30 май 2013 г., „Лице в лице”
Водещ: Започваме „Лице в лице” с министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева. Здравейте.
Водеща: Здравейте и добре дошли.
Д-р Т. Андреева: Добър ден, благодаря.
Водещ: Преди първия въпрос обаче искам да обявя резултатите от нашата анкета, тъй като повече от 3300 човека са участвали в нея – „Трябва ли кабинетът „Орешарски” да направи ревизия на кабинета „Борисов”? Което Вас не знам дали Ви засяга, защото здравеопазването се нуждае от реформа.
Водеща: Мисля че мног ни засяга, защото и парите в здравеопазването също изобщо не са, според мен, за пренебрегване.
Водещ: Добре, обаче 63 % от участвалите в гласуването казват „Да, трябва да има ревизия”, 37 % казват „Не”, но преди да Ви попитаме за ревизията и за реформите - не се ли страхувате от тази най-тежка сфера социална, наречена здравеопазване, която наистина се нуждае от най-спешните реформи.
Водеща: Как се навихте изобщо, да попитам?
Д-р Т. Андреева: Страхувам се и трудно се съгласих да поема този пост, защото аз, може би повече от всеки друг, съм наясно какво се случва в системата, тъй като съм практикуващ лекар, от известно време съм и изпълнителен директор на една общинска болница в София и бих могла да кажа, че никога не е имало по-ниско доверие в тази система. Доверие както в отношенията лекар-пациент, така и доверие в защитеността на системата, в гарантирането на качествена медицинска помощ, в гарантирането на добро оборудване, в контрола на изразходване на обществения ресурс от здравната каса. Проблемите са изключително много и истината е, че когато вчера влязох в министерството на здравеопазването, след разговор с проф. Петров, моето безпокойство нарасна и буквално започнах да се чудя откъде да започна, тъй като първоначално имах едни идеи, но след това се видя, че има няколко пожара, които много бързо трябва да бъдат преодолени.
Водеща: Кои са пожарите, кажете ги?
Д-р Т. Андреева: Първо, за мен учудващи са две неща. Първо - работата по оперативните програми, където се касае за милиони левове за онкоболни, за скрининг на онкозаболявания.
Водеща: Какво се случи с тях? Това е много важен въпрос и аз искам да го изясним. Какво се случва с тези пари за онкоболните?
Д-р Т. Андреева: Има оперативна програма, чийто срок на действие е до края на 2013 г., с ресурс около 20 млн лв. за скрининг на три вида онкологични заболявания - за рак на маточната шийка, за рак на гърдата.
Водещ: Това е за диагноза.
Водеща: Нещо като профилактика, да го наречем.
Д-р Т. Андреева: Да, това е за скрининг, но всъщност това е изключително важно, защото то касае профилактиката и обхвата е около 400 000 пациенти.
Водеща: И какво се е случило с тази програма?
Д-р Т. Андреева: Нищо не се е случило.
Водеща: Как не се е случило?
Д-р Т. Андреева: Проф. Петров буквално преди дни, след като е уточнил състоянието, това изобщо не е реплика към него, защото за два месеца аз съм далеч от мисълта, че човек може да свърши много. Но той е установил положението, разписал е тази програма и ние имаме много малък срок да действаме.
Водеща: Ама досега нищо ли не е правено по тази програма, д-р Андреева?
Д-р Т. Андреева: Така ми беше предадено.
Водещ: Че нищо не е направено и има опасност тези пари ние да ги изпуснем?
Д-р Т. Андреева: Има опасност тези пари да ги …
Водещ: … вместо да ги вложим в диагнози и в профилактика?
Д-р Т. Андреева: Да, да. Ние ще се опитаме, тъй като има възможност, ще се опитаме да удължим тази програма до включително и 2014 г., за да могат много хора да се възползват от нея. Вече са разписани договорите с болниците, които ще осъществяват скрининга, така че надявам се тези наши 400 000 пациента да минат …
Водещ: Вторият пожар кой е ?
Д-р Т. Андреева: Спешната помощ.
Водеща: Какво е там?
Д-р Т. Андреева: Оказва се, че големият проблем в Спешната помощ са кадрите. Не е организацията и разпределението на медицинските центрове и филиалите към тях. Изключително ниска е мотивацията на моите колеги да работят в Спешната помощ по няколко причини. Първата е финансова, разбира се, там ще търсим решение – разработва се в момента една стратегия от Световната банка, която предвижда около 300 милиона лв., които ще бъдат инвестирани в Спешната помощ по няколко направления ...
Водещ: Но те не са за заплати, нали ?
Д-р Т. Андреева: Ами част от тях биха могли да отидат за заплати, но за друга част ще трябва държавата да поеме своя ангажимент. Това е изключително важно звено от медицината. Друга несправедливост към тези мои колеги е проблемът с тяхната специализация. В тази връзка ще трябва една законова промяна в Наредбата за специализации за един по-облекчен режим на специализиране. От друга страна ще трябва да бъдат задължени шефовете на съответните спешни звена да освобождават лекарите, за да могат те да проведат своя курс на специализация. Няма да споменавам, днес, вие знаете, влезе законова промяна в Наказателния кодекс за инкриминиране на …
Водещ: Да, те трябва да се успокоят с тези 10 години, които предвижда закона наказание за нападение над докторите.
Д-р Т. Андреева: Да, това е едната част …
Водеща: Това е за лумпените, да се успокоят.
Д-р Т. Андреева: Да, но ние ще работим върху това да бъде своевременно реагирано, ако има проблем. Ще се въведат прословутите паник-бутони тъй като линейките са с такъв тип GPS система, която позволява това. Това ще стане в най-кратък срок, а и ресурсът не е голям в крайна сметка, за да се направи. От тяхна страна има искане, ние още следващата седмица ще имаме среща с тях, има искане за промяна на категорията на труд. В тази посока много трябва да се работи.
Водеща: А по принцип за онкоболните какво ще направите, защото Вие знаете случая с древния апарат за лъчетерапия в онкологията, което за мен е престъпление спрямо българските болни. Това е незнам кое правителство вече, не знам колко пъти поставяме тази тема, това е престъпление да не можеш да излекуваш едни човек, само защото апаратът ти е счупен. А също така сега се чува, че имат проблеми някои онкоболни с лекарствата. Тези дни излезе тази тема.
Д-р Т. Андреева: Това, което аз зная, тъй като все още не съм имала среща с директора на НЗОК, това което обаче аз зная е, че при бюджетирането за онколекарства, правя уговорката, че ще уточня дали точно така стоят нещата, бюджетите, които са заложени за първото тримесечие общо взето са адекватни на историческите бюджети назад в годините, но за следващите тримесечия …
Водеща: Но за съвремието дали са адекватни?
Д-р Т. Андреева: … Но за следващите тримесечия, за следващия период се оказва, че са намалени. Аз нямам отговор защо, но проблемът досега е бил в няколко направления. Първо малко са парите, които се отпускат за онкоболните. Ще направя една препратка към това, което казах преди малко - профилактиката. При нас малко е обърната цялата система - доболничната помощ поема много малък процент от пациентопотока, основно те отиват в болниците.
Водещ: Когато може би вече е късно.
Д-р Т. Андреева: Да, а там се лекуват вече наистина сериозно болни хора. Така че реформата по-скоро трябва да бъде …
Водеща: Вие ще правите ли реформа всъщност?
Д-р Т. Андреева: Неминуемо трябва да се направи.
Водеща: Защото има нагласи, че Орешарски щял да гаси пожари и така да успокоява атмосферата, а една реформа в здравеопазването означава много сериозна промяна, много рискова и за кабинета и за всичко. Мислите ли, че ще Ви разрешат ?
Водещ: Имахме тук една дискусия преди няколко дни и Ваши колеги бях тук на същото място, на което и Вие седите и те казаха, че в здравеопазването има много пари, но те просто не се харчат правилно и изтичат като вода в Сахара. Точно така се изразиха. Това дали ще успеете да реформирате?
Д-р Т. Андреева: Точно това е. Реформата, която трябва да се направи и ще се отрази точно върху този факт, който Вие споменахте, защото навсякъде по света много по-евтино е да се развие доболничната помощ – и с апаратура, и с инвестиция в образованието и квалификацията на специалистите в доболничната помощ. По този начин ще се спестят средства и ще се спре изтичането на пари в болничната помощ. Грубо казано ,изтичането на пари, по-скоро изразходването на средства за болничната помощ …
Водещ: Ще регулирате ли броят на болниците – оказа е, че те са над 350, колко са, знаете ли колко са ?
Д-р Т. Андреева: Вече може би около 400 се движат.
Водещ: 400 болници в България?
Д-р Т. Андреева: Това е за мен едно от неприемливите, да не кажа абсурдни, неща, които бяха допуснати, особено в последните 3-4 години – безкрайното роене на болници без ясни критерии. Само за сравнение ще Ви дам да кажем в Тел Авив, столицата на Израел, която е с приблизително същия брой жители както София, има 8 болници. В София те вече са близо 90.
Водеща: 90 болници в София?
Д-р Т. Андреева: 90 болници.
Водеща: Имат ли пациенти?
Д-р Т. Андреева: И тези болници се борят за ползват обществения ресурс, но забележете, при неравни условия.
Водеща: Как така при неравни условия?
Д-р Т. Андреева: Да кажем, частните болници отказват да работят спешност по ред причини. Първо, защото е рисково и защото е скъпо.
Водеща: Защото не се знае дали ще им върнат парите.
Д-р Т. Андреева: Именно.
Водеща: Дали този, когото ще излекуват или ще спасят ще бъде здравноосигурен и така нататък, докато в „Пирогов” си ги приемат там ...
Д-р Т. Андреева: В „Пирогов” си ги приемат, в „Св. Анна” си ги приемат, в Шейново” си ги приемат.
Водещ: Добре, каква Ви е идеята, как да се съкратят тези болнични заведения, които вече са факт? Как ще стане закриването на болници?
Д-р Т. Андреева: Трудно ще стане закриването на болници.
Водеща: По-скоро, ако въведете правила да приемат спешни болни, чрез въвеждането на някакви механизми …
Д-р Т. Андреева: Точно така. Трябва да се въведат правила, при които равнопоставено да работят всички болници, които искат да ползват обществения ресурс. Тези които не искат да го направят, просто ще си намерят начин как да финансират …
Водеща: Да работят срещу заплащане, пълно заплащане.
Д-р Т. Андреева: … дейността си срещу заплащане, да.
Водещ: Джипитата какво ще ги правим? Те са се превърнали по мое мнение в едни чиновници, може би добросъвестни повечето от тях, които пишат едни рецепти, трябва да ходиш при тях на крака, не си вдигат телефоните, нямат транспорт уж да дойдат при някой болен, да го прегледат, да го преслушат, да му дадат кураж, че ще бъде излекуван … Какво става с тия джипита, знаете ли? Имате ли представа как трябва да се реформира тази област, която е най-близо до пациента?
Д-р Т. Андреева: Тази област трябва да се реформира, спазвайки това, което е законово разписано нормативно. Вие знаете, че още когато се направи реформата за въвеждане на общопрактикуващи лекари, в техните правомощия влизаха и други дейности, които частично след това се прехвърлиха към лекарите-специалисти в доболничната помощ. Това е въпрос на мярка. Пак казвам, всеки който не работи по правилата ще бъде … Ще се въведе оценка за тези лекари и няма да се разрешават практиките.
Водещ: А, това е важно. Сега има ли оценка за джипитата?
Д-р Т. Андреева: Няма оценка за джипитата.
Водещ: А оценката кой ще я даде – Вие или пациентите?
Д-р Т. Андреева: Това трябва да ес случи и от съсловните организации, и от пациентските организации.
Водеща: Вие знаете ли, че проф. Чирков предлага от години една Камара на лекарите. Как Ви се струва тази идея?
Д-р Т. Андреева: Това е работещ механизъм по света, но аз мога да кажа, че тук съсловните организации ще свършат същата работа. Там има изключително подготвени хора, експерти, аз имах възможността да се убедя в това още по време на предизборната кампания и като лекар виждах техните реакции в различни ситуации. Така че аз смятам, че те могат съвсем пълноценно да изпълняват тази функция.
Водеща: Нещо важно ми се струва за хората, които са извън София. Казахме тук колко болници бяха?
Д-р Т. Андреева: 90 .
Водеща: 90. Това е впечатляващо, човек се чувства здрав само от мисълта, че е заобиколен от болници. Обаче какво да кажем на хората в Девин? Какво да кажем на хората, които имат една-едничка болничка може би дори и нищо повече? Обаче въпросът е сериозен – можи ли тази болница да бъде истинска болница или тя стои там за психологическо успокояване на хората, че ако нещо им се случи има къде да се мушнат, там да легнат и някой да им премери кръвното?
Д-р Т. Андреева: Навсякъде по света лечебните заведения имат различни степени на компетентност. В по-малките населени места е достатъчно да има лечебни заведения, които могат да окажат първа помощ, да се стабилизира пациента, ако не могат да проведат, поради липса на апаратура или на достатъчно специалисти по-нататъшна диагностика и лечение, те могат да бъдат преведени в други болници.
Водеща: Въпросът е Вие ще имате ли куража да съкращавате болници, ако те се неефективни, защото Вашата предшественичка и Вашите предшественици казваха, че това е неминуемо, неспасяеми са малките болници. Така ли е? Обаче сегашният председател на парламента, тук е идвал, и казва : „Не, искаме си болницата в Кула!”. Как ще се разберете?
Д-р Т. Андреева: Трябва да се стартира от вече почти изтърканата от употреба здравна карта. Не може без това.
Водеща: Но аз го слушам това 15 години.
Д-р Т. Андреева: Ние имаме известна готовност и аз предполагам, че до края на годината тази здравна карта, макар и несъвършена ,все пак отнякъде ще се стартира, ще излезе на дневен ред.
Водеща: От нея какво ще следва? Хората не знаят какво е здравна карта, ще питат с болниците им какво ще се случи.
Д-р Т. Андреева: Здравната карта представлява едно разпределение на болниците по региони, по населени места, в зависимост от няколко критерия, които трябва да се изчистят. В различни страни е различно – брой население, достъпност, отдалеченост от най-близкото лечебно заведение …
Водеща: Т.е. Вие сега няма да закривате болници, докато не излезе здравната карта?
Водещ: Но това трябва да стане съвсем бързо
Д-р Т. Андреева: Не може да стане по изкуствен път. Освен това болниците, които фалираха, това беше резултат от спирането на субсидирането към тях от държавата и някак си небалансираното разпределение на т. нар. „лимити”, които трябва да отпаднат, от Здравната каса.
Водеща: Финален въпрос, понеже сме към края …
Водещ: Не финален. За зъболечението искам да питам
Водеща: Има проблеми със зъбите.
Д-р Т. Андреева: Има предпочетени болници, на които се даваха повече от фактически изработените за медицинска дейност и, аз ги наричам, и „другите”.
Водещ: Зъболечението. Мислите ли да въведете някакъв контрол и регулация в зъболечението, защото в момента такъв липсва? Няма такъв.
Д-р Т. Андреева: Така е, прав сте.
Водещ: Значи говорил съм с много Ваши колеги, които са зъболекари, много от тях желаят, за да има равнопоставеност, за да има някаква форма на конкуренция, защото те са на свободния пазар … Не говоря за това, че ние имаме по две пломби на годината от здравната каса, говоря за това, че дори и като си плащаш, ти не знаеш за каква услуга плащаш.
Д-р Т. Андреева: Ако трябва да бъда честна, аз очаквам по-скоро тези препоръки да дойдат от Българския стоматологичен съюз, който е съсловната организация и от пациентите. Подобно на хуманитарната медицина, денталните лекари също предлагат да има такъв тип карта и критерии, на които да отговаря услугата, за да бъде заплатена тя, независимо дали това ще бъде плащане от пациента или плащане от Здравната каса.
Водещ: Е, това е много важно.
Водеща: Това беше финалния въпрос. Благодарим Ви за този разговор.
Д-р Т. Андреева: И аз ви благодаря.