Върни се горе

- Проф. Ангелов, по-малко от месец заемате поста на здравен министър. Преди това 7 години бяхте начело на една от най-големите болници в страната. С какво се различава картината на здравеопазването когато я гледате от настоящата си позиция?

- Не знам колко дни минаха, но имам усещането, че съм министър вече повече от година. Не бих казал, че картината се различава толкова много, по-скоро мащабът ѝ е различен. Сега имам повече информация, по-ясен поглед върху всички съставни части на системата. Разликата винаги, на всяко едно място е в отговорността, а чувството за отговорност или го имаш, или го нямаш. Сега отговорността е още по-голяма и заради коронавирусната инфекция и тежката пандемия. Това налага да се вземат непопулярни решения в условия на неизвестност и то в целия свят.

- През последните седмици обиколихте много болници в страната. Какво ви направи най-силно впечатление?

- Това, което виждам в момента от обиколките си в страната е, че имаме вече създадена организация. Хората не са толкова изплашени, колкото бяха в началото. Ние разбрахме, че можем да контролираме ефективно разпространението на заболяването, знаем повече за него, знаем и как да процедираме при усложнения. Що се отнася до това, кое ми е направило най-силно впечатление, това са емоцията и духът на хората. Аз съм човек, който в буквалния смисъл е живял в болница и знам, че там има един дух, който аз усетих в много лечебни заведения. Там хората постигат резултат, защото са единни, защото са отбор. И това е единственият път към успеха и победата над болестта.

- Какво ви казват вашите колеги в страната?

- Казват ми „спокойно, ние ще се справим“ и „спокойно, ние сме готови“. А в действителност аз трябва да им кажа това, да ги мотивирам, но те имат обратното усещане, че трябва да бъдат моят мотиватор.

И сега след толкова много обиколки и срещи вече съм абсолютно сигурен – отборът е изключително стабилен в цялата страна.

Тук е моментът да благодаря на всички лекари, медицински сестри, професионалисти по здравни грижи, санитари, шофьори, на всички от РЗИ, от Центровете за спешна медицинска помощ. Държа да засвидетелствам и личната си признателност към младите лекари, благодарение на които стават възможни размествания в графиците. Системата изглежда проверена, готова, мотивирана да се справи с онова, което наближава. Дай Боже то да е добро.

- Споменахте медицинските сестри и няма как да не ви попитам какво е мнението ви за палатковия лагер под прозорците на МЗ?

- Това са наши колеги. Никога не съм разделял екипа на лекари и сестри, защото то е като да вземете един велосипед и да кажете кое от двете колела е по-важно, за да върви той напред – предното или задното. Махнете едно от двете и ще получите отговора. Лекарите и сестрите са едно цяло. Нашите колеги поставят въпроси, които не са решени от много години. Те изискват големи, стратегически решения за избор на посоката, в която да се развива българското здравеопазване. Долу пред министерството бяха максимум 10 човека. От срещите, които проведох с колеги в страната, със сестрите, които работят в лечебните заведения, в ЦСМП, нито един не постави същите въпроси. Нека да говорим за нощния и извънредния труд, за 1000-те лева, които се изплащат на хората от първа линия...

- Да, това сякаш са едни от най-наболелите въпроси към днешна дата...

- Точно така, но в преобладаващата част от местата, които посетих, такива проблеми няма. Което не означава, че те не съществуват. Но не са масови! И това ми дава правото да ви кажа, че медицинските сестри в цялата страна не протестират. Когато поканихме г-жа Мая Илиева (председател на Синдиката на българските медицински специалисти, организирал протеста пред МЗ, авт. бел.) да дойде с нас в Смолян, тя видя една подредена болница. Видя хора, които не припознават тези искания, които работят рамо до рамо с лекарите, страдат и се радват с пациентите си. Тя влезе в Инфекциозното отделение и попита медицинските сестри там дали им заплащат извънредния и нощния труд, дали получават редовни заплати, те казаха „да“. И тя започна да търси други проблеми. Това ме кара да мисля, че целите, които преследва този протест, не са свързани единствено с интереса на медицинските сестри.

- В същото време обаче изявихте готовност да включите медицинските сестри като страна по преговорите за Национален рамков договор?

- Точно така. Предстои ми да направя среща с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Това е легитимната организация, която представлява всички медицински сестри. Това е и организацията, която ще предложа да влезе като договорен партньор на Надзорния съвет на касата, за да договаря обеми и цени на медицинските дейности. По този начин професионалистите по здравни грижи ще бъдат равнопоставени с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Те трябва да участват в преговорите, защото ние извоювахме т.нар. самостоятелни сестрински практики.

- Да, но стои въпросът дали те ще бъдат финансирани от здравната каса?

- Вече съм провел разговор с управителя на НЗОК и

ще направя всичко възможно догодина да заложим бюджет в размер на около 25-30 милиона и ще позволи на 30 000 медицински сестри да имат такива практики и да извършват дейност, различна от тази в лечебните заведения.

По този начин ще могат да получават допълнителен финансов ресурс в извънболничната помощ. Знаете, че има много дейности, които не изискват лекарска намеса – поставяне на инжекция, смяна на превръзка на рана и т.н. Кой по-добре от медицинските сестри и техният официален представител може да договори тази дейности? Кой по-добре от тях разбира и защитава техните интереси? Това е тяхната съсловна организация, такива каквито са БЛС и БЗС.

- Имате ясен план за привличане на млади лекари в неблагоприятните райони. Можете ли да разкажете повече за него?

- Да. Винаги съм мечтаел да реализирам това, което ще ви разкажа. Основният проблем на младите лекари, които напускат България е в няколко аспекта. Първият е заплащането, вторият е възможността за кариерно развитие, третият са социалните решения във всички региони на страната – детски градини, училища, молове, кина, театри и т.н., а четвъртият е отношението на обществото. В момента проучваме и до 10 септември ще имаме снимка на цяла България по общини и по области за необходимия брой лекари и медицински сестри, които трябва да започнат работа в общински, областни и други болници, за да може системата да функционира оптимално. След като това стане ясно ще направим среща с Националното сдружение на общините в България. Там ще настояваме всеки кмет да намери финансови механизми в две посоки. Първата е доплащане в размер на брутната работна заплата на новозапочващ лекар, която е почти 1000 лева. Това означава освен заплатата си, всеки млад лекар да получава от общините по допълнителни хиляда лева на месец. Второто е лекарят да има осигурено жилище и ако той остане да работи 20 години в тази община, жилището да остане негово. Това е на общинско ниво. Следващото нещо е ролята на държавата. Когато знаем, че на територията на България има 300 млади лекари, които след завършването си ще започнат работа на труднодостъпни или отдалечени места, в малки болници, държавата да осигури на всеки един от тях по още 1000 лева.

- Това означава, че младите лекари ще получават по 2000 лева над заплатата си?

- Точно така, плюс осигурено жилище. Освен това ние трябва да намерим начин да мотивираме лекаря и по отношение на кариерното му развитие. Това може да се случи като му дадем възможност да специализира в болницата, в която работи. За целта трябва да направим нормативна промяна в Наредба №1. За медицинските сестри мерките са сходни, мащабът е малко по-различен, но те ще вървят успоредно.

Това, което искам е всички лекари и сестри да знаят, че никога няма да ги изоставя и винаги ще бъда техният човек в здравеопазването. Бил съм санитар, работил съм и като сестра, след това и като лекар.

Знам техните проблеми и няма да отстъпя крачка назад, за да ги защитя и да постигнем резултат. Не казвам, че това ще стане веднага или ще усетим промяната в рамките на година, но гарантирам, че ще направя всичко възможно от 1 януари 2021 г. да започнем ефективна работа в тази посока и мерките да бъдат факт.

- Вече няколко пъти отчетохте, че навсякъде има достатъчно количества лични предпазни средства. Поръчани ли са обаче допълнителни предвид очаквания пик на коронавируса през есента?

- В момента поръчваме 2 324 000 броя ръкавици, 2,4 милиона калцуни, над 20 000 литра дезинфекцант и 1,5 милиона хирургични маски. По този начин ще заредим Националния склад, а от Логистично-координационния център ще ги разпределят към системата на РЗИ и към всички, които са подали заявки. Нямаме недостиг, ситуацията вече е различна от тази, която беше в началото.

- В началото на нашия разговор споменахте отговорността. Като министър на здравеопазването и то във време на пандемия, носите огромна отговорност. От какво най-много се страхувате?

- Най-много се страхувам от грешни решения, които се вземат на базата на грешна преценка или на подценяване на ситуацията. За съжаление, разбираме, че едно решение е било грешно след време. Това, което можем да направим, е да не допускаме подценяване на ситуацията.

- А какво най-много искате да постигнете?

- Да върна доверието на хората в нашата система.

Сподели в: