Върни се горе

16 февруари 2014 г., д-р Таня Андреева, министър на здравеопазването, в интервю за предаването „Нека говорят” на БТВ


Водещ: Честната дума е на министъра на здравеопазването доктор Таня Андреева. Само ще кажа, че сте добре дошли в този разговор. Разбирам, че интересът е голям. Ефирните ни телефони са отворени. Ако имате въпроси, питайте. Таня Андреева е тук, за да ви отговори. Здравейте, министър Андреева. Първо към репортажа от Кюстендил. Питам ви не като министър, питам ви като лекар, питам ви като човек, който дълги години работи като лекар - има ли диагноза „безперспективен пациент”? Можеш ли да наречеш някого „безперспективен”?

Таня Андреева: Не, не мисля. Още повече, че, както каза и директорът на болницата, няма пациенти, за които, аз съм убедена, лекарите да не се борят докрай. Аз не познавам този случай в частност и не мога да взема веднага отношение. Вероятно това ще стане след проверка. Защото кюстендилската болница е една от добре организираните и добре работещите лечебни заведения. И за мен по-скоро това е някакъв прецедент, отколкото практика на работа в болницата.

Водещ: Знаете ли, дано е така. но всъщност излъчихме този репортаж и поради една друга причина, че той за съжаление онагледява скъсаната връзка между пациентите и лекарите, счупеното доверие между тях. Ако трябва вие сега да определите отношенията лекар-пациент, какви са те?

Таня Андреева: Години наред, особено в последните години, много усилия се насочиха в тази посока. И според мен това е най-голямата беда.

Водещ: Усилия в посока тези отношения да бъдат счупени, да бъдат разтрогнати?

Таня Андреева: Именно. Да бъде битки в доверието между пациентите и лекарите. Изрекоха се много тежки думи за лекарите, за съсловието, за медицинските сестри. И всичко това ще дава много далеч в бъдещето своето отражение. Защото най-трудното в нашата система е добрата комуникация между лекаря и пациента не само на ниво човешки отношения, но и на ниво работа. Защото пациентът е най-добрия помощник на лекаря в процеса на диагностика и на лечение.

Водещ: Какво е вашето обяснение обаче, защо хората като чуят по телевизията, или по радиото, или в пресата прочетат „реформа в здравеопазването”, просто гасят телевизора, минават на някой развлекателен канал? Хората се умориха.
Таня Андреева: Ако трябва да бъда искрена, аз също гасях телевизора.

Водещ: Като чуете здравна реформа?

Таня Андреева: Именно. За това слушаме вече 20 години. И, ако ви кажа в какъв буквално батак намерих системата, може би няма да ми повярвате. Аз самата не вярвах, че това ми се случва.

Водещ: Най-тежкото, което заварихте?

Таня Андреева: Най-тежкото, което заварих, е фалирали болници, закрити болници, хора умиращи, защото не могат да стигнат до спешна помощ или до най-близката болница, която е на сто километра, разбитото доверие. Ето това са най-тежките поражения и ние много дълго ще ги лекуваме. Аз не обещавам че ще мога като една вълшебница за една година, или за две, или за три, да оправя всичко това. Но всички стъпки, които предприемаме в тази посока, поне засега дават добри индикации.

Водещ: Факт е, че хората обаче имат очаквания към вас. Десетки въпроси на телефона ни. Нека да чуем първия от тях. Зрителски въпрос.

Гражданка: Значи, с 22 години трудов стаж съм. Работя в град Роман, което е на сто километра от моето населено място. Транспорта си заплащам. 700 лева чисти взимам месечно и 2 лева талон за храна за 12-часово дежурство. Да си помисли дали някой ще остане да работи в тези центрове, които тя възнамерява да прави.

Водещ: Така. Проблемът със спешните медицински центрове. Ще смените линейките, ще купите по-добри; ще смените апаратурата, надявам се с по-добра. Хората обаче откъде ще вземете?

Таня Андреева: При хората има две основни… аз се срещам с колеги, работещи в спешната помощ. Заедно с тях разработихме и тази програма за обновяване и развитие на спешната помощ, който ще включва и извънболничната, и болничната част. Има два основни проблема – единият проблем е заплащането и това е изцяло в съсловието, не само при работещите в спешната помощ, но там наистина е най-драстично. И вторият проблем е възможността за професионална реализация. Колегите обикновено, които работят в Спешна помощ, досега не можеха да специализират поради графика, на който работят. Те са само лекари в мобилните екипи, нямат възможност да работят в болниците – нещо, което ние в момента искаме да създадем, свързвайки извънболничната с болничната част на спешната помощ. Така че тези колеги да могат да намират своето професионално удовлетворение. И най-тежкият въпрос, разбира се, е въпросът със заплащането, защото години наред никой не е работил върху него.

Водещ: Вдигнахте малко парите – с 10%.

Таня Андреева: Вдигнахме малко, с 10%. Следващата година ще повишим още заплатите. Изцяло дейността, която ще се извършва в спешната помощ – и в болниците, и в извънболничната, ще се субсидира от държавата, така че там ще може още малко да се повишат заплатите им.

Водещ: С други думи, обещавате още ново увеличение на заплатите, извън това 10-процентно, което получиха тази година вашите колеги?

Таня Андреева: Да. Разчитам много, че в края на мандата поне 50% заплатите на лекарите, работещи в спешната помощ, и, разбира се, на специалистите по здравни грижи, ще бъдат повишени.

Водещ: Честна дума?

Таня Андреева: Честна дума. Затова съм тук.

Водещ: Обещахте да направите 11 малки пироговчета. Въведохте този символ, за да обясните реформата в спешната помощ – че тя трябва да бъде направена по друг начин, разстановката трябва да е друга. Кажете тези 11 малки пироговчета кога ще бъдат окомплектовани, готови да приемат своите пациенти.

Таня Андреева: От март месец започваме изграждането на три от тях – в Плевен, Велико Търново и Бургас. За да могат хората да видят какво ще представляват. Защото аз си давам сметка, че толкова дълго време нищо не се е случило, толкова дълго време е обещавано, че в момента, в който кажа: нещо ще се направи, никой… усещам, че нямам подкрепата.

Водещ: Няма доверие.

Таня Андреева: Нямам доверието. И поради тази причина ние ще изградим тези малки три пироговчета с всички връзки в региона, който те ще покриват, за да видят хората какво ще стане след 2-3 години, когато изцяло картата на страната, равномерно по нея бъдат разпределени тези национални болнични комплекси за спешна помощ.

Водещ: Добре. Още зрителски въпроси. Нека да чуем още един такъв.

Гражданин: Има ли план Министерството на здравеопазването за решаване на назряващата криза със семейните лекари?

Водещ: Така. Кризата със семейните лекари.

Таня Андреева: Да, това също е един наследен проблем. Въобще днес за много такива можем да си говорим. Става въпрос за това, че семейните лекари са имали срок, в който трябва да вземат специалност, така е по закон, за общопрактикуващи.

Водещ: Точно така. И сега те се страхуват, че много практики на общопрактикуващи лекари ще бъдат закрити, тоест те ще могат да работят като лекари, но не и като общопрактикуващи лекари, с НЗОК. Можете ли да предотвратите това?

Таня Андреева: Да. Вероятно господинът, който се обади, не знае. Ние вече имаме взето такова решение. Този срок ще бъде удължен, но този път ще бъде за последно.

Водещ: До кога?

Таня Андреева: Поне в рамките на още една година. За да могат част от стажа, който колегите са имали, да се признае за стаж по специалността, да могат да вземат своята специалност. Защото, тук само искам да отворя една скоба, всеки се е възползвал от някои вратички в закона, но специалността „Обща медицина” е медицинска специалност и тя трябва да бъде взета както всяка друга специалност. Аз, за да работя като акушер-гинеколог, трябва също да имам специалност.

Водещ: Но все пак има новина – тоест, те могат да вземат специалност до средата на следващата година. Специалност „Обща медицина”, така че практиките им да бъдат регистрирани.

Таня Андреева: Разбира се, никой не би си позволил риска да остави десетки хиляди хора без своите общопрактикуващи лекари.

Водещ: Добре. Надявам се, че това е добра новина за общопрактикуващите ни лекари. Още зрителски въпроси. Нека да чуем.

Гражданин: Докога ще плащаме различни здравни осигуровки, а ще получаваме едно и също всички?

Водещ: Хубав въпрос.

Таня Андреева: Да, въпросът е много хубав. Тук ще кажа две неща. Първо, всички плащаме… нашият принцип на осигуряване е солидарен принцип. Тоест всеки плаща някакъв дял от заплатата, която взима, но се лекуват всички. Това обаче не означава, че с тези вноски може всичко да се покрива. Нека честно и това да кажем на хората – здравните вноски покриват определен пакет медицинска дейност. Обикновено очакванията са, когато в извънболничната или когато се влезе в болница, пациентите да получат всичко. Но това не е така и никой не им го каза години наред. Това, върху което ние ще работим години наред, е първо да се повиши събираемостта…

Водещ: Над два милиона българи…

Таня Андреева: Така е, да.

Водещ: …министър Андреева, не си плащат здравните осигуровки. И това е отново към началната ни тема за доверието в системата. Значи, ти не само… Да, има и хора, които нямат пари и не го правят, спор няма за това. Но има хора, които нямат абсолютно никакво доверие в тази система и казват: „Добре, защо да плащам? Какво получавам аз срещу това”? Как можете да спрете лавинорастящия брой на здравно неосигурените? С какви мерки?

Таня Андреева: Това е изцяло в компетенцията на Министерство на финансите и на НАП. Там доста неща се направиха и моята информация е, че добре върви събираемостта на здравните вноски. Но въпросът за доверието е много важен. Аз пак казвам, това ще бъде дълъг процес. Процес, в който хората и с въвеждането на електронното здравеопазване ще виждат какво се случва с тях влизайки или излизайки от едно лечебно заведение, независимо дали за извънболнична или болнична помощ. Ще знаят всеки един лев за какво отива и те ще бъдат контрола в тази система. Тоест няма да може да се източват едни средства от системата уж за доброто на пациента, а в крайна сметка неясно къде тези пари след това отиват.

