Линк към интервюто на проф. Николай Петров "Лице в лице" БТВ
Водещ: Здравейте, вие гледате „Лице в Лице”. Първият ни гост днес е министърът на здравеопазването, професор Николай Петров, здравейте и добре дошли.
проф. Николай Петров: Здравейте, добре заварили.
Водещ: От Ваша гледна точка кой е най-спешният проблем на медицината, след като вече месеци наред сте министър?
проф. Николай Петров: Доста са проблемите.
Водещ: Най-спешният, най-важният?
проф. Николай Петров: Най-важният в момента е оцеляването на болничната помощ, защото има натрупани дългове над 500 милиона, оздравителни програми, оптимизация на работа, преразглеждане на лимитите към болниците, преразглеждане бюджета на НЗОК... много са.
Водещ: Много са, добре, Вие сам започнахте с болниците. Да Ви попитам – какво става, защо са тези напрежения, Враца, Ямбол, сега Димитровград, докъде можем да издържим така, може всяка болница утре да изгърми?
проф. Николай Петров: Никой не е застрахован, има болници, които са добре управлявани, но има болници, които са доста зле. Просто едни процеси, които са се трупали години наред, дойде моментът, в който да експлодират. Това е, което се случи реално в болницата в Ловеч, в болницата във Враца, откриха се и доста порочни практики...
Водещ: Кой е основният проблем, за да се стигне до там в тези болници?
проф. Николай Петров: Много са проблемите, като се започне от закупуване на неизгодни цени на продукти, лекарствени консумативи, мине се през некоректно отдаване под наем, през договори за съвместна дейност. Всички тези неща са довели до тази причина. Има обаче и една обективна причина и тя е, че от 2006-2007 година, когато са стартирали клиничните пътеки, те не са мърдали като цена, заплатите на хората се калкулират от тези клинични пътеки, сега сме 2017 година и то в края на годината. Многократно се повишаваха минималната, средната работна заплата, а този процент на заплатите на работещите става все по-голям в стойността на клиничните пътеки. От там не достигат средства за заплащане на лекарства, на консумативи, и ето ви проблем...
Водещ: Ето, аз разбрах, вие искате да преразгледате тези клинични пътеки...
проф. Николай Петров: Разбира се, ние го правим това в момента.
Водещ: ...прочетох, че това е едно от намеренията ви.
проф. Николай Петров: Да, правим го в момента...
Водещ: ...и това ще помогне на болниците да не задлъжняват.
проф. Николай Петров: Много се надявам, заедно с лекарския съюз искаме да ги преразгледаме първо като цени, второ като дейности, и трето, каква част от тях можем да изведем в доболнична помощ на друга цена, по-ниска цена.
Водещ: Добре, значи половин милиард са дълговете на болниците...
проф. Николай Петров: Да, имайте предвид, че това са само главници...за много неща по този дълг се водят дела, има лихви по тях...тоест, това едва ли е крайната сума.
Водещ: Има един алтернативен бюджет държавата, не знам дали сте го прочели, този на БСП, в него е казано две неща във Вашата сфера – държавата да извади половин милиард, да плати дълговете на болниците, за да престанем с този сюжет вече и те да спрат да бъдат във фалит и да престанат да бъдат търговски дружества. Това вариант ли е според Вас, предложението на опозицията?
проф. Николай Петров: Това е правено, години назад, ако се върнете са покривани дълговете от излишък в бюджета в края на годината. Обаче, следващата година отново е инкасиран нов дълг, което означава, че това не е решение. Решение е оптимизация на системата, защото си спомням, когато бях служебен министър и отговарях в Народното събрание за дълговете на болниците бяха общо 300 милиона, от които 150 бяха на ВМА, в момента са 500 милиона, а ВМА има 12 милиона.
Водещ: Как става това?
проф. Николай Петров: С реформа и с цепене на стотинката.
Водещ: Казвате зависи от мениджърите ли?
проф. Николай Петров: Не само от мениджърите, има и обективности, за които Ви казах и току що.
Водещ: Да, аз наистина гледах този репортаж на Вашите колеги от димитровградската болница, ужасно тъжно е, хората, които спасяват животите, и ние, които отиваме с такава надежда, да взимат такива смешни пари... Ужасно е.
проф. Николай Петров: Това е така...
Водещ: ...чувствах се зле като гражданин.
проф. Николай Петров: ...така е, защото накрая нещата опират до техните заплати, защото от началото се трупа, трупа, трупа и накрая се посяга на заплатите на работещите, те нямат никаква вина. И в този ред на мисли, както беше и казусът с болницата в Поморие, както е и казусът с болницата в Димитровград, тук също Министерството на здравеопазването няма преки лостове, с които може да се намеси, друг е въпросът, че няма и с какво толкова да се намеси. Ние нямаме пряко влияние върху управлението и финансовите разчети на тези болници, те са общинска собственост изцяло. Но, като цяло и те, и тези болници, които са към Министерство на здравеопазването, изпитват едни и същи проблеми и аз ги казах преди малко.
Водещ: Вие ги казахте, да, въпросът е, че Вие дадохте, доколкото си спомням, за врачанската болница в прокуратурата документите. Смятате ли, че това е един от начините, с които да се дисциплинират мениджърите, или управлението, или общините, които трябва да контролират?
проф. Николай Петров: Ние сме длъжни по закон, каквото установим да изпратим писма там, където имаме законово основание, до АДФ, прокуратура. Не е наша работа това, ние трябва да видим къде е нарушен законът.
Водещ: Да престанат да бъдат болниците търговски дружества, това ще реши ли някакъв проблем?
проф. Николай Петров: Трябва да се направят добри разчети при единия вариант, при другия вариант. В момента, за да се отиде на втория вариант, да не са търговски дружества означава, че трябва да им се покрият дълговете и тогава да се мисли за другия вариант. Сериозна стъпка.
Водещ: Сериозна стъпка и сериозна реформа трябва да се направи.
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Сега, темата за фалшивите болнични от последните дни стана много гореща, това пак възбуди синдикати, работници, работодатели. Следващият гост Пламен Димитров сигурно ще има какво да каже по тази тема. Но, това доколко е медицински проблем и доколко е криминален фалшивият болничен?
проф. Николай Петров: Не бих го охарактеризирал какъв тип проблем е, но че е проблем на някои места, това е факт. Защото ние получихме писма от работодатели, които са изключително тревожни. Един работодател от едно населено място си беше направил труда да извади служителите неговите, които са ползвали болнични, за какво са ползвани болнични, от къде са получили болничните, за колко време, и определено има някои съмнения за недобри практики, да го кажем с най-меки думи. Ние стартирахме проверки още вчера, днеска продължават такива. Има в момента регламент, по който да се следят дали коректно се издават болничните листове и в тази посока ще подготвим промени в нормативните документи, така че да затегнем контрола и да персонализираме отговорността, защото в момента е малко трудно това.
Водещ: Точно това щях да Ви попитам, не е ли време вече да се преразгледат правилата, свързани с някои морални отговорности на лекарите. С цялото ми уважение, аз винаги съм била на страната на лекарите, но... дори си спомням с Ваши колеги сме говорили, които казват – „Сега ще се намери един лекар, който ще издаде един за някой подсъдим, който трябва да бъде осъден, или да влезе в затвора, той ще се окаже с болно сърце, с болен крак, с болен мозък, душата му, всичко ще страда в него...” – тоест, някакъв морален кодекс, който лекарите да не съучастват в такъв тип фалшификации, които са наистина на границата на престъплението, и фалшиви болнични имам предвид и фалшиви диагнози...?
проф. Николай Петров: От една страна темата за морала е много интересна, но тя не касае само лекарите, тя касае всички сфери в тази държава.
Водещ: Безспорно, но Ви питам Вас, защото сте министър на здравеопазването.
проф. Николай Петров: От друга страна в много лечебни заведения и институции има етични кодекси, които третират донякъде този въпрос. От трета страна обаче изключително трудно, медицината не е инженерна специалност, за да може всичко да се подчини на определени стъпки и правила. Много пъти в медицината две и две не е четири и всеки, който е боледувал го знае. Трябва да намерим златното сечение, така че да не обиждаме колегите и да ги наричаме престъпници, априори..., но в същото време да въведем правила, с които те да са длъжни да се съобразяват.
