Линк към интервюто на министър Хинков за „Денят на живо с Наделина Анева“, NOVA NEWS
Водещ: Проф. Хинков, идвате с новина в студиото. Нека първо да я кажем.
Христо Хинков: Да. Има едно лекарство, което е за миастения гравис и което е единствено, няма аналог на пазара. То е за 1500 пациенти с миастения и сега се оказа, че липсва на пазара. Но вече е осигурена доставка. До 4 юли ще има достатъчни количества от лекарството „Калимин“, така че тези, които го ползват, да бъдат спокойни.
Водещ: До 4 юли, до следващата седмица, вече ще го има навсякъде по аптеките.
Христо Хинков: Да.
Водещ: Добре. Когато встъпихте в длъжност, проф. Хинков, казахте, че от Министерство на болестите искате да превърнете вашето ведомство в Министерство на здравето. Как ще се случи това? Бюджетът ли е най-сигурният инструмент за това?
Христо Хинков: Ами, вижте, бюджетът винаги е основен инструмент, защото ако видите сега разходите за профилактични програми, които касаят общественото здраве, идеята в този слоган „Министерство на болестите“ и „Министерство на здравето“ е именно това – да може да се обърнем към профилактиката, към промоцията на здраве, към здравословен начин на живот. И това е свързано с профилактични национални програми, които за съжаление, имат много, много бедно финансиране.
Водещ: Вярно ли е, че с 88 милиона сега са намалени парите за профилактика в сравнение с предишния бюджет?
Христо Хинков: Не, не са намалени. Аз, доколкото знам, в бюджета на Здравноосигурителната каса са запазени плащанията от миналата година. Имаме увеличаване на извънболничните дейности, като също така са предвидени средства за допълнителен трансфер от бюджета на Министерство на здравеопазването с 46 милиона, свързани с лечение на деца до 18-годишна възраст. Тук има много данни, които мога да ви кажа, но да не губим време. Като цяло бюджетът, който е предвиден до края на тази година, е един неестествен бих казал бюджет. Общо взето, следва принципа на това постепенно да се изнасят медицински дейности, изследвания и други видове медицински услуги извън болниците, в извънболничната помощ. Защото тенденциите през последните десетина-петнайсет години са непрекъснато увеличаване на средствата за болници и за лекарства, а в крайна сметка това не води до драстично подобряване на здравно-демографските показатели.
Водещ: Това какво означава – че по-малко пари ще се предвидят за болници? И когато се разболеем, ще разчитаме на доболничната помощ, така ли?
Христо Хинков: Не. Просто ще се променят съотношенията в бюджетите. Парите за болници ще бъдат толкова, колкото са необходими, като разбира се, успоредно с това ще върви и една оптимизация на болничната помощ, тъй като засега ние сме в челните места в Европа, ако не сме и на първо място в Европа, по брой на болници на глава от населението. Имаме много повече болници, отколкото са необходими.
Водещ: Колко болници имаме?
Христо Хинков: Около 400.
Водещ: Около 400. Колко от тях са частни?
Христо Хинков: От 2001 г., когато стартира всъщност реформата, болниците бяха около 200, останалият брой болници към настоящия момент са частни. Почти няма разкрита държавна болница, една или две, не мога точно да ви кажа със сигурност, но всичко останало е за сметка на частното инвестиране в здравеопазването.
Водещ: Сега вие имате идея да наложите мораториум върху разкриването на нови болници и на болнични легла. Откога, първо кажете, каква е идеята ви?
Христо Хинков: Това е доста сложна тема. Моята идея не е да създавам мораториум за разкриване на болници, тъй като не може да се спре частната инвестиция в здравеопазването или където и да било, това е противоконституционно. Това, което може да се направи, обаче, е да се изготви един преглед на възможностите на Здравноосигурителната каса да поема нови договорни партньори, тъй като в момента, образно казано, който се появи на пазара и поиска договор с Касата при определени условия, които той изпълнява, получава този договор.
Водещ: Т.е. тези 400 болници, всички са към Касата?
Христо Хинков: Всички са към Касата, разбира се. Няма болница, която може да се издържа изцяло от частни плащания, тъй като хората са неплатежоспособни. Трудно е наистина, а медицината е скъпа. Съвременната медицина, българската медицина, която предлага нашата система, е на световно ниво и тя изисква средства.
Водещ: Когато станахте министър, като своя амбициозна задача, също казахте да намалите доплащането от пациента. Колко е в момента и с колко искате да го намалите, и как да се случи това, проф. Хинков?
Христо Хинков: Този въпрос е свързан с предишния ви, защото увеличаването на броя на договорните партньори, на практика при една и съща себестойност на клиничната пътека, една и съща цена на клиничната пътека и една и съща себестойност на медицинската услуга, или може би постепенно увеличаваща се с оскъпяването и на лекарства, и на медицински дейности, всъщност води до това, че болните доплащат тази разлика от джоба си. Именно в това се корени тази оптимизация и възможностите хората да знаят, че когато са осигурени, получават определен пакет от услуги, колкото се може по-голям. А той е възможен – т.нар. „универсално покритие“, което Световната здравна организация изисква от всяка държава членка. Това е възможно да се постигне, но…
Водещ: Как, как?
Христо Хинков: С оптимизация.
Водещ: Влизаш в една болница и ти казват: дължиш 800 или 1000, или 1500. Те казват – за консумативи, избор на екип. Има различни формулировки.
Христо Хинков: Много са начините. Един от начините е изсветляването на тези взаимоотношения. Например, създаването на Националната здравноинформационна система цели именно такова изсветляване, тъй като едва ли ще ни стигне времето да мога да опиша всички дупки, от които изтичат средствата от този, образно казано, здравноосигурителен чувал, който събираме, или басейн, който ние пълним всички с нашите вноски. Да не говорим, че самата вноска е последната, най- ниската в цяла Европа.
Водещ: Трябва ли да се вдигне?
Христо Хинков: Но ние не говорим за увеличаването на вноската.
Водещ: Не говорим за увеличаване. Добре, кажете – влиза един пациент в болница. Трябва да се оперира.
Христо Хинков: Да?
Водещ: И трябва да му бъде приложен по време на тази операция нещо, някакво допълнително… как се казва…
Христо Хинков: Някакво изследване или някаква услуга.
Водещ: Изследване – не. Нещо трябва да бъде сложно там, имплант или…
Христо Хинков: А медицински дивайс, някаква…
Водещ: Да. Консуматив някакъв. Той трябва ли да плати? Може ли здравната осигуровка да поеме абсолютно цялата операция, всичко – поставянето, лечението?
Христо Хинков: Да, да кажем консуматив. Вижте, това е нашата цел. Много е трудно. Да кажем, съвременните медицински средства за различни продукти и средства допълнителни, извън лекарствата, непрекъснато увеличават своята цена. Има различни цени на тези дивайси и въпрос на политика на една болница е да преценява с кои може да оперира и ако пациентът желае да получи примерно една изкуствената тазобедрена става, цените са различни.
Водещ: Да.
Христо Хинков: Ако примерно болницата предлага със здравноосигурителната вноска определена цена и тази става може да се постави с операцията и болният е съгласен, това на практика минава почти безплатно за болния. Когато обаче искате да ви се постави по-хубава става, по-дълготрайна и т.н., вече това излиза извън този обхват на здравното осигуряване. Това е принципът, който би трябвало да се спазва навсякъде, ако няма и такива негативни практики
Водещ: Това е принцип. Аз питах дори за минималното дали е възможно изцяло да го покрие осигуряването, но това е дълъг разговор, трябва да имаме конкретни примери.
Христо Хинков: Дълъг разговор е, така е. Мога да ви кажа само, че преди години имаше опит да се дефинира един базисен пакет на медицински услуги, покривани от Здравноосигурителната каса, и се оказа, че само две-три пътеки са извън този базисен пакет. Оказа се, че ние всъщност имаме нужда от всичките тези медицински дейности, включени в клиничните пътеки, които се поемат от Здравноосигурителната каса. Но въпросът, пак ви казвам, може да бъде решен с оптимизация на разходите, с намиране на допълнителни начини за осигуряване на пациентите, включване на частни здравноосигурителни фондове, които в момента са може би 1% от целия пазар.
Водещ: Сега да отидем към болниците, проф. Хинков – много болна тема. започнахте проверка в някои от болниците. Да започнем с казуса „Лозенец“, Правителствена болница, където беше открит един луксозен апартамент – 500 квадрата. Някаква енигма, никой не знае, дори работещите там, за какво е използван. Какво показа резултатът от тази проверка?
Христо Хинков: Ами, вижте, ние направихме медицински одит на болницата и установихме други неща. Установихме например, че болницата е в тежко финансово състояние. А това, което нас ни интересува, е именно финансовото състояние на болницата. Що се касае до този апартамент, аз съм го казвал и друг път – ако там са намерили някакви особено окабелявания, трябва други служби и институции да кажат каква е била целта на този апартамент, за какво въобще е създаден този апартамент и да питат предишните директори на болницата за какво се е ползвал апартамента. Не е медицински въпросът.
Водещ: А знае ли се поне кои пациенти, ВИП пациент са пребивали в този апартамент или няма никаква документация?
Христо Хинков: Ама вижте, така, както се вижда този апартамент, той всъщност е един кабинет с луксозни допълнителни сервизни помещения, но там няма спалня, там не може да се живее.
Водещ: Там не е имало ВИП пациенти, а просто е използван за други цели?
Христо Хинков: Не, не, категорично не е било за ВИП пациенти. Не.
Водещ: Добре, казвате, в тежко финансово положение е болницата. Може ли да кажете колко дължи? И дали пък това не се дължи и на този твърде скъп ремонт? Кой го е платил – ясно ли е поне това?
Христо Хинков: Не, не, не. Вижте, това е станало доста отдавна. Този апартамент е направен, разкрит още по времето на директор на болницата, който сега, в момента, не е директор. Но за какво се е използвал – във всички случаи не за лечебна дейност. А през тия всичките години болницата не се е управлявала добре и финансовото й състояние не е добро. Не мога точно да ви кажа конкретно за тази болница, но там ще имаме и искане за оздравителен план и въобще ще предприемем мерки за оздравяване, общо взето, на болницата.
Водещ: Аз мисля, че там вече веднъж беше приложен? Или бъркам?
Христо Хинков: Ами вероятно, предишните години, преди да съм поел този пост, сигурно е имало такива опити. Но какво да ви кажа, болницата е отворена за пациентите, тя вече не е с този затворен статут, какъвто е имала преди.
Водещ: А този апартамент сега узаконен ли е? Той част ли е от болницата, използва ли се? Какво ще се случи с него?
Христо Хинков: Не мога да ви кажа.
Водещ: Не знаете.
Христо Хинков: Не знам, защото пак ви казвам, няма яснота каква е целта за създаване на този апартамент – за почивка ли е било, за срещи ли е било, за някаква научна работа ли е било. Не мога да ви кажа.
Водещ: Но трябва да го изясните все пак.
Христо Хинков: Ами това даже не е и толкова наша работа, защото пак ви казвам, ако има някакви финансови нарушения, те ще бъдат установени в миналото, доста далечното минало, от разходите на болницата. Но като цяло болницата е в недобро финансово състояние.
Водещ: „Майчин дом“. Също има три сигнала срещу директора.
Христо Хинков: Повече.
Водещ: Повече ли са?
Христо Хинков: Повече са.
Водещ: Въобще има ли едно явление – феодализация на болниците, и някакъв лекарски аристократичен елит, който се възползва? И илюстрация за това ли е „Майчин дом“? Какво показа вашата проверка?
Христо Хинков: Нашата проверка показва, че в „Майчин дом“ финансовото положение е добро. Аз се срещнах с воюващите страни, и с двете страни. Срещнах се с представители на синдикат „Защита“, срещнах се с управителното тяло на болницата, научния съвет. И двете страни твърдят неща, за които ние трябва най-сетне да намерим правилното решение, а правилното решение идва малко по-късно, защото в момента е ангажирана и прокуратурата и тя трябва да се произнесе по сигналите, които синдикатът „Защита“ е внесъл там.
Водещ: Много са тревожни тези сигнали, ако се окаже, че са истина. Директорът…
Христо Хинков: Вижте, директорът на болницата е вземал доста големи пари от договори, които е сключвал с поликлиниката там, с диагностично-консултативния център.
Водещ: Веднъж – с медицинския център на здравното заведение, и втори път – с частния център.
Христо Хинков: Да, дъщерното дружество, да. И това са обаче легитимни договори и ние не можем на този етап поне да кажем, че това е престъпление. Въобще проблемът, ако излезем от казуса „Майчин дом“, защото ако само се заровим в тоя казус, няма да решим генералния проблем, за който вие ме питате – за феодализацията. Има някакъв системен проблем в това, че директорите на големи държавни болници, структуроопределящи болници, в един момент започват да получават доста сериозни заплати.
Водещ: Сега шефът на „Защита“ твърди, че шефът на „Майчин дом“ е получавал годишно 1,2 милиона. Това възможно ли е?
Христо Хинков: Да, да, така е. Това е документирано.
Водещ: 1,2 милиона?
Христо Хинков: Да.
Водещ: Това е доста сериозна заплата.
Христо Хинков: Да, много сериозна е. И също така има, освен прокуратурата, която трябва да си каже своята дума, има проверка и на Националната здравноосигурителна каса, която трябва да провери и да установи дали е източвана Здравната каса. Това е тяхната проверка.
Водещ: Добре, това е тема, която ще продължим, ако приемете следващи мои покани.
Христо Хинков: Разбира се.
Водещ: Финален въпрос – защо ще изгубим 85 милиона лева, дадени за спешната помощ, проф. Хинков? Защо не успяхме да ги усвоим до края на годината? Трябва да се усвоят и за линейки, и за ремонт на спешните центрове – виждаме в какво състояние са.
Христо Хинков: Този проект е „брадясал“ проект – извинете ме за думата. От 2014 г. аз имах нещастието по това време да се запозная, малко по-късно, с този проект и да установя, че всъщност има най-различни подходи към решаването на проекта и към тези 160 милиона мисля, че са първоначални, различни компоненти на проекта и т.н. За всичките тези години, като се тегли чертата накрая, се вижда, че това, което е свършено, е обучението на около 4-5 хиляди души, работещи в спешната медицинска помощ, закупуването на 400 линейки – почти приключва, и доста малка част от спешните центрове, които…
Водещ: Е това е големият въпрос. Можете ли с едно изречение да ми обясните защо? Виждаме в какво състояние са.
Христо Хинков: Защото проектът е управляван хаотично, защото за тези години са се сменили някъде около пет-шест министъра с различни екипи. Всяко наследяване на този проект от следващия министър е водело до някакви дефицити в проекта.