Водещ: Много важен въпрос, свързан с въпроса, който зрителят ви зададе - демонополизацията на НЗОК. Кой е най-елегантният начин да се сложи точка на нейния монопол?

Таня Андреева: За мен най-елегантният начин е в създаването на втори стълб за доброволно здравно осигуряване. Тоест касата да покрива този основен пакет, за който вече казах, а пък всички останали екстри или по-скъпи изследвания, които касата не може да заплати, защото те не обхващат този пакет, всеки един по собствено желание може да направи допълнителна здравна вноска и след това да ползва един по-разширен пакет с всички екстри.

Водещ: Това е вашата воля. Питам ви откровено имате ли политическа подкрепа да осъществите демонополизацията на НЗОК по начина, по който описвате?

Таня Андреева: Това е полезно за системата като цяло. Разбира се, че винаги ще има хора, особено в момента средата е такава, които ще подкрепят и други, които ще имат много критики. Но допълнителното финансиране за здраве и изграждането на други институции, които да контролират този процес, само подпомага самия процес. За мен контролът… това е ключовата дума – контрол. Много неща са излезли извън системата, защото не са управлявани, не са контролирани. Това е със спешната помощ, това е с лечебните заведения в отдалечените и труднодостъпните…

Водещ: Не, знаете ли, питам се друго. Имаме още зрителски въпроси, така че не искам да отнемам времето от зрителите, но защо всички казват: НЗОК е монополист и това е вредно за всички ни. Като е вредно, извинявам се, защо 14 години здравната каса е монополист?

Таня Андреева: И аз си задавам този въпрос. Има две мнения. Едното е, че в бедните общества е добре ресурсът да бъде съсредоточен, за да стигне за всеки по малко. Но от това „за всеки по малко” виждате какви са резултатите – няма направления, не се отпускат за специализирани изследвания, за скенер, за ядрено-магнитен резонанс талони; пациентите чакат, нямат бърз и навременен достъп; в много райони липсват дори лечебни заведения. Ето това е, когато е за всеки по малко. истината е, че населението застарява, хроничните заболявания се увеличават, хората все повече търсят качество на медицинската услуга, а всичко това изисква ресурс. Единственият начин да го има този ресурс, е да се контролира неговото изразходване, за да няма течове.

Водещ: Вярвате ли, че вие, вашето име на министър на здравеопазването, ще остане… по ваше време че ще се случи демонополизацията на НЗОК?

Таня Андреева: Аз вярвам, че по мое време трите неща, които съм обещала – спешна помощ, начало на изграждане на електронното здравеопазване и работа, започване на допълнителен стълб на здравно осигуряване, ще се случат. Защото просто аз имам определена работа, която трябва да си свърша, а след това ще се върна сред моите пациенти.

Водещ: Още зрителски въпроси. Заповядайте.

Гражданин: Докога България ще е единствената държава, в която лекарите трябва да си плащат да специализират?

Таня Андреева: Лекарите отдавна не плащат да специализират. От две години те работят на договори, които са приравнени на трудовите договори. Говоря за лекарите, които са по държавна поръчка, защото държавата определя политиката по отношение на това колко и какви специалисти трябва да има.

Водещ: Казахте преди време, за болниците е въпросът ми, казахте, че за малко над седем милиона България, 400 болници са много. А колко са добре?

Таня Андреева: Тук по-скоро не става въпрос като бройка, а става въпрос като разпределение. Защото голямата беля е, че в големите градове има по една болница на пет човека, а в малките градове няма. Няма дори и спешни центрове. И за мен правилното разпределение е да има равномерно навсякъде, така че всеки един човек максимално бързо да може да получи помощ и в случай на спешност, и в случай на планов прием.

Водещ: Прави ли са, госпожо министър, тези ваши колеги, които прогнозират така – в много близко бъдеще държавните болници ще бъдат за бедните, а частните болници ще бъдат за хора с финансови възможности – за богатите?

Таня Андреева: Не, аз такова разделение не бих направила. Начинът, по който в момента функционира системата, не показва, че има болници за богати и болници за бедни. Обикновено пациентите избират болници, в които има добра апаратура и добри специалисти. Ако те изберат да отидат да работят в частните болници, това е свободен избор, никой не може да го спре.

Водещ: Добре. Един личен въпрос за финал. Кои са най-големите ви приятели сега в момента, докато сте министър на здравеопазването?

Таня Андреева: Всички тези, които бяха и преди това. Нямам нови приятели.

Водещ: А най-големите ви врагове?

Таня Андреева: Най-големите врагове са тези, които не разбират колко е тежко положението и си позволяват словоблудства за най-дребни теми. Ето това според мен е най-тежкото клеймо в момента на обществото – отрицанието и заиграването с дребните неща.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Това беше министърът на здравеопазването доктор Таня Андреева.

Сподели в: