: Да, тежък избор.
Водещ: Защото и кардиологията в „Пирогов” се нуждае от ремонт, но наистина трябва да се избира между кардиологията в „Пирогов” и още пет, които сигурно ще изброите.
проф. Николай Петров: Кардиологията, урологията и изгарянията... ако влезете, ще Ви стане лошо...
Водещ: А и във Военномедицинска е имало...например уши, нос, гърло клиниката... Не уши, нос и гърло, а очната клиника...
проф. Николай Петров: Аз също съм писал писма със снимков материал, показвал съм ги на журналисти, за да притиснем политиците да дадат някой лев. Но и на тях не им е лесно, трябва да знаете.
Водещ: Дано обаче, както се казва да развържат кесията и да дадат повече. Благодаря Ви много.