Линк към интервюто на министър Ангелов за "Денят започва", БНТ
Водещ: Здравната система под натиск вече почти година – стари проблеми, които сега отново изплуваха на дневен ред и се видяха, особено при кризата с COVID-19. Мой гост в следващите минути е здравният министър проф. Костадин Ангелов. Здравейте.
Проф. Костадин Ангелов: Здравейте. Добро утро на Вас и на Вашите зрители.
Водещ: Както казахме от самото начало на нашето предаване, очаквано има и много въпроси към Вас и на нашата фейсбук страница. Ще започна именно с един такъв, защото знаем, че една от първите мерки, която се предприе, когато имаше и такъв наплив вече и в болниците, беше спирането на плановите операции. Та Радостина Маринова Ви пита – кой орган следи изпълнението на заповедта на министъра на здравеопазването за спирането на плановите операции и извършването на спешни такива в болниците?
Проф. Костадин Ангелов: Органите, които следят дали се спазва тази заповед, като започнем от местно ниво, това са органите на самата администрация на лечебните заведения и делегираните права на административните ръководства на съответните структури, а контролните органи, които следят, са Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, РЗИ-тата, органите на НЗОК по места.
Водещ: Спазват ли се тези забрани?
Проф. Костадин Ангелов: Ами заповедта на министъра е ясна. Нейната цел е да се намалят ресурсите, които се използват в момента, за да може освободеният ресурс от анестезиолози, реаниматори да се използва в лечението на пациенти с коронавирусна инфекция. И отварям една скоба, тъй като имаше много коментари, че това ще доведе до забавяне на лечение. Категорично заявявам, че това няма да доведе до забавяне на лечение, защото първо – не са забранени онкологичните операции, не са забранени операциите, които са по спешност, тоест тези, които са животозастрашаващи, а онкологичните, чието забавяне би довело до неблагоприятни последици за хората.
Водещ: Но може ли нещо, което не е спешно, да мине такова, за да може пациентът да бъде по-спокоен?
Проф. Костадин Ангелов: Всичко е възможно да се случи в една система, където участниците са много и не можем да сложим контролен орган навсякъде. Всичко опира до съвестта на колегите лекари – аз считам, че нашите лекари са изключително отговорни пред пациентите си.
Водещ: Така или иначе, в болниците, понеже отворихме вече тази тема, в момента наистина е сериозен проблемът, особено що се отнася и до приема, такъв е и в големите градове и така нататък. Един от въпросите, който се задава, е – защо и има ли наистина толкова много легла свободни и какъв всъщност е проблемът, организационен ли е, или кадрови?
Проф. Костадин Ангелов: Проблемът на системата на здравеопазването е многогодишен. Нашата система не е реформирана – в момента всичко това, което виждаме, е в резултат от липсата на извършени реформи в системата много години назад, или незавършването на реформата такава, каквато беше започната, до край.
Водещ: Вие имате наблюдения, само да отворим скоба, като директор и лекар.
Проф. Костадин Ангелов: Но сега моментът не е за реформи и не е за предприемане на резки действия, които да отклоняват системата в една или в друга посока. Затова аз приемам с резерви всички предложения, които водят до резки промени в системата. В момента основната ни цел трябва да бъде системата да работи като едно цяло – колкото и да е трудно, каквито и усилия да ни коства, в тази посока трябва да насочим нашите сили. А иначе по отношение на Вашия въпрос, имаме достатъчно болнични легла, България е една от страните в ЕС, която има най-много болнични легла на човек от населението – тоест ние имаме достатъчно на брой легла. България обаче е и една от държавите в ЕС, където имаме недостиг на лекари и медицински сестри. Тази седмица ми попадна статия на „Дойче веле“, в която статия, в един град Мюнстер в Германия, също се говори за липсата на лекари и медицински сестри за лечението на пациентите с COVID. Проблемът, освен в България, е и в Германия – и там липсват около 4 хиляди лекари и сестри за интензивните отделения. Нека това да не Ви звучи като оправдание, ние ще направим всичко възможно системата да работи по начина, по който трябва да работи, за да дадем…
Водещ: То много наши хора отидоха да работят там.
Проф. Костадин Ангелов: Да. А пък лекари и сестри от Германия отиват още по-на Запад, в скандинавските страни. В скандинавските страни се наблюдава друг тип миграция, която е към САЩ. Именно затова Ви казвам, проблемът е, бих казал, в целия свят - липсата и намаления брой на лекари и сестри. Тази професия като че ли в нашата страна загуби своята привлекателност – поради редица причини, които много пъти сме ги разисквали във Вашето студио.
Водещ: Видяхме и в месеците назад обаче и сега особено лятото, че някои страни направиха опит да си върнат кадрите обратно, призоваваха ги и не само на патриотичната нотка, да помогнат на системата. И Димитрина Митева това Ви пита – европейски страни приемат чужди медици да се справят с кризата, нещо което казахте, но как вижда проф. Ангелов възможност за това да се помогне на лекарите, които изнемогват и липсата на медицински персонал за овладяване на пандемията? Какво ще направите за медиците, които са останали тук?
Проф. Костадин Ангелов: Медиците, които са останали тук, сме предприели следните действия – първото е увеличаване на трудовите възнаграждения на всички лекари и сестри, и на санитарите, които са в лечебните заведения в страната. От 1 януари заплатите на всеки един лекар ще бъдат увеличени с 600 лв. брутно, на всяка една сестра с 360, на всеки един санитар със 120. Така ще бъдат достигнати праговете на основните заплати и надминати в браншовото споразумение в цялата страна. Това е едната част. Другата част е - днес ще водим разговори с представители на Българския лекарски съюз, с представители на Българския фармацевтичен съюз, където много от проблемите отново ще бъдат поставени, за да намерим пресечна точка. Защото аз следя процеса отстрани – наблюдавам известна доза противопоставяне на съсловията или неразбиране на проблемите на едно съсловие от друго съсловие.
Водещ: Защо?
Проф. Костадин Ангелов: Защото кризата доведе до нещо, което освен пренатовареност и напрежение в системата, тя извади всички истини на показ. Кризата доведе до там, че паднаха всички маски и ние видяхме истинските лица на хората и истинските възможности на системата като такава. И те не са никак добри. Именно в тази посока ние трябва да насочим нашите усилия. Много години нямаше такъв тип инфекциозно заболяване, което да доведе до такъв натиск върху системата и сега виждаме, че броят на инфекционистите е малък. Да, много малко места през годините се обявяваха за лекари специализанти по инфекциозни болести, много малко са желаещите по инфекциозни болести.
Водещ: Това ще се промени ли сега?
Проф. Костадин Ангелов: Това се променя в движение, но то не може да стане изведнъж. Има и много други специалности, където бройката е малка.
Водещ: Да, но знаем, че инфекциозните отделения са в общински или държавни болници по презумпция, просто частните не поддържат много такива отделения, не е рентабилно.
Проф. Костадин Ангелов: И Вие сте права, но не бих се съгласил изцяло с това твърдение, защото в момента много частни болници в страната помагат в битката с коронавируса и аз искам да благодаря на всички лечебни заведения, които разкриха такъв тип структури, въпреки липсата на този вид дейност в техните разрешения.
Водещ: И въпреки желанието на някои, Вие доста критично се отнесохте в началото с някои болници, като казахте, че няма да има чисти и точка по въпроса.
Проф. Костадин Ангелов: Това е така, за мен е важен резултатът, а резултатът е постигнат. Нека да дадем за пример град Пловдив – там кризата беше решена благодарение и на участието на частните болници. Същото е и в София. Разбира се, не на всички, аз отново имам забележки към голяма част от тях, но в момента системата диша.
Водещ: Докато говорим обаче за това, ще има ли финансови санкции – например неплащане от Здравната каса за онези болници, които отказват да разкрият COVID отделения или не могат по някаква причина да разкрият такива?
Проф. Костадин Ангелов: Тези текстове са внесени в законопроект, който е в НС и очаквам народните представители да го подкрепят. И когато това стане законов факт, ние ще прилагаме санкциите на закона такива, каквито са разписани от българския парламент.
Водещ: Да, обаче отивам сега на другата крайност – доколкото разбираме от вчера, Вие самият сте наредил да има болници, в които категорично да няма нито един COVID пациент, тоест такива чисти болници и такива, които пък да са само за COVID пациенти?
Проф. Костадин Ангелов: Явно съм неразбран…
Водещ: Нека да го обясним.
Проф. Костадин Ангелов: Явно съм неразбран изцяло. От трибуната на НС аз представих част от плана, който следваме, който звучи така – тогава, когато заболеваемостта достигне числата от 600 на 100 хиляди души за 14-дневна база, ние преминаваме в следващата стъпка, която предприемаме като организация на здравната система. И тя е следната – в областите, които са в страната, ние ще създадем лечебни заведения, които да обслужват само пациенти за COVID и такива лечебни заведения, които да обслужват пациенти без COVID, защото не всичко е COVID в страната. Имаме спешност и пациенти, които имат нужда от лечение сега, на момента, които нямат COVID и ние за тези пациенти трябва да проявим нужната грижа и да гарантираме достъпно здравеопазване и такива, каквито имат COVID по всички профили – хирургични, кардиологични, неврологични, ревматологични, на които също трябва да гарантираме достъп и навременна помощ.
Водещ: Как ще се избират болниците?
Проф. Костадин Ангелов: Болниците се избират и предлагат от регионалните щабове – затова съм написал писмо до областните управители. Те ще видят каква е спецификата в областта и ще предложат решения. Може не навсякъде това да е възможно, може някъде да няма нужда и да няма натиск върху здравната система. Тоест болниците така, както функционират с разкрит капацитет от 20 %, това да е достатъчно за съответната област и това да покрива многопрофилните нужди и на пациентите с COVID, и на пациентите без COVID.
Водещ: А за какъв период това може да се случи, тоест какъв срок ще поставите да има такива болници? Една болница да стане само за COVID и една, която да няма нито един такъв пациент.
Проф. Костадин Ангелов: Не възприемайте реорганизацията на системата от днес за утре или с щракане на пръсти. До края на тази седмица очаквам от областните управители да извършат анализите, да съберат медицинските щабове и да дадат предложения. След това ние тези предложения ще ги облечем в заповеди на министъра или на съответните директори на РЗИ-тата. И едва тогава ще започне реформирането или трансформирането на едно лечебно заведение в COVID или без COVID. Важното дотогава е да имаме достатъчен брой болнични легла, които да обслужват и пациентите с COVID, и тези, които не са с COVID.
Водещ: Всичко това, което казвате, съобразено ли e, следейки тенденциите, с разпространението на COVID-19? Да не се окаже така, че докато чакаме всичко това да се случи, следващата седмица вече да сме в някакъв пик и много заболели да има на ден?
Проф. Костадин Ангелов: Вижте, когато говорим за пик, когато говорим за поведение на вируса, от самото начало на това заболяване се случиха различни неща, които опровергаваха всяко едно твърдение. В момента ние наблюдаваме какви са числата, следим всяко едно число със загриженост, всеки един показател с изключително голямо внимание и аналитичност.
Водещ: Имате ли план за действие?
Проф. Костадин Ангелов: Да, категорично – аз Ви казах, ние следваме ясен план за действие, стъпка по стъпка какво правим. И в този план са разписани всички онези организационни мерки, всички мобилизационни мерки за държавата, всички организационни мерки, които трябва да предприемат институциите, които са различни от лечебните заведения. За обезпечаването на страната с лични предпазни средства, дезинфектанти, консумативи, лекарства. Да отворя само една скоба – на национално ниво няма никакъв недостиг на медикаменти. Да, обаче в лечебни заведения в страната, в болнични аптеки, в аптеки в градовете, голяма част от хората казват, че имат затруднения със снабдяването с медикаменти.
Водещ: Да, защо се случва така?
Проф. Костадин Ангелов: Защото имаме повишено търсене, защото имаме презапасяване. Гарантирали сме и сме обезпечили бременните жени с нискомолекулярни хепарини, направили сме организация на национално ниво през Изпълнителна агенция на лекарствата за заявяване на допълнителни количества нискомолекулярен хепарин, които ще дойдат в страната през следващата седмица или най-късно в началото на декември. Ще влязат допълнително 362 хиляди шприци нискомолекулярен хепарин. Дотогава ще напишем писмо до всички лечебни заведения – пациентите, които имат нужда от антикоагулантна терапия, в момента имаме достатъчно количества от хепарин, но от медицинска гледна точка, той иска много сериозно мониториране. Разполагаме с достатъчно количество перорални антикоагуланти, които могат да се използват в болничната мрежа, тогава когато пациентът е с възстановен или с нормален перорален прием. Така че, нямаме проблем с антикоагулантното лечение на национално ниво. Въпрос на логистика, която логистика е създадена – ние сме създали комуникация между всички притежатели на разрешение за употреба и търговци на едро и създаваме логистика, която ще работи и денонощно. Ако е необходимо, ще бъдат включени и допълнителни коли от държавата, които да пренасят медикаментите и през нощта, от складовете на търговците на едро до съответните лечебни заведения.
Водещ: А денонощни аптеки навсякъде?
Проф. Костадин Ангелов: Това с денонощните аптеки очаквам днес на срещата с Българския фармацевтичен съюз да стигнем до някакъв тип консенсус. Те имат някакви становища, БЛС искат това да се случи – нека да чуем всички, нека да обсъдим…
Водещ: А какви са възможностите, защото в момента наистина са много малък процент денонощните аптеки в страната, ако погледнем? Има места, където няма изобщо.
Проф. Костадин Ангелов: Това с денонощните аптеки не е факт, който се е случил сега по време на пандемията, това е от много години. Затова казвам – извършването на резки действия в състояние на една епидемия, понякога може да доведе до последици, които не могат да бъдат прогнозирани.
Водещ: А как виждате лекарства в хранителни магазини, бензиностанции, без рецепта тези, които могат да се купят?
Проф. Костадин Ангелов: Ето, това е промяна, за която говорим. До момента нямаме такава практика. Ние искаме в хода на една епидемия да направим законова промяна – не можем в състояние на натиск върху здравната система и върху институциите, тъй като работата е изключително голяма, оценката на въздействието на тази промяна върху цялата система, не може да бъде извършвана сега.
Водещ: Да, професор Ангелов, само че в тази ситуация всичко мина онлайн, така да го кажем, или много голяма част от живота ни ще е онлайн. Но какво се случи с електронното здравеопазване, какво се случи с темата за електронните рецепти, с електронните направления – в тази ситуация няма ли да помогнат?
Проф. Костадин Ангелов: Те ще помогнат. Аз съм поел ангажимента още в самото начало, когато станах министър, до края на годината да имаме електронно направление и електронна рецепта.
Водещ: Ще има ли?
Проф. Костадин Ангелов: Вчера бях на среща с директора на „Информационно обслужване“ – той ме увери, че процесът е изключително напреднал и ситуацията до края на годината ще бъдат факт. Нещо повече – електронната рецепта в момента е до такава степен готова, че тя беше представена на експертно ниво от хората, които я разработват. В момента трябва всички участници в системата и аптеки да бъдат свързани с основното ядро, което се създава от „Информационно обслужване“. По отношение на лекарствата обаче, това, което казвате, е много важно да го подчертая – защо имам задръжка по отношение на наличието на лекарства в магазините? Защото понякога това може да е опасно за живота и здравето на хората. Безразборната употреба на лекарства, каквито и да са те, но като започнете от най-безобидния Парацетамол – безразборната му употреба в големи дози е рискова за живота и здравето на хората. Това, което наблюдавам в момента, това, което се случва и хората си купуват по интернет, които си четат някакви рецепти по интернет, четат и се лекуват във Фейсбук с разпространени рецепти – а това малко ми прилича, ако си спомняте, преди време имаше една такава кампания за ниски цени на самолетните билети във Фейсбук, която се разпространяваше от приветливия млад мъж Александър, който живееше в Париж. Накрая се оказа, че това е Спас от Кочериново. Нека хората да слушат съветите на експертите, на лекарите, а не да се лекуват през Фейсбук, не да се лекуват с рецепти, които се разпространяват по интернет.
Водещ: Възползвам се от това, което казахте обаче през Фейсбук и интернет, а и през телефона. От едната крайност на мненията до другата крайност – лечение по телефона с личните лекари или пък не трябва да има по телефона контакт толкова с личните лекари? Вашето мнение.
Проф. Костадин Ангелов: Тук ситуацията е много различна. Когато говорим за лечение на пациент, то не може да се извършва по телефона.
Водещ: То години наред е така, нали знаете, че всеки си звъни на личния лекар – казва какво му е, що му е, много често така се случват нещата.
Проф. Костадин Ангелов: Да, личният лекар е този, който познава пациента, той е запознат с неговото заболяване, с неговите хронични заболявания, с промените на неговите изследвания, той ги следи във времето, профилактични прегледи. Тоест, когато звънне един пациент на своя личен лекар, би следвало този човек, който е лекарят, да знае кой му звъни и да е запознат с неговото състояние. Той може да сподели своите симптоми. Но най-важното в един лечебно-диагностичен процес е лекарят да пипне, да погледне, да се запознае и да прецени обективно какви са промените в дадени показатели или промените в тялото на даден човек, за да назначи правилното лечение. В момента натискът върху системата е огромен. Когато се срещах с представителите на личните лекари и с тяхното национално сдружение на масата, трябва да ви кажа, че в моя кабинет телефоните на колегите не спираха да звънят. Може би в момента, в който натиснаха червеното копче, второто позвъняване. Това е извън предела на човешките възможности.
Водещ: Тогава можете ли категорично да кажете, че те се включват адекватно и достатъчно в тази ситуация, защото чухме и такива критики, че не е съвсем така и хората отиват веднага например в „Пирогов“?
Проф. Костадин Ангелов: Това, което се случваше в началото, вече като че ли е малко забавено като процес. Именно затова разкрихме в нашия план, който имахме, COVID зони в ДКЦ-тата. Тези COVID зони имаха идеята и фургоните пред лечебните заведения, да намалят малко натиска върху лечебните заведения.
Водещ: Случи ли се?
Проф. Костадин Ангелов: Да, случи се.
Водещ: Добре, ще продължим нашия разговор. Предлагам Ви обаче сега, заедно с Вас и нашите зрители, да видите и един репортаж. Ще Ви срещнем с анестезиолога д-р Тодор Маринов, който преди девет дни се е самокарантинирал, след като усеща симптоми на COVID-19. Два теста го потвърждават. Специалистите от РЗИ все още обаче не са му се обадили, не са му издали предписание. Как се справя човек, когато е сам и под карантина, без предписание от здравните власти? Вижте.
Репортер: Доктор Маринов, заварваме Ви вкъщи, под карантина. Разкажете ни какво се случи, как разбрахте, че сте положителен, тръгвате след това по едни мъки, по които минават всички пациенти?
Д-р Тодор Маринов: Разбрах, че съм положителен, защото развих симптоматика, вдигнах температура, заболя ме гърло, започнах да кашлям и реших, че е COVID, тъй като в момента няма грипна вълна. Направих си тест, антигенен, бърз тест и той, разбира се, беше положителен, след което направих и PCR, който съответно да го потвърди.
Репортер: Как се случи карантинирането при Вас? Самокарантинирахте ли се или от РЗИ Ви изпратиха предписание за това?
Д-р Тодор Маринов: Никой нищо не е изпратил, нито имам някаква връзка със съответната инспекция, нито някой ми се е обадил, което е до известна степен проблем. Ти се изолираш, всеки здравомислещ човек ще го направи с цел да не постави под риск останалите хора, но въпросът е, че това е важно след това за всеки работещ човек за получаването на болничния лист съответно от личния лекар, който, за да издаде въпросния болничен лист той трябва да има номер от РЗИ, който ти трябва да получиш с предписанието от РЗИ, което до момента вече 9-ти - 8-ми ден никой не се е свързал с мен.
Репортер: Как се случва всичко, пазаруване, покупка на лекарства?
Д-р Тодор Маринов: По-големият проблем е с лекарствата.
Репортер: Когато сте под карантина, как се случва това?
Д-р Тодор Маринов: Ако нямаш рецепта, нали знаете, че няма да Ви продадат тези препарати.
Репортер: Вие самият сте лекар, кой обаче проследява Вашето заболяване, има ли някой, който да провери Вашето състояние, дали се влошавате, дали се подобрявате? Дали лечението, което правите, действа?
Д-р Тодор Маринов: Никой не проверява, аз сам си се следя.
Репортер: Какъв е въпросът, който бихте задал на министъра на здравеопазването?
Д-р Тодор Маринов: Бих попитал, ако може, има ли разлика в карантинирането на контактните медицински лица и останалите хора. Тъй като министърът издаде заповед, след това той каза - след приключване на съответната карантина не се изисква правене на PCR, потвърдителен, а съответното лице може да бъде върнато на работа, като за болниците обаче това не е така, в смисъл болниците изискват да се върне на работа персоналът, когато даде отрицателен PCR тест, а знаете, че понякога има вероятност да не е все още отрицателен, което не означава, че човекът е контагиозен и може да предава заболяването, но вече знаете, че настъпва проблем с издаването на нова карантина, колко време е тая карантина, дали тя е 7 дни или 14 дни, отново говорим за болничните от личните лекари, които не знаят изобщо какво да направят. Аз съм питал и личен лекар какво правим, ако след тези 14 дни, тестът ти е отново положителен и тя ми отговаря и казва, ами не знам, РЗИ трябва да ти кажат какво да се прави, а аз Ви казвам - РЗИ не е направил никаква връзка с мен.
Водещ: Доста въпроси се понатрупаха. Да започнем от там – има ли разлика в карантинирането на контактните медицински лица и останалите хора?
Проф. Костадин Ангелов: Колегата каза едно изречение, което е абсолютен факт – системата е абсолютно пренатоварена. И това е най-голямата истина, която чух в негово интервю. Разлика, ако говорим за лекарите и за останалите хора, в момента подготвяме такива текстове, които да бъдат облечени в заповед, а именно отпадането на карантинирането на лекарите и медицинските сестри в лечебните заведения. Защото имаме много лечебни заведения, в които имаме един болен лекар от едно отделение, другите са му контактни лица и това означава затваряне на самото отделение. Такъв е случаят в болницата в Ловеч с анестезиолозите. И не само там. В момента това се обсъжда от експертите и то ще стане факт тогава, когато имаме абсолютен консенсус на експертно ниво.
Водещ: Трябва ли да се прави PCR тест?
Проф. Костадин Ангелов: По отношение на въпросите, които постави колегата – изискванията в заповедта са ясни, тогава когато човек е бил положителен, той попада в изолация, която трае 14 дни и след това се връща на работа – PCR тест не е задължителен.
Водещ: Но той казва, болниците искат такъв.
Проф. Костадин Ангелов: Някои лечебни заведения с оглед постигането на по-голяма сигурност, тъй като този човек ще работи с хора, ще бъде с тези хора в затворени пространства, ще бъде в много интимен контакт с тях, могат да изискват такъв PCR тест. И тук отново отваряме един професионален прозорец – след 14-тия ден позитивирането на PCR теста е абсолютно възможно. Само че колегата го каза много ясно и правилно, този човек не е заразен. Тъй като PCR тестът се позитивира, защото се откриват някои от олигонуклеотидите на вируса, от неговата нуклеинова киселина, не цял вирус и това не може да бъде причина за заразяването на друг човек. Но пак казвам, лечебните заведения, особено които са в интензивните отделения, в COVID структурите, изискват такъв тест за по-голяма сигурност – и на човека, и на самите пациенти.
Водещ: И още нещо, РЗИ още не са се свързали с него. Кой следи подобни пациенти?
Проф. Костадин Ангелов: Абсолютно и това не е единственият случай. Именно затова предлагаме законовата промяна за СМС-известяването, тъй като само за София вчера имаше над 1000 положителни лица и още около 2-3 хиляди, които бяха контактни. Екипите, колкото и да ги усилваме, максимумът вчера беше 40 екипа, по двама човека- 80 човека от здравен контрол. Вчера бяха успели в края на деня да връчат около 35 предписания. Това означава, че остават около 1000 невръчени. Поради ред причини – не се намират хората на адресите, не успяват да се свържат с тях, никой не отваря. Това са едни изключително сериозни усилия от колегите от РЗИ, които не се увенчават с успех.
Водещ: Съжалявате ли тогава за оставката на д-р Пенчев? Чисто организационно важно ли беше сега той да е там?
Проф. Костадин Ангелов: Д-р Пенчев е в РЗИ, той в момента е зам.-директор на РЗИ-София. В онзи момент той имаше сериозни лични мотиви и затова го направи.
Водещ: Добре, продължаваме с въпроси, може би вече в малко по-блиц порядък трябва да тръгнем, защото наистина са много, а пък трябва да ги зададем, защото са важни. Що се отнася, например, за „зелените коридори“ и за пазаруването на възрастните хора и другите. Променихте часовете, продължават обаче дебатите доколко това е ефективна мярка и смятате ли да я преосмислите?
Проф. Костадин Ангелов: Нямаме време да се лутаме от едно решение в друго решение – мярката е ясна. Мярката беше взета – сутринта да бъдат от 8 до 10 ч., само в този час. Основната ни идея да бъдат само в този час беше да могат хората да се дисциплинират и да бъдат опазени, тъй като възрастните хора са изключително дисциплинирани - те носят маските, пазят дистанция, за да може да гарантираме на тях достъп само за тях в магазините и в аптеките. Още, когато анонсирах тази мярка, казах следното, че имаше дебат, когато тя беше въведена, че в този период от деня може да бъде студено, може да има мъгли, може да има заледявания и ние ще я прехвърлим следобяд, ако това се случи. Това се случи, прехвърлихме мярката следобяд и я удължихме с още един час. Това беше съгласувано и с представители на възрастните хора и с представители на бранша.
Водещ: Въпросът е има ли ефект от това нещо, според вас? Сега има опашки пред магазините от другите хора?
Проф. Костадин Ангелов: Според епидемиолозите се очаква да има ефект. Именно заради това министърът в мое лице се е съобразил с мнението на колегите, които са епидемиолози. Това е една от мерките. Съгласен съм, че тя е ограничение, но ние не можем да направим друго в хода на една епидемия, освен да налагаме ограничения с оглед да намалим скоростта на разпространението й.
Водещ: Образованието, училищата и COVID. Трябва ли да се вземе национално и по-кардинално решение – затваряне на училищата или да се продължава анализът, училище по училище, област по област?
Проф. Костадин Ангелов: Вижте, решенията, които сме взели до момента, са следните, ние казваме, че в училищата, където имаме достигната заболяемост на всички ученици на територията на училището над 15 %, със симптоми, съотносими към COVID, излизат в електронна среда от 6-ти до 12-ти клас. Това е ясно и точно разписано.
Водещ: А маски ще има ли задължителни в часовете?
Проф. Костадин Ангелов: Отделните областни щабове взимат допълнителни решения и могат да изведат тези ученици в електронна среда по тяхно предложение, със съответните районни управления по образование и на министъра на образованието. С министъра на образованието обсъждахме много ясно и точно дали да се въведе изискването да имаме маски в училищата, за да можем да гарантираме присъствен процес на обучение, който е и най-ефективен.
Водещ: И?
Проф. Костадин Ангелов: В момента текат експертните обсъждания. Лично аз като министър на здравеопазването подкрепям това искане на министъра на образованието, защото то е рационално от гледна точка на прекъсването на заразата, по-голяма сигурност на децата, намаляването на разпространението и връщането им в класните стаи. Нека да видим какво ще кажат експертите, които са компетентни, за да може ние да предприемем съответните действия.
Водещ: Но Вие подкрепяте да има маски и в учебните часове и децата да ги ползват?
Проф. Костадин Ангелов: От самото начало на тази епидемия, експертите от здравен контрол в МЗ са за тази мярка.
Водещ: Между другото, за маските има доста въпроси – защо не бяха задължителни и през лятото, например, но се спря тази мярка, сега отново се въвежда. Да не задълбаваме, защото темите наистина са много и сме чували и отговорите на тази тема. Всъщност това, което вълнува и много хора сега, виждайки отново нашата фейсбук страница. Готов ли сте за пълен локдаун и да наредите такъв – вечерен час?
Проф. Костадин Ангелов: Отново се връщам към медицинската целесъобразност на всяка една мярка. Локдаунът е една мярка, която е изключително тежка. В момента имаме призив на някои отделни хора в обществото и на организации и на родители, които са за безопасно образование, това да се случи. Пак казвам, ние трябва да анализираме ситуацията към момента и дали въвеждането на тази мярка ще бъде реално изпълнимо.
Водещ: Какво мислите?
Проф. Костадин Ангелов: Вие виждате какво се случва в страните, в които се налагат тези мерки. Там не наблюдаваме намаляване на ръста на новозаболелите. Всяка една мярка е възможна да се случи, само че правителството трябва да осигури компенсация на всеки един в системата, който пострада от тази мярка.
Водещ: Да, но тук е и балансът между позволено и разрешено. Защото няма вечерен час, но заведенията работят до 23.30 часа – като че ли, казват някои, след това вирусът изчезва или пък преди това е повече или по-малко. Не работят нощните клубове, но пък може да си ходиш на фитнес, на театър. Между другото, като казвам театър, сега имам един такъв въпрос на С. Бочев – въвеждат се какви ли не мерки за преодоляване на пандемията, разделят се хора, потоци, маски се носят и прочие, кому е нужно и се позволява абсолютно незащитени артистите да играят на сцените на театрите на руска рулетка, пише той. Имаше предложение да се тестват зрителите. За този баланс Ви питам.
