Правилното хранене и физическата активност пазят от болестта
На 19 октомври отбелязваме Световния ден за борба с остеопорозата. Това е заболяване, което засяга всяка трета жена и всеки пети мъж над 50-годишна възраст. За това кои са рисковите фактори, какви са първите симптоми и какво трябва да правим, за да се предпазим от това заболяване, попитахме проф. д-р Рашо Рашков, национален консултант по ревматология.
Какво трябва всеки човек да знае за остеопорозата?
Остеопорозата е най-честото метаболитно костно заболяване при хората. Характеризира се с нарушена костна здравина, предразполагаща към повишен риск от счупвания, като костната здравина се определя от два фактора – костна плътност и качество на костта.
Кои са основните рискови фактори за това заболяване?
Рискът от остеопороза се определя от два основни фактора –пикова костна маса и размер на костната загуба. Развититето на костната маса в детството и юношеството се определя от много фактори – генетични, хормонални, хранене, физическа активност.
Друг определящ фактор за развитие на остеопорозата е размерът и продължителността на костната загуба. Размерът на костната загуба се определя от значителен брой генетични и външни рискови фактори – раса, женски пол, напреднала възраст, ранна менопауза, ниско телесно тегло, фамилна анамнеза за остеопороза, а продължителността й зависи от възрастта, в която настъпва менопаузата, и от продължителността на живота.
Какъв е броят на хората у нас, които българи страдат от това заболяване?
Броят на хората, страдащи от остеопороза в България е около 300 000 души, като над ¾ са жени.
Какво трябва да правим за да се предпазим от заболяването, какво е значението на профилактиката?
Основната цел на профилактиката и лечението на остеопорозата е да се предотвратят фрактурите, което може да се постигне чрез нарастване на костната маса в периода на скелетната зрелост, чрез предотвратяване на костната загуба и чрез възстановяване на костните минерали и структура при вече изявена остеопороза. Особено внимание трябва да се обърне на рисковите фактори, които могат да бъдат повлияни – да се осигури рационално хранене с достатъчен прием на калций и витамин Д, достатъчна физическа активност, да се отстранят вредните навици – тютюнопушене, прием на алкохол и т.н.
Какви са симптомите на остеопорозата? Може ли да се прогнозира риска от остеопороза и как се диагностицира тази “тиха болест?
Остеопорозата е наричана „тиха епидемия”, тъй като костната загуба в повечето случаи протича безсимптомно. При по-тежките форми на остеопороза може да се появи костна болка, която обикновено е локализирана в долния гръден и горния поясен отдел на гръбнака. Изявените клинични прояви са последица от настъпили вече прешленни фрактури и включват намален ръст, промяна в скелетната конфигурация, понижение на дихателния капацитет на белите дробове, затруднения при извършване на ежедневни дейности – ходене, носене на тежести, изправяне, психологични ефекти – социална изолация, страх от нови фрактури. Особено тежки са последиците от бедрените фрактури – статистиката показва, че около 20 % от пострадалите умират през първата година след фрактурата, 50 % от преживелите остават трайно инвалидизирани, 20 % се нуждаят от продължителна помощ при амбулаторни условия.
За оценка на риска от остеопоротични фрактури в следващите 10 години се използува WHO FRAX индекс, при който се оценява наличието на основни рискови фактори при конкретния пациент.
Какви изследвания са необходими?
Основните изследвания за диагноза на остеопорозата са специфични – необходима е костна дензитометрия /DXA/ за определяне на костната плътност, лабораторни изследвания – биохимични маркери за костна обмяна, както и изследвания за изключване на други заболявания. Рентгеновото изследване подпомага късната диагноза, тъй като костната загуба се установява едва когато надхвърли 30 % от костната маса. Особено важна е ролята на рентгена в диагностицирането на фрактурите.
Какво лечение се предписва при това заболяване?
За лечението на остеопорозата разполагаме с много ефективни медикаменти които не само спират прогресията на болестта, но водят до повишение на костната минерална плътност, подобрено качество на костта и намален риск от фрактури. Те принадлежат към няколко групи – инхибитори на костната резорбция, стимулатори на костното образуване, биологични средства, повлияващи остеокластогенезата. Конкретният избор на терапия за всеки отделен пациент се прави след задълбочен анализ на анамнезата, клиничния преглед и направените инструментални изследвания.
Какви са здравните и социални последици от заболяването?
Остеопорозата поражда сериозни здравни, социални, психологични и финансови проблеми, свързани предимно с настъпилите фрактури. СЗО включва остеопорозата сред заболяванията с най-голяма медицинска и социална значимост, каквито са коронарната болест, ракът и мозъчно-съдовата болест.