Д-р Петър Москов, министър на здравеопазването, в интервю за „Форум Медикус”
- За много години, д-р Москов.
- За много години. Да сме здрави.
- Тежка ли е короната?
- Корона няма, но като задължения има много да се прави.
- За работата на министъра винаги е било характерно, че тъкмо се захване с нещо, и изниква пожар, та хуква да го гаси – дали ще е смърт на дете, дали ще е насилие над лекар… Затова първият ми въпрос извън пожарите е какви тактически задачи си поставяте за тази година?
- Извън пожарите, които наистина не са малко, но са по-чуваеми и публично по-видими, това, което тече в момента, са законови промени – в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лекарствените средства, в Закона за лечебните заведения. Т.е. ние се стремим към голяма цялостна промяна на модела както по отношение на финансирането, така и в структурата на здравеопазването, насочено към цели.
- Реформи чрез цели?
- Да, точно така сме нарекли концепцията за промени. Използвам случая да кажа, че цялостната концепция беше приета единодушно от Висшия медицински съвет и правителството. Ще започна със стъпките, които са указани с конкретни срокове в тази концепция с наистина дефинирани цели. Защото, ако погледнем начина, по който се случва българското здравеопазване в момента, ще видим, че резултатите – смъртност, продължителност на живота, годините живот в добро здраве, са безусловни и императивни лакмуси добре или зле работи една система. У нас тези резултати са два или три пъти по-зле, отколкото в средноевропейските страни. Особено страховито е сравнението при детската и перинаталната смъртност. Т.е. имаме ситуация, при която все повече пари – като публични средства и като преки разходи от джобовете ни, даваме за здравеопазване, но не постигаме резултатите, за които правим тези разходи.
Когато начертаем ясни цели – да понижим средно с 20 процента смъртността във всяка възрастова група, да увеличим продължителността на живота в добро здраве, и всичко това до 2020 г., тогава ще имаме хоризонт за стратегията за реформи. Спрямо именно тези цели трябва да препозиционираме и да преформулираме както финансовия, така и структурния ресурс на системата.
Ето, това е задачата за първите месеци на тази година. Започнахме работа буквално от първата седмица. Заедно с БЛС ще формулираме патологиите, които ще останат обект на базовия пакет на НЗОК. Този базов пакет ще включва всяка от групите болести, на които по същество се дължат над 90 процента от смъртността и инвалидизацията. Това са болестите, от които масово страдаме, умираме – на сърцето, на съдовата и мозъчната система, на белия дроб, на новообразуванията. Детското и майчиното здравеопазване също са в основата на базовия пакет. Базов пакет всъщност означава практически безлимитен достъп на българските граждани до лечение на тези заболявания. Останалите възможности на НЗОК да финансира други заболявания ще подлежат на листа на чакащите или ще бъдат предмет на ясно формулиран пакет от услуги, заплащани чрез доброволно здравно осигуряване.
- Звучи идеално, за този пакет всички сме говорили, колко пъти сме го писали. Въпросът е за пътя – работна група, предложения, комисия по здравеопазване, гласуване…
- Да, това означава промени в ЗЗО и в ЗЛЗ в рамките на следващите 4 до 5 месеца. Става дума да се изработят ясен базов пакет, ясен допълнителен пакет, а консултантите по спешна медицина вече работят и по спешен пакет.
- Тъй като „Форум Медикус“ е специализиран вестник, моля кажете с какво тези промени са благоприятни за лекарите.
- Не мога да кажа дали различното базирано към постигане на цели финансиране на лечението ще има някаква конкретна полза за лекарите. Но успоредно с това работим за промяна в начина на формиране на възнагражденията на лекарите. Да започнем от болниците – заедно с лекарския съюз /върви между впрочем работата ни с БЛС чудесно/ ще създадем методика за остойностяване на труда на работещите в болниците. Няма начин в една европейска държава, към каквато ние се стремим, трудът на лекаря да не е ясно остойностен. Лекарят ще получава висока заплата и тя не е свързана с някакво количество работа, която е свършил, а с неговите качества, които периодично ще се оценяват по обективни критерии, както и с отзивите на пациентите. Идеята е да работим по методика, която включва квалификационна скала, нивата на болниците, в които се практикува, специфичната квалификация на всеки лекар. Така ще се формира огромната част от трудовите възнаграждения на лекарите, работещи в болниците, и на медицинските сестри, разбира се. Не е възможно да продължава работата на ишлеме, ние нямаме норма на струг, а работим с хора. Целта не е количеството, а качеството на работата и резултатите.
- Това звучи сериозно. Как го виждате във времето?
- При всички положения новият начин на остойностяване на труда на работещите в здравеопазването няма да влезе преди 2016 г. Но още до средата на годината трябва да бъдат готови нормативните предпоставки за това.
Промяната се отнася и за общопрактикуващите лекари – в момента заедно с лекарския съюз и националния консултант по обща медицина разработваме програма, която е свързана със стимулиране на добрите резултати, на доброто качество в работата на личните лекари. Т.е. за най-честите патологии, с които се сблъскват личните лекари – сърдечно-съдови, ендокринологични, дихателни, педиатрични, нашите консултанти ще изработят ясни и подробни критерии какъв трябва да бъде резултатът. И първите 10 процента –около 470 от 4700 лични лекари, в края на годината ще получат наистина масивно финансиране като бонус за добре свършена работа. Т.е. задачата, че трябва да изискваме от лекарите, стои. Но стои и изискването, че за добрата работа е нужна бонификация и то от държавата и от публичните фондове. Защото целта е качеството на лечението. В края на годината, ако стойностите на кръвното налягане, на гликирания хемоглобин, ако трайното подобрение на състоянието са добри, ако в този период броят на хоспитализациите на един хронично болен е намалял, личният лекар ще получи наистина сериозна сума.
- Всъщност препъни камъкът тук е точно в критериите?
- Те трябва да бъдат достатъчно обективни и предмет на общо обсъждане. Но едновременно с това трябва да бъдат и достатъчно подробни, за да е ясно как е оценен добрият резултат.
- Казахме за личните лекари и за болничните. Но по средата стоят доболничните специалисти, където също са налице много проблеми. Смятам, че днес съществуват пропасти, които делят общопрактикуващи от специалисти, а едните и другите – от болничните лекари. Налице е разкъсване на връзките.
- Можем да кажем нещата по друг начин, доколкото това, което ще споделя, ще бъде прочетено от колегите. Факт е и никой от колегите, четящи това интервю, няма да отрече, че за повечето колеги пациентът е по-скоро натрапник. Той не е нещо, което подлежи на лекуване, а подлежи на осчетоводяване. Става дума за състояние, което ние като съсловие, като гилдия допуснахме. Допуснахме да се комерсиализираме до степен да се обезчовечим. Аз като лекар, който от 20 години работи в интензивна клиника, не изключвам и себе си от това определение. Движението на пациента през различните нива, за които казахте, че са разделени от пропасти, всъщност в много случаи е движение на сума пари. Това нещо трябва да бъде променено, и то точно през ясни индикации за качество, за резултат. Невинаги резултатът е обективно измерим, но целта на всяка една разумна система е такава. Всъщност, ако търсим отговор защо младите напускат страната, той не е само във финансовите параметри, които, разбира се, са важни. Много хора казват, че у нас от тях се иска не да практикуват медицина, а да отчитат. Това наистина трябва да се промени.
- По мои наблюдения тези Ваши констатации се споделят от много хора в съсловието.
- Има една върхушка, върхушчица, много малка част от която е лекарска, която има полза нещата да останат така. Но в този екип на Министерството на здравеопазването, в това мнозинство, в това правителство, тази върхушчица ще срещне сериозен препъни камък.
- Това се натрупа през годините. На много хора им хареса да няма правила и липсата на правила роди такива тенденции
- Лошият пример е заразителен. Бориш се и после всекидневието те притиска и ставаш част от система, която наистина не отчита какво можеш и как лекуваш. Не искам да звуча патетично, но извън публичните изкази, с който и лекар да говорите, той дълбоко в себе си знае, че съм прав да кажа тези неща.
- Да продължим с другите промени, които ще облекчат лекарите. Например специализацията.
- При всички положения смятам, че едно от смислените неща, които вече екипът е направил, е новата наредба за специализациите. Тя е в действие след 6 януари т.г., когато приключи общественото обсъждане, след като бе обявена на сайта на МЗ. Наредбата е акт на министерството и е факт. Става дума за съвсем различна философия, базирана не на това държавата да определя бройки, които да финансира, и т.н.. В случая ние сме базирали възможност да се специализира както при добре забравеното старо – да се работи на трудов договор. Младият човек, завършил медицина, решава, че трябва да специализира и във всяка една от болниците, определени за бази – университетска, областна, частна, общинска, той може да постъпи и да сключи трудов договор. Там става част от екипа, работи, дава дежурства, носи отговорност заедно със своите колеги. Т.е. младият колега започва да учи занаят като реална част от състава на клиниката или отделението. Съответно всяка болница получава задължението за определен брой специализанти, което означава, че младият лекар може да бъде в родния си град или в най-близката болница. Той ще ходи веднъж или два пъти в годината на теоретични курсове в университетска база, която е избрал.
- Мисля, че трудовият договор е едно от големите постижения на тези промени. Защото досега, без такъв договор специализантът дори не би трябвало „да пипа“ болния.
- Разбира се. В повечето случаи специализантът се приемаше като навлек за екипа. Освен това базите бяха малко, а големи смислени болници биваха изпразнени от млади специалисти, защото оттам те не могат да вземат специалност. Процесът е двустранен. Досега не съм чул негативно мнение по промените в регламента за специализация. Пък и сега университетите ще трябва да доказват, че са по-добри – в наредбата е заложена възможност чрез модулния принцип специализиращият да избира къде да бъде за всеки модул – в един или в друг университет, в една или друга клиника. Защото нашите университети са добри.
- Разбира се, те и лекарите ни са добри. Днес си мислех, че нашето здравеопазване може да бъде определено като героико-трагично.
- Съгласен съм. Каквото и да се говори, част от съсловието също има вина, че в обществото съществува негативно отношение към медиците. Но и обществото трябва да знае, че всъщност тежестта, недостатъците, управленските и нормативните недоразумения в здравеопазването през целия този преход бяха поемани от редовия български лекар. А не от представителите на върхушчицата, която споменах и която създаде богати хора, различни мениджъри на болници, собственици на фирми, хора, които се въртят между министерство, каса, фирми и ръководства на болници. Но тези хора са малко и им е време да се отдадат на друга дейност, на друго поприще.
- Невъзможно е да отминем темата за спешната помощ.
- Няма да я коментирам в аспекта на насилието над лекари – направили сме необходимите стъпки в този аспект. Но непременно трябва да кажа, че спешната помощ е един от фундаментите, базата, върху която всичко нагоре се развива. Ние можем да имаме бутикови клиники тук там, но това не решава проблемите – това е черешка върху торта с лоша конструкция. Всяка стабилна конструкция трябва да стартира съграждане откъм фундамента. Какво правим? От 1 януари има увеличение на заплащането в спешната помощ средно с 20 процента. Но не на калпак, а според натоварването, броя на повикванията, изминатите километри. Това увеличение изравнява доходите на работещите в спешната помощ с колегите им от доболничната и болничната помощ. И според мнението на ръководителите на спешните центрове тази мярка в следващите месец-два ще доведе до приток на хора, които да започнат работа там. Защото проблемът в спешната помощ не е толкова в липсата на линейки, колкото в липсата на екипи, на хора. Т.е. кадровият проблем се очаква да бъде донякъде овладян. Вторият важен факт е, че наредбата за специализация дава право на работещите в спешната помощ да специализират по клинична специалност, а не само спешна медицина. И трето – вече сме на финала и от тази година реално започва финансиране по европейската програма „Региони в растеж“ на стойност 85 млн. евро, която е насочена изцяло за преоборудване на автопарка и модернизиране на апаратурата както в центровете, така и в спешните приемни отделения в болниците. Ще направим нужното в много бързи темпове да постигнем това, което е постигнала Румъния, което е референт за нашия регион.
- Болна тема от години е фактът, че и най-модерните линейки да купим, остават отдалечени махали, села и цели региони, където медицинско лице не стъпва.
- Разписали сме ясно в програмата за финансиране „Региони в растеж“, че след изграждането на първите компоненти 3 млн. граждани трябва да получат достъп до лечебни заведения за качествена и навременна помощ в рамките на 30 минути. След като завършим инфраструктурата на спешната помощ и на целия комплекс, целта е 7 млн. граждани да имат достъп до съответната медицинска помощ.
- Това в цифри звучи твърде обнадеждаващо.
- Това е ангажиментът, който ние поемаме и за който сме разписали ясна пътна карта пред ЕС. Вярвайте ми, чиновниците от ЕС не дават 85 млн. евро, ако те не са обосновани. Освен това наред с националната здравна карта ще направим и карта на спешната помощ. Много работа предстои. Дали ще ни стигне времето не зная, но поне имаме добри намерения. Важно е да подчертая, че аз харесвам подходите, които са трайни – повече от месец вече имаме валидирана стратегия за спешната помощ от Министерския съвет. Това е документът, на базата на който има определена държавна политика, която само да се надгражда, а не да бъде предмет на един или друг министър, на едно или друго политическо мнозинство. Това е държавна политика, съгласувана с ЕС, работи се по ясни цели.
- Ако правилно съм разбрала, щом има национална цел, не трябва да има значение кой управлява. Защото през годините всеки започваше отначало…Но ако позволите, няколко по-лични въпроса. Кое от работата в МЗ Ви зарадва, кое Ви огорчи?
- Не съм имал никакви илюзии за тежестта на работата специално в МЗ. Но това, което ме изненада, бе наистина невъзможността на администрацията да извършва присъщите на всяка администрация дейности. Когато дойдохме, отделите в министерството не си контактуваха. От това не произлиза драма, стига да не се касае за решения, свързани с живота и здравето на хората. Не е възможно обаче администрацията да функционира по такъв начин и това постепенно се променя. Липсата на всякакъв вид електронна комуникация, на електронна база данни, които да служат за анализ, е нещо буквално потресаващо – това е начинът милиони и милиони да изтичат и да не могат да бъдат контролирани. Това също ще се промени съвсем скоро.
Зарадва ме фактът, че навсякъде, във всяка една структура са останали смислени хора, които – като им дадеш възможност да работят това, което могат – успешно се справят. Знаете ли, че когато през изминалия месец изпратихме хора от инспектората на МЗ на проверки в болниците, те дойдоха притеснени и попитаха „навсякъде ли да проверяваме?“. А ние ги питаме какво имат предвид – ще проверявате навсякъде, където сте изпратени. Т.е. през различни периоди от време се е знаело, че има места, където не е било възможно да се правят проверки. Защо ли? Вашите читатели знаят отговора.
- Моля в заключение да кажете на нашите читатели в какво да вярват през новата година.
- Лекарите трябва отново да повярват в себе си, в силата си като общност. Част от проблемите, които има лекарското съсловие, са свързани с това, че ни разединиха, че ни фрагментираха, че ние нямаме възможност единно да застанем и да кажем – трябва да има промяна. Защото отровата е вътре между различните специалности, между различните гилдии. Лекарското съсловие винаги е било локомотив на едно общество. Аз съм от фамилия, в която дядовците ми са били медици. Българският лекар винаги е бил водач. Хайде да излезем от пролетарските обувки, в които са ни вкарали, и да се върнем там, където ни е мястото.
- Пожелавам Ви успешна година!