Линк към интервюто на министър Ангелов за skener.news
Всички твърдят, че няма време за промяна. Имате ли ход и какъв е той, с който ще опровергаете скептиците?
– Време за промяна винаги има, особено промяна в мисленето на хората. Трябва да има такова време, защото това е еволюцията, вървенето напред – към по-добро. Моята амбиция е, освен приоритетите, които обявих в самото начало – справяне с пандемията, електронно здравеопазване и подкрепа за работещите в сферата, до края на тази година да представя конкретен план с мерки за подобряване на здравето на нацията, план за еволюция на здравната ни система. Говоря за такива мерки, които да доведат до промяна на основни демографски показатели, които са – индикатори за живота и здравето на хората в една държава. Това са смъртността, детската смъртност, продължителността на живота, заболяемостта при различните социално значими заболявания, по полове, по възрастови групи и т.н. Това е свързано с изключително съсредоточаване в общественото здраве и насочване на усилията на МЗ в областта на профилактиката.
Това ли ще е новата отчетлива тенденция в бюджета на НЗОК за догодина?
– Основните ми посоки ще бъдат осигуряване на устойчивост на разходите за заплати, разбира се, тяхното повишение и увеличаване обхвата на профилактичните програми. За последното предстои съвсем скоро да представя цялостната си концепция. Моето разбиране е, че МЗ трябва да работи повече в областта на общественото здравеопазване, отколкото в някакви други посоки, например – бюджетиране, лекарствен пазар и т. н. Трябва да върнем здравето в здравеопазването.
Това означава дълъг хоризонт…
– Да, смятам да положа началото. А резултатите и ефектите ще дойдат след едно цяло поколение, ако не и две. Профилактиката означава здрави родители, които да създадат здраво дете, което да получава адекватна медицинска грижа и помощ при нужда, работа в яслите, детските градини, училищата, университетите. После тези деца стават млади мъже и жени и идва проследяване и скрининг на здравословното им състояние, след това навлизат в зрялата си възраст, когато идва по-сериозният контрол над заболяванията и стремеж към ограничаване на социално значимите страдания и т.н. Това означава целенасочени мерки в много посоки. Една добра профилактична програма дава за резултат здрава нация и това е моята цел. Защото в момента нашата нация не е здрава.
Може да се каже, че имахте късмета (за разлика от много ваши предшественици) за летящ старт като министър с допълнителни 250 млн. лева за системата. Тези средства кои проблеми ще решат?
– Тези 250 млн. лева с актуализацията на бюджета на НЗОК за тази година ще станат 325 млн. лева, тъй като се добавят още 75 млн. лева за неизплатената надлимитна дейност на болниците. С всички тези пари на първо място се цели подобряване на трудовите възнаграждения на работещите в системата на здравеопазването. Не нося розови очила и не се заблуждавам, че това ще реши всички проблеми изведнъж, но това ще даде възможност на всички директори на болници и ДКЦ-та, както и на ръководителите на агенции и РЗИ, да разполагат с по-голям финансов ресурс, за да могат да увеличат заплатите на лекарите и сестрите, на служителите си. Като бивш директор на лечебно заведение искам да ви уверя, че усилията на един директор са винаги в посока да увеличи възнагражденията на персонала, защото ако той не осигури комфорта на хората, то тази болница е обречена на недобро бъдеще.
Мисля, че за първи път взимам интервю от министър, който не се притеснява да говори за заплати и не се опитва да заобикаля темата. Това знак ли е, че не давате празни обещания?
– Не виждам защо трябва да се притеснявам от темата. Всички знаем, че това е проблем и ако не се търсят решения, този проблем няма да стане по-малък, а по-голям. Имам идея как това може да бъде променено с малък финансов ресурс, по отношение на младите кадри в малките населени места. Говоря за осигурявена на допълнителни средства в районите, където няма достатъчно лекари и сетри. И тук идва следващият проблем – недостигът на сестрите. Трябва да направим всичко възможно техните заплати да бъдат увеличени, да мотивираме младите хора да учат за сестри. Да си дадем ясна сметка дали само парите са проблем или това, че българските лекари и сестри не получават морално удовлетворение от своите професии и не само това, ние сме критикувани, хулени, бити и т.н. Трябва да намерим начин да променим отношението на хората към нашата професия. Но да се върна конкретно на липсата на сестри – ако спешно не намерим начин да увеличим броя им, ще се наложи да търсим алтернативни варианти, например да включим активно парамедици или лекарски асистенти. Защото от посещенията ми в болниците в страната и срещите с колеги видях, че има места, където буквално няма решение. При наличие на един лекар и една сестра на пенсионна възраст, който и да е директор на дадената болница, няма полезен ход. И ако продължаваме да си затваряме очите за този проблем, след 4-5 години ще имаме непостижима мисия.
Прави впечатление, че от ден първи на Вашия мандат тръгнахте по болниците, не се криете от разговори с колеги, с журналисти, с пациентски организации. Няма как този ход да е без цел?
– Когато говориш публично, че една война е спечелена или е в посоката да бъде спечелена от армията, която е в лечебните заведения, в РЗИ-та, в ЦСМП-та, а ти по стечение на обстоятелствата се олицетворяваш като пълководец на тази армия, то мястото ти е при армията. Тези хора най-малкото имат нужда да бъдат чути, разбрани, да получат подкрепа. И трябва да призная, че най-малко разговорите ми с тях са били за пари. Колегите искат някой да им каже „Благодаря!“. Техният труд не бива да остава незабелязан и неоценен. Искам да знаят, че аз съм до и с тях.
След едно от посещенията си споделихте, че вместо Вие да кажете на армията си, че всичко ще бъде наред, сте чули тези думи от колегите си. Това сякаш показва доверие.
– Може и да съм изглеждал притеснен в техните очи, но наистина всички ме уверяваха, че нещата ще бъдат наред. Голяма част от лекарите и сестрите са мотивирани да се справим с тази пандемия, но виждам и умората в очите им. Като прибавим към тази умора недоверието на част от пациентите и конспиративните теории, а най-лошото – обвиненията към медиците, че правят нещо нередно, то това още повече обезкървява колегите ми. Когато някой не ти вярва, ти не бягаш със същата сила и хъс: въпреки че пак сме до пациентите си и пак правим всичко, което е в нашите умове като знание за медицина – изтощаваме се!
В тази връзка има ли рецепта и лекуваните, и лекуващите да са доволни?
– Не смятам, че има в света здравна система, от която всички да са доволни. Въпросът е доволните да стават повече, а недоволните все по-малко. Българинът възприема лекарите като богове и очаква лекарите да са безгрешни, да имат свръхвъзможности. А ние сме обикновени хора, които живеят в същата държава и имат същите проблеми.
От гледна точка на COVID – много или малко са болниците? И редно ли е лечебно заведение да отказва прием на пациенти с коронавирус, което на практика означава да си избира болните?
– Болниците, които са определени за лечение на пациенти с коронавирус, са достатъчно. Няма натиск върху системата, няма здравна криза. Цифрите са приблизително константни през последния месец. Всеки пациент има право да избере къде да се лекува, но възможностите на болниците са ограничени откъм брой легла и това е единственият приемлив аргумент, ако някое лечебно заведение откаже прием. Всички останали мотиви, ще се изразя меко, не са логични. Ако имаме сигнали за такива случаи, ние веднага ги проверяваме и при нарушение следва незабавно наказание. Знаете, че на 1 септември открихме Координационен център за триаж на пациенти със симптоми на COVID-19 в Инфекциозна болница в София, такъв заработи и във Варна. И от този ден не съм получавал сигнал за някакъв тип проблеми по отношение на хоспитализирането на пациент с коронавирус в двата града.
Обаче през последния месец се забелязва тревожна тенденция – починалите се увеличават, макар заболяемостта да спада или поне да се държи на едно ниво. Извън обичайното обяснение, че след пика на епидемията, идва и пик на смъртността, прави ли се анализ на това покачване на броя на починалите от COVID-19?
– Да, следим тези цифри със загриженост. И това, което можем да извадим като извод е, че българите постъпват в лечебно заведение късно. Или чакат да им мине и се самолекуват, или нямат доверие да отидат в болница. Но трябва да признаем, че тази епидемия ни изненадва по отношение на нейните характеристики и ако някой може да ви каже, че сме били в пик и сега сме в плато, или че сме в намаляване на пика, че очакваме втори пик или че няма да има такъв, аз не съм сигурен доколко тези негови думи ще бъдат реалност дори след няколко дни. Коронавирусът опроверга не един и двама специалисти. Това, което мога да кажа аз, е, че към момента в България епидемията е под контрол.
Изкушавам се да задам един не много коректен въпрос – прави ли се анализ на успеваемостта на лечебните заведения по отношение на лечението на пациентите с коронавирус, доколкото такова няма и доколкото такъв анализ би бил възможен и обективен?
– Всички болници работят в една и съща посока, по едни и същи протоколи. Когато приключи епидемията ние със сигурност ще направим такъв анализ, но той би бил следният – брой постъпили, какъв процент от тях са изписани живи и здрави и какъв е процентът на починалите. Това обаче няма да е коректно. Защото няма да отрази индивидуалните характеристики на всеки един пациент и особено тежестта на заболяването и фазата при постъпването. Аз не бих поставял под съмнение ефективността на работата на лекарите в едно или друго лечебно заведение и ще ви дам пример. Преди дни изписаха една медицинска сестра от болницата в Добрич. Когато бях на посещение там, тази старша сестра беше в изключително тежко състояние, интубирана, не беше транспортабилна към онзи момент и нещата вървяха в лоша посока. Но колегите направиха и невъзможното и успяха да я спасят.
И то в болница, където имаше проблеми и уволнихте директора заради тези проблеми.
– Да. Същите примери могат да бъдат дадени и за други лечебни заведения в областни градове и дори в малки населени места. В болниците в София има най-много смъртни случаи, но пък и тук се приемат най-много пациенти и най-тежко болните. Така че, рано е да говорим за медицински резултати, при положение, че „мачът още се играе“.
Една от най-коментираните теми от началото на коронакризата е тестването. Можете ли да кажете ясно кой трябва да плаща изследванията за коронавирус – държавата, касата, болниците или пациентите?
– От 1 август цените на всички клинични пътеки са увеличени с 20 лева и върху тази цена имаме още 10-процентно повишение. Което е напълно достатъчно на постъпващите пациенти да се правят безплатни PCR тестове. Така че, ако има лечебно заведение, в което пациентите плащат за изследване за коронавирус при постъпване, това е нередно. Извън болниците, ако тестването е назначено от лекар, то вие отново не трябва да заплащате за него.
При хирурзите подходът най-често е да режат до здраво. Да очакваме ли още промени в МЗ или в болниците?
– Ако трябва да се изразя като хирург – ако има болестен процес, то решенията са лесни. Искам да стане абсолютно ясно, че всяко едно мое действие в тази посока е плод на информираност и разум, а не на емоция или на чуждо мнение. Никой не може да ми повлияе, защото отговорнстта я нося аз.