Който посегне на доктор - в затвора, предлага проф. Николай Петров Направи ли реформите, първо ще го мразят, после ще му вдигнат паметник
Защо в България не е грях да посегнеш на лекар? И колко строго трябва да се наказва агресията срещу докторите? Освен бавната Бърза помощ кои са другите най-сериозни проблеми в здравеопазването? И само пари и кураж ли не стигат, за да ги решим? Попитахме проф. Николай Петров, който почти 3 месеца седя в най-горещия стол в служебния кабинет. С каква заръка ще го отстъпи на наследничката си д-р Таня Андреева - проф. Петров отговаря пред "Стандарт".
- Проф. Петров, как може да се спре насилието срещу лекари?
- Изключителните ситуации изискват изключителни мерки. Такава мярка, според мен, са законодателните промени, с които посегателствата към лекари и здравни работници по време на работа да се наказват тежко. Новосформираният парламент трябва да засили драстично санкциите спрямо лица, които посягат върху медицински екипи, включително и затвор за драстичните случаи. Когато държавната репресия, облечена в закон, въздаде справедливост за деянието, тогава подобни случаи рязко ще намалеят. Подобни посегателства са немислими в цивилизованите държави и са елемент от противопоставянето в нашето общество. Когато преодолеем кризата, включително и в нравите, нещата ще си дойдат по местата.
- Една от основните ви цели като министър беше да промените финансирането на интензивните грижи, успяхте ли?
- Така беше, засега факт са обещанията на д-р Пламен Цеков. Както и консултациите с финансовото министерство, което даде разрешение да се повишат с по 100 лв. двете процедури. Очаквам на следващия Надзорен съвет на 29 май промените да бъдат приети, но не вярвам, докато не стане факт. Затова използвах изслушването в пленарна зала миналия четвъртък, за да отправя публично към д-р Цеков молбата си.
- Заради това ли не променихте наредбата?
- Не, оказа се, че няма много полезни ходове. Заплащането на интензивните грижи в една високотехнологична болница, където са най-тежките случаи, не може да бъде еднакво с това в една по-малка. Затова искахме да диференцираме два вида цени - за едното и другото, но механизмът на касата не го позволява. Затова не се стигна и до промени.
- Тези три месеца в МЗ промениха ли ви като човек?
- Като човек не могат да ме променят, аз съм си един и същ. Но промениха ежедневието ми, ощетиха ме от много лични неща, които са ми доставяли удоволствия. Лиших се от приятели, контакти, провалих пътувания. Трябваше да ходя в Банкок, където имаше световен конгрес по анестезиология, после в Пукет, бях купил дори билет на съпругата си, но се наложи да ги отложа. Трябваше да отменя посещението си на конгрес в Румъния и Белград. Пострада и научната работа - нашето дружество издава списание, отделно готвим конгрес тук, на който гости ще са световни имена, но организацията се забави. Това е цената.
- Кои са проблемите, които видяхте като министър?
- Това са статутът на общинските болници, контролът при разходването на бюджетите, спешната помощ, психичното здраве на нацията, детското здравеопазване, стоматологична помощ, профилактиката, ваксините, ин витрото... Много са. Но нали знаете: "Окото се плаши, ръката не се плаши". Човек, като гледа нивата, тя изглежда голяма, но като тръгне, ще стигне края й. Трябва последователност и приемственост. Би трябвало да се прави ревизия, но не, за да се набие главата на предходния министър и да започне летоброенето от нас. А да се направи анализ кое е добро и кое не. Което е добро, имай доблестта да го кажеш и да го доразвиеш. Ние не трябва при всяка смяна на властта да сменяме и стратегиите за здравеопазване, защото това е консервативна система. Ако един министър се нагърби да реши проблема с кадрите, резултатът от неговите усилия ще излезе след 6-7 г. И той си казва: "Аз съм тук за 4, защо да си създавам тези главоболия, а лаврите да жъне някой друг". Това не трябва да става.
- А новата методика за договаряне на отстъпки на касата - добра ли е, щом цените на 1/3 от онколекарствата ще са пo-високи от 2012-а?
- След като резултатът от договарянето не е добър, значи и методиката не е добра. Защото нашата цел е да постигнем добро лечение на разумна цена. Когато това не е така, значи нещо не е наред и трябва да се промени. Следващият проблем е свързан с избора на медикаменти за лечение. Кой взима решенията коя линия на лечение да се приложи? Някои лекари прeскачат направо от първа на трета линия. Това не може да е безконтролно, трябва да има правила, по които да става.
- Кое пречи да видим решенията на дело?
- На първо място трябва да има воля в парламента, на второ - кураж, на трето - познание. Ако не познаваш добре системата, не би се осмелил на промени. Нужно е и доверие - на гилдията и пациентите.
- Около какво трябва да се обединят новите управляващи?
- Принципните неща са развитието на спешната помощ, доболничната и болничната помощ. Там трябва да се въведе по-добър контрол и мениджмънт. В момента нямаме кой знае колко полезни ходове и следващият министър за късо време няма да може да реализира грандиозни промени. Ние сме в лодка, в която пробойните са много и темпото, с което изпомпваме водата, не е достатъчно. Трябва да запушим пробойните. И овладяването на цените на лекарствата в този смисъл е изключително важно.
- Не е ли време да се сложи ред и при броя на болниците?
- Време е. Трябва поне да се стопира появата на следващи болници за известен период. Но това трябва да бъде законово регламентирано. Защото, както всички пациенти искат да имат най-добрите лекарства, така е и с болниците. Eдна нова болница може да е по-добра и трябва да има ясен регламент. Ако разсъждаваме национално отговорно, трябва да е ясно къде какви клиники са нужни. Да се създаде т.нар. здравна карта. Тя е правена 100 пъти и е неработеща. Затова се погрижих това да влезе в стратегията "Европа 2020" и да бъде изготвена от Световната банка. Тогава, щем не щем, ще трябва да се съобразим с нея - иначе няма да получим финансиране. Трябва да е ясно къде има нужда от болница, където има свръхпредлагане трябва да се поставят ясни критерии и който ги покрие - остава, който не - отпада. Частните болници имат по-добро управление, по-ниски цени на лекарствата, но си избират дейностите, които са печеливши. Затова, когато се решава кои болници да остават, трябва да се отделят клиники с национално значение за пациентите, които другаде не са желани. Също така трябва да се помисли за болници в отдалечени места, които също трябва да са ангажимент на държавата.
- Многопартийното управление по-добри възможности ли дава за решаването на проблемите в здравеопазването?
- При тази конфигурация на парламента нещата са осъществими, ако народните представители трайно се обединят около приоритета здравеопазване. Но това е трудно осъществимо и е мечта. Промяната на здравеопазването би било във възможностите на силен кабинет със силно парламентарно мнозинство.
- Оставяте ли много текущи проблеми на вашия наследник?
- Нищо като проблем, който съм могъл да реша, няма да му оставя. До последния момент съм работил. За тези 2 месеца и нещо решихме много проблеми - направихме конкурси за директорите на болници, където са изтекли мандатите. Решихме проблема с болницата в Девин, с телефон 112, с избора на екип.
- Искате ли да бъдете отново министър?
- Не.
- Считате, че няма полезен ход на този пост ли?
- За да се случат нещата, трябва да има яснота за тях. Да приемем, че си мисля, че са ми ясни. За да се реализират обаче, е нужна много сериозна подкрепа. Аз не съм партиен човек и няма как да я получа. Освен това трябва да се реализират много непопулярни мерки и човекът, който ги направи, ще бъде много мразен за известно време. Ако не го сменят междувременно, след 1-2 г. ще са му благодарни, а след 4 ще му направят паметник. Ако има силна подкрепа, трябва да се действа бързо: първата година се правят тежките реформи, втората идва равновесието в системата, третата започват да излизат добрите резултати, а на четвъртата е паметникът (смее се).
- Какво бихте посъветвали вашия наследник?
- Няма да му давам съвети, но ще му пожелая успех. Защото, ако той го постигне, мен също ме засяга. Аз съм в системата и не ми е безразлично кой кара влака. Съвети няма да му давам, но го съветвам да се съветва - колкото повече мнения събереш, толкова си по-обективен.
- Кое е първото, което ще направите, когато си тръгнете оттук?
- Имам план. Там има едно листче, на което пише: "Сашо Акордеониста". Той свири на изхода на метрото и един ден си говорихме с него. Казах му: "Всеки ден свириш и те слушам, аз работя тука. Когато не свириш, се притеснявам, че си болен". Освен това му казах, че сме колеги - и аз свиря на акордеон. И че когато се избере новият кабинет, ще си донеса акордеона, ще свирим заедно и ще пием по едно кафе - това ще бъде моето уволнение. Тогава той ме попита какво работя. Когато разбра, че съм министър, стана прав, а аз му казах да седне, защото съм тук временно.