Водещ: Да, става въпрос за тези, които изведнъж, тези, които досега са вилнели, били са побойници, мутри, не знам какво, изведнъж се разболяват, драматично се разболяват щом ги приберат в ареста.
проф. Николай Петров: Да, има и такава практика и аз в тази връзка съм говорил няколко пъти с главния прокурор, има и друга практика, все по-трудно да се намират вещи лица, когато се водят съдебни процеси, защото има тотален отказ от колегите, никой не иска да се занимава с това...
Водещ: Разбира се, не искат да навредят на колегите си... има и някаква солидарност.
проф. Николай Петров: Не толкова да не навредят, на никой не му се занимава с такива казуси, повярвайте ми.
Водещ: Сигурно, това не мога да преценя. Вие казахте нещо преди няколко дни, което мен малко ме смути. 2-3 милиона лева ще бъде увеличен бюджетът на фонда, който покрива лечението на здравно неосигурените пациенти. Извинявайте, но с това Ваше изказване Вие не насърчавате ли неплащането на здравните вноски по този начин?
проф. Николай Петров: Точно обратното, повдигам темата за обсъждане. В момента се отделят около 2.5 милиона, ако не се лъжа за болнично лечение на здравно неосигурени хора, тоест здравноосигурените получават медицинска помощ по линия на спешност веднъж и по линия на болнична помощ, това, което не получават е доболнична помощ. Понеже се постави като въпрос от депутати от БСП, беше ми зададен такъв въпрос в парламента. Ние се срещнахме със социалния министър и при разговора установихме, че тези 2.5 милиона за болнична помощ вече не са достатъчни, отиват разходите към 2.9 милиона, към 3 милиона. Ние ще искаме актуализация за болнична помощ, а поставяме на обсъждане обществено, нека да чуем всички мнения, дали трябва държавата да плаща и доболничната помощ. Мненията са много различни, трябва да Ви кажа. Това е въпрос, който аз няма да взема еднолично, искам обществото да го вземе.
Водещ: Да, не знам как точно обществото ще го вземе, но едно такова нещо според мен наистина насърчава хората да не плащат и след това анкетни комисии кой е болен, кой е беден... Ще стане като с ТЕЛК-овете.
проф. Николай Петров: Тука говорим за доказано бедни хора.
Водещ: Как става ясно тогава... няма документ, който доказва аз съм беден или богат?
проф. Николай Петров: Има механизъм, по който Агенцията за социално подпомагане проверява и тогава плаща това лечение, ако се окаже така. Ако се окаже обаче, че не е така, обърнете внимание, болницата няма как да си вземе парите от този човек, трябва да води дела, което е нещо загубено.
Водещ: Разбира се, и това е вярно... Заговорихме за спешната помощ, нямало стандарти, казват Вашите колеги вече, по които да работят лекарите в спешна помощ?
проф. Николай Петров: Много стандарти бяха анулирани от съда, оспорени от съда и ние започнахме да ги преработваме и да правим нови такива. Един от първите, който приключихме беше за спешната помощ, защото стандартът за спешна помощ е пряко свързан с проекта за спешна помощ, който трябва да реализираме. Преди час-два, преди да дойда при Вас, бях в парламентарната комисия по здравеопазване, където бях длъжен да изнеса доклад и да входирам такъв доклад за това – на какъв етап се намира проектът за спешна помощ, който е на стойност 163 милиона лева. Имаше определени забавяния, които са преодолени и се надявам да вървим от тук нататък в синхрон. В този проект се предвижда да се правят ремонти, на някои места строителство на спешни центрове, на филиали, на спешни отделения в определени болници. Става дума за 273 точки, става дума още за закупуване още на 400 линейки и за закупуване на медицинско оборудване за тези центрове. Това ще доведе до по-добри условия и по-ефективни техники за работа на самите работещи в спешната помощ. Паралелно с това от две години върви една програма за леко покачване всяка година на заплатите на работещите в спешната помощ, така че много се надявам това да стане привлекателно място и да се напълнят щатовете...
Водещ: Точно това щях да Ви попитам, има ли недостиг на лекари...
проф. Николай Петров: Има, да.
Водещ: Аз прочетох минимум 200 лекари...
проф. Николай Петров: Непривлекателно място е, все още.
Водещ: Все още, заради заплащането.
проф. Николай Петров: Не само заплащане, условия на труд, когато са малко екипите те са претоварени от работа, това пак е отблъскващ фактор.
Водещ: И линейките, когато не са оборудвани, това също демотивира лекаря, когато отива някъде на спешен адрес и не може нищо да направи, отива като един регистратор на проблема на човека.
проф. Николай Петров: Много се надявам този проект да обърне нещата и вече да стане привлекателно място за работа.
Водещ: Ще има ли повече пари здравеопазването в новия бюджет, за идната година?
проф. Николай Петров: Да, определено ще има доста повече пари, ако не се лъжа, някъде малко над 400 милиона влизат в бюджета на Касата. Снощи е заседавал до късно Надзорният съвет, предложили са вариант на бюджет, и така... надявам се...
Водещ: За какво ще отидат тези пари, които са повече, може ли да кажете на хората? Защото знаете тезата, непрекъснато и всяка година се увеличават парите за здраве и никой нищо не разбира от това, лекарите продължават да са недоволни, пациентите продължават да са недоволни, болниците фалират, за какво ще отидат тези пари?
проф. Николай Петров: Те ще се разпределят, от Надзорния съвет на Касата мисля, че са го направили вече. Ще отидат повече пари за болнична помощ, повече пари за извънболнична помощ, за лекарства...по техните си пера.
Водещ: По техните си пера?
проф. Николай Петров: Да, Министерство на здравеопазването ще има около 5 милиона, ако не се лъжа, повече за капиталови разходи. Досега са получавани 15 милиона, сега мисля, че ще бъдат 20, те ще бъдат за ремонти и купуване на апаратура.
Водещ: За апаратура?
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Разбрах, че ще има електронен търг за лекарства към Вашето министерство, нали така?
проф. Николай Петров: Вчера го стартирахме.
Водещ: Стартирахте ли го?
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Кажете, това е много важно, защото знаете подозренията, че в лекарствата, в закупуването на лекарствата е най-голямата корупция, отделно говорим за лекарства с изтекъл срок на годност, отделно говорим за други далавери. Как ще процедирате от тук нататък?
проф. Николай Петров: Аз съм по-внимателен с тези думи – корупция и далавери, защото това са малко силни думи...
Водещ: А Вие не знаете ли, че има такива неща?
проф. Николай Петров: Чувал съм, предполагам, че донякъде съм в темата...
Водещ: Всички сме чували.
проф. Николай Петров: ...има избрана фирма от моя предшественик, която да реализира този, така наречен „електронен търг”. Откакто сме застъпили ние преговаряме, ъпгрейдваме сто пъти тестови среди и т.н. и все нещо не е както искаме, за да го пуснем. Миналата седмица имахме официална среща, така нареченият „оперативен щаб”, който се занимава с това и решихме, дадохме ден, сряда, и вчера сутринта ми докладваха, че е пусната... Сега да видим как ще проработи...
Водещ: Само да кажем на зрителите какво означава това – в реално време фирмите ще дават своите оферти, тези оферти ще могат да бъдат виждани от всички, които се интересуват, дали са фирми, дали са граждани, дали са енджиота, които имат интерес към това...
проф. Николай Петров: Точно така, максимална прозрачност.
Водещ: Максимално прозрачно. И тогава критериите и цената ще бъде на видно място.
проф. Николай Петров: И се надяваме от това да произтече едно намаление на цената.
Водещ: Финален въпрос. Колко очаквате да бъде намалена цената, в случая за онкоболни лекарства, говорим?
проф. Николай Петров: Трудно ми е да кажа. Да постигнем 20 процента ще бъде чудо.
Водещ: Благодаря Ви, за този разговор.
проф. Николай Петров: И аз Ви благодаря.