През 2014 г. всеки ще има електронна карта, в която ще записват здравните услуги
Двойки с проблемно зачеване, бременни, млади майки ще получават безплатни консултации в нови кабинети Очакваме 270 млн. евро от Евросъюза по здравната стратегия Здравната каса ще подписва договори срещу критерии за качество 20.12.2013 г., министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева в интервю за вестник "24 Часа"
- Д-р Андреева, обявихте стратегията за развитие на спешната помощ като част от приоритетите на здравното министерство. Кога стартират промените и как ще бъдат финансирани?
Таня Андреева: Финансирането ще бъде и от държавния бюджет, и от структурните фондове на ЕС. В плана за действие по Националната здравна стратегия са заложени 8 политики, една от тях е спешната помощ. Добрата новина е, че имаме съгласието и на двете генерални дирекции на Европейския парламент - по здравеопазване и регионална политика, че безспорно трябва да се осъществят готвените промени. Дори и за нещо да не отпуснат пари, за спешната помощ ще отпуснат. Надявам се обаче на пълен обем финансиране за следващия програмен период, който е 270 млн. евро за 2014 -2020 г. Спешната помощ може да получи над 50 млн. евро като съвместно финансиране от държавата и структурните фондове.
Промените стартират веднага С обществените поръчки за подмяна на поне 30% от линейките с апаратурата в тях започваме още през януари. Заедно с това се анализират всички лечебни заведения, които ще бъдат болнични комплекси за спешна помощ, за да ги оборудваме поетапно с апаратура. В някои от определените болници като във Велико Търново, Шумен, Монтана, Благоевград ще отидат основна част от капиталовите разходи, защото не са добре оборудвани.
- Ще има ли финансов стимул за привличане на специалисти?
Таня Андреева: Няма да има по-специални кадри, нито болници. Всяко изключение обикновено дава основа за лоши практики - или ще е за всички, или-за никого. Нашият анализ показва доста раздута администрация в много центрове, включително и в София, където администрацията е почти колкото лекарите. В този смисъл могат да се търсят резерви и да се спести допълнителен финансов ресурс освен гарантираното увеличение на заплатите с 10% от януари. Големият плюс ще бъде и за самите специалисти - дава се възможност да работят не само в мобилните екипи, но и в болници. Това е много важно за квалификацията, развитието на всеки лекар. Разбира се, спешната помощ няма да се преструктурира за 1 г. Ще отнеме поне 1,5-2 г., като за 2014 г. ще гарантираме линейките, колцентровете и поетапното изграждане на спешни болнични комплекси.
- Кога ще бъдат достъпни и новите дейности за майчиното и детското здравеопазване?
Таня Андреева: В интерес на пациента е да попада в лечебно заведение, където му предлагат комплексна услуга. Това значи всичко необходимо да е под един покрив, а не тук да му прегледат сърцето, някъде другаде да иде на гастроентеролог и т.н. За това е важно женските и детските консултации, които си остават в извън-болничната помощ като ангажимент, да имат и специализирана структура в болниците. По национална програма ще изградим и 28-те кабинета по семейно планиране към женските консултации. Сега, щом жените имат проблем, започват да звънят на приятелки и да питат къде да идат. В големите областни градове и в по-малките населени места се случват коренно различни неща, понякога пациентките губят години, докато попаднат на правилното място. Затова, когато жената има „женски проблем", вече ще знае в кой кабинет да отиде, а оттам ще я насочат. Тези кабинети ще работят по програми, консултациите ще са безплатни. Към тях ще има и звено за патронажна дейност на рискови деца -заради патология на бременността и раждането, с диабет и други вродени заболявания, хронично болни, от социално уязвими групи и др.
- Фондът за инвитро става по-голяма структура -Център за демографски политики. Тя ли ще ръководи тези програми?
- Да. Предстоят и структурни промени във фонда, ще има обществен съвет, ще могат да се привличат консултанти и експерти. Целта е да има контрол и оперативно ръководство за тези мащабни програми. Голяма част от парите по т.нар. Норвежки механизъм ще отидат точно за това. Държавата не може да контролира целия процес, тя може да е само шапката и контрольорът.
- Като лекар кажете - достатъчна ли е новата цена на раждането 580 лв., заложена в рамковия договор за 2014 г.?
Таня Андреева: Не, разбира се, но е достатъчно по-висока, за да намали недофинансирането на пътеката раждане. Цената е доста по-добра от предишната 500 лв. Това е стъпка напред.
- Какво повече ще получат пациентите чрез новия рамков договор?
Таня Андреева: За най-тежко недофинансираните пътеки ще има повече средства, а това предполага и по-добро качество. Всеки мениджър си прави сметката с какво може да направи компромис, за да се вмести в определения ресурс. Като лекар ви уверявам, че никоя болница не прави компромис с терапията, като купува некачествено лекарство например. Правят се икономии от други неща като храната, хартията за ръце, хигиенен препарат и т.н. Не бива да се правят спекулации в това отношение. Разбира се, възможни са изключения, но има проверки и санкции.
- Болниците ще имат ли лимити за дейности?
Таня Андреева: Ще имат прогнозни стойности. Без това не може, защото този ресурс трябва да се управлява. Предстои да предложим мерките, с които се гарантира по-доброто усвояване на финансите на здравната каса. Те са условие за освобождаване на 104-те млн. лв. за касата. Сега тя плаща всичко, което й се предостави като разходи, без проверки. Целта е Да няма повече „течове".
- Какво стана с идеята за съвместни проверки между касата и агенцията по медицински одит с цел по-добър контрол?
Таня Андреева: Занапред ще бъдат съвместни. Даже отпуснахме поисканите около 28 щатни места на медицинския одит на фона на общото съкращаване.
През 2014 г. предстои въвеждането на един основен механизъм за контрол - електронната карта на пациента. С нея пациентът ще държи ключа към системата, към здравното си досие. С нея ще стартираме изграждането на единната информационна система, която изисква повече време и ресурс. В картата ще се вкарва информацията за всяко нещо, което се случва на пациента в извънболничната, болничната и спешната помощ. Той ще има достъп до тези данни и ще разрешава достъп на личния си лекар. Тази мярка показва намаление на злоупотребите с 30% в страните, където е въведена. Никой няма да допусне да му вземат пари за нещо нереализирано, или да се окаже опериран 10 пъти от едно и също. Предстои процедурата по Закона за обществените поръчки за изработка на картите.
- Проверявате ли дали българите се възползват от евродирективата за свободно лечение в ЕС? Пишете ли правила за ограничаване на достъпа?
Таня Андреева: В момента се прави наредбата, която регламентира лечението в ЕС. Правилата са само в интерес на пациента. Наша грижа е да проверим дали избраното от пациента лечебно заведение - например някой препоръчал на някого болница във Франция, наистина може да предостави необходимите обем и качество на медицинската услуга. Няма нищо ограничително. Ограниченията ще дойдат от факта, че полученото в Европа лечение се плаща по цените на клиничните пътеки у нас и пациентът трябва да доплати. Очаквам наплив у нас от пациенти от съседни страни.
- Огромният брой болници се сочи като причина за дефицита в здравния бюджет. Как ще решите този проблем?
Таня Андреева: Всеки момент ще бъде готова методиката към Националната здравна карта. В нея са включени освен демографски критерии, и брой легла, в които са изпълнени всички условия за добро качество на медицинската услуга. Не става дума за затваряне на болницата в Разград например, а се определя колко легла са нужни в тази област, за да обезпечат лечението в дадена специалност. Определя се например, че неврологичното отделение в Разград трябва да има 20 легла, за да гарантира лечението за областта. То може да има и 100 легла, но здравната каса ще сключи договор само за 20-те, които изпълняват критериите.