Проф. Костадин Ангелов: Организационните мероприятия в системата на културата се предприемат от министъра на културата. Министър Банов е изключително адекватен колега, с който ние водим много разговори ежедневно за всички организационни мерки в областта на културата, за което аз му благодаря за неговото разбиране и подкрепа в тази област. Артистите на сцената са на много голямо разстояние от публиката.
Водещ: Но не и помежду си.
Проф. Костадин Ангелов: Да, не помежду си, но тези хора, които са там, преди да излязат на сцената, директорите на театрите трябва да са предприели такива мероприятия, че да гарантират безопасността им помежду им.
Водещ: Аз споменах и фитнеси, козметични салони, какви ли не други сектори, да не ги изброявам всички, затова Ви попитах за този баланс – позволено и непозволено, кое се забранява и защо се забранява, пък друго не се забранява.
Проф. Костадин Ангелов: Всичко онова, което ни казват експертите, всичките обсъждания, които текат, ние се съобразяваме с тях и накрая вземаме решенията такива, че те да стъпват на експертна основа и да постигат медицински резултати. Това е стояло винаги в моите действия.
Водещ: Има ли момент, проф. Ангелов, в който Ви се е струвало, че се изпускат малко нещата от контрол?
Проф. Костадин Ангелов: Не, не ми се е струвало до този момент, че се изпускат нещата от контрол. Много такива заключения има на хората – как, видите ли, в момента ние вървим след събитията, как цяло лято нищо не сме правили. Нито едно от тези неща не е вярно.
Водещ: Достатъчно ли се подготвихме?
Проф. Костадин Ангелов: Подготвихме се дотолкова, доколкото беше възможно. За мен подготовката на системата през лятото беше абсолютно адекватна и плановете, които бяха разработени, следваме стриктно стъпка по стъпка тях и считам, че България се справя, защото нашата заболяемост не е на първите места в Европа, напротив, ние сме малко над средата по заболяемост и сме също на изключително добро ниво по смъртност. Това е оценка за мерките, които сме предприели, реална оценка, не се прави тази оценка от нас, а от Европейския център за контрол на заболяванията и оценка за ефективността на здравната система.
Водещ: Само да кажа и нещо, защото считам, че е хубаво да го чуете – от инж. Надежда Михайлова от Мездра, която Ви поздравява, че се справяте добре с длъжността, в тази нереформирана система, пише тя. И наистина със зрителски въпрос ми се иска да завършим нашия разговор. Ние преди малко говорихме и със студенти, които са се разбрали с Вас да помагат. Та сега, въпросът е – Надежда Иванова го задава, бихте ли попитали здравния министър защо не отпадат семестриалните такси за студентите по медицина държавна поръчка, тъй като сега разчитат на тях. Много ли ще обеднее държавата?
Проф. Костадин Ангелов: Това е въпрос, който не зависи от здравния министър, зависи от висшите училища, които са автономни и които могат да вземат това решение. Ако сме на финала на нашия разговор, искам да изкажа благодарността си на всички лекари, на всички медицински сестри, на всички санитари в лечебните заведения, на линейките, в РЗИ-тата, които работят денонощно и благодарение на които ние се справяме. Да благодаря на всички български граждани, които разбират мерките, нуждата от тях, които ги спазват, които не се срещат безразборно, които не ходят в затворени пространства незащитени. Нека да мислим за мерките, защото всички заедно може да победим тази инфекция, когато действаме с разум, а не с емоция.
Водещ: Лекари призоваваха за това, излизаха пред болниците. И аз в едно предишно наше интервю Ви попитах тогава, според Вас на кого са повече ядосани – на системата, на държавата или на хората, че сме в тази ситуация?
Проф. Костадин Ангелов: Българските лекари не са ядосани на никого, те обичат пациентите си.
Водещ: Много Ви благодаря за това интервю.
Проф. Костадин Ангелов: Много Ви благодаря на Вас и на Вашите зрители.
Водещ: И аз Ви благодаря. Очакваме Ви отново в нашето